петък, 20 юли 2018 г.

ЗА КРИЗИТЕ ОТ НЕВОЕНЕН ХАРАКТЕР….


Следващите редове са посветени на епизоотичната криза в Република България на територията на Ямболска и Бургаска области през 2018 г. В тях няма критика и опазил ме Господ – политика!
 През 2008 г. Военно издателство издаде учебника „Медицинско осигуряване на населението при ликвидиране на последствията от кризи от невоенен характер”, на който бях инициатор, редактор и водещ автор


Темата беше изключително актуална, защото в последния половин век кризите от невоенен характер бяха нараснали над 4  пъти, икономическите загуби от тях – над 8 пъти, а изплатените застрахователни обезщетения – над 15 пъти. Няма да ви занимавам с последствията за човешките живот и здраве, макар че и в това отношение данните са доста тревожни – смъртните случаи надхвърлят 800000, а пострадалите – над 3 млн. души. 
Няма да преразказвам учебника, а ще се спра само на онези части от него, които имат отношение към това, което наблюдаваме днес.
Действията по предотвратяване на кризи от невоенен характер и за ликвидиране на последствията от тях са относително самостоятелни и сложни от гледна точка на институции, конкретни задачи, необходими ресурси и др.
 От методологична гледна точка успешната превенция, а при възникване – ликвидиране на кризата изисква:

1.Единен понятиен апарат по отношение на кризите от невоенен характер и техните общи и частни характеристики;
2.Предварително разработени и възприети общи принципи и стандартизирани процедури за действие;
3.Способност за съвместна дейност на институциите и разширяването й според конкретната обстановка;
4.Координирани планове за действие;
5.Единна информационна система и интегрирани комуникации;
6.Предварителна подготовка за работа на участниците;
7.Адекватна нормативна база.
В областта на кризите от невоенен съществува голямо терминологично разнообразие. То се дължи на различните институционални и изследователски интереси. По тази причина при проучването на явленията се акцентира върху различни техни аспекти, свързани с:
1.Последствията от тях и потребността от ресурси;
2.Начин на възникване, последствия и проблема с ресурсите;
3.Причинната връзка (стихии, непредумишлена или предумишлена човешка дейност, комбинирани);
4.Фази на протичане;
5.Размери на пораженията и т.н. Посоченото разнообразие е в противоречие с необходимостта от прецизно дефиниране на термините и понятията в научно-практически план от гледна точка на еднакво разбиране и тълкуване на процесите, които отразяват и с цел определяне на адекватна стратегия на поведение.
В националните нормативни документи – закони, доктрини и др. съществува изключително разнообразие по отношение на понятийния апарат в областта на кризите от невоенен характер.
Според Закона за управление на кризи (обн.ДВ бр.19 от 2005 г., отменен с § 2, т. 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България - ДВ, бр. 35 от 12 май 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.*), кризата от невоенен характер представлява: всяка внезапна или очаквана промяна на установеното състояние на живот, предизвикано от човешка дейност, събития и природни явления, засягащи територията, населението и материалните ценности на страната и изискващи незабавни действия за възстановяването му.
Законът за защита при бедствия (обн.ДВ бр. 102 от 2006 г., все още действащ) въвежда следните дефиниции (цитирам само тези, които са съотносими към днешната ситуация):
1.Бедствие е събитие или поредица от събития, предизвикани от природни явления, инциденти, аварии или други извънредни обстоятелства, които засягат или застрашават ……., имуществото или околната среда в размери, които изискват предприемането на мерки или участието на специални сили и използването на специални ресурси;
2.Природни явления са явления с …… и биологичен произход, като …..масови заболявания от ….. и епизоотичен характер, нашествия на вредители и други подобни, причинени от природни сили.
……
В учебника има и други интересни от практическа гледна точка неща.
Например за равновесието, когато кризите от невоенен характер се разглеждат от системна гледна точка.
 Интересно е изследването на проблемите с класификациите на кризите, което има съществено значение за изясняване на обстановката и определяне на целите, задачите, състава, структурите, екипировката и продължителността на всяка мисия за ликвидиране на последствията от кризата. Посочени са и основните белези, по които се извършва класифицирането: факторите, които са ги причинили; размерите на засегнатата територия; продължителността на въздействие на увреждащия фактор; скорост на протичане във времето и др.. Според причиняващият фактор, Мешков и Sefrin определят кризите като естествени,  изкуствени  и други (кризата с чумата по дребния рогат добитък е в категорията други). По причиняващ фактор кризите могат да се класифицират и като природни, антропогенни (умишлени и неумишлени) и смесени (тук ще се въздържа от коментар  по повод днешната епизоотична ситуация). Кризите могат да се класифицират и според засегнатата територия, материалните щети и силите и средствата, които участват в ликвидиране на последствията (оставям на четящите да преценят каква е „чумната” криза – обектова, общинска, областна, между областна или национална).
Независимо от това дали са резултат от въздействието на природни фактори или произтичат от човешка дейност или от комбинацията между тях, кризите притежават общи черти – внезапно възникване, трудна прогноза (в повечето случаи), по правило висока интензивност, еднотипни последствия, фазовост в протичането.
Общи  трябва да бъдат и принципите за организиране на ликвидирането на последствията от възникнала криза от невоенен характер. Те могат да имат следното принципно съдържание:
1.Отговорност, която  да регламентира задълженията на национално, областно и общинско ниво в сферата на управлението, както и задълженията на изпълнителите на мероприятията в зоната на кризата или извън нея.
2.Правомощията, който трябва да определи властта, която се делегира на органите за управление по отношение на участващите.
3.Взаимодействие, който е основополагащ принцип поради разнородния по подчиненост и собственост състав на изпълнителите на ветеринарно-медицински дейности, както и съвместната им дейност с представители на други министерства и ведомства.
4.Осигуреност, който трябва да даде отговор на въпроса кой, какви ресурси  предоставя, и достатъчност определя съответствието между потребностите в зоната на кризата и наличните (съсредоточени от други район/ държави) ресурси.
5.Гъвкавост, който да отразява способността да се реагира   на възникнали внезапно или извън предвидените в разработените сценарии;потребности.
6.Икономичност.
7.Ясното и недвусмислено съдържание на плановете за превенция/ликвидиране на кризата, заповедите, рапортите (донесенията), заявките за доставки на материални средства и др., които са в основата на тяхното еднакво разбиране от всички участници, както и механизъм за икономизиране на действията.
Мога да спомена и други принципи – приоритетност в действията, териториалност, съчетаване на централизация и децентрализация на управлението, многовариатност, адаптивност.
Управлението на кризи от невоенен характер трябва се основава на:
1.Поддържане на единна, постоянно действаща система за управление.
2.Институционално разпределение на отговорностите при превантивната дейност, действията при кризи и извършването на възстановителните дейности.
3.Единно ръководство и координация на действията на силите и средства при запазване на ведомственото им подчинение.
4.Адаптивност към нови рискове.
5.Планиране на силите и средствата в зависимост от очакваната криза.
6.Предотвратяването на кризата да не предизвиква възникването на нови кризи.
7.Своевременно информиране на обществото, съседните и други държави.
8.Възмездност на направените разходи.
Системата за управление при кризи се състои от органи за управление; центрове за управление; комуникационно-информационна система и сили за действие при кризи.
Системата за управление при кризи трябва да се изгражда на централно и териториално ниво. На централното ниво включва: Министерския съвет, министерствата и другите органи на централната изпълнителна власт, а териториалното ниво – области, общини и обекти.
Системата за управление при кризи трябва да отговаря на следните изисквания: осигуряване на възможност за наблюдение, оценка и анализ на рисковите фактори, дейности и обекти; осигуряване на готовност за действие и способност за своевременно реагиране при кризи; ефективно използване на наличните ресурси за предотвратяване или разрешаване на кризите; съвместимост и възможност за взаимодействие със сродни системи на други държави и организации; гарантиране на граждански контрол върху всички органи и ресурси за действия при кризи; непрекъснатост на финансирането на дейностите и материално-техническото осигуряване; осигуряване на високонадеждни комуникационно-информационни технологии и технически средства; оперативност, надеждност, гъвкавост и достъпност; ясно и точно дефиниране на институционалните отговорности и задължения на всички нива на управление.
Най-накрая ще ви предложа един схематичен модел за планиране ликвидирането на последствията при епизоотична криза, така както съм го преподавал по повод други кризи.
 С това завършвам коментарите по учебника  и бележките си по темата!

Изводите оставям не тези, които са прочели написаното.
А аз се моля на Господ, дано случващото се тези дни да е случайност, а не белег на управленска некомпетентност при превенция на кризите от невоенен характер и най-вече при ликвидиране на последствията от тях.
БЕЛЕЖКИ:
*-Когато БСП критикува създалата се епизоотична криза трябва да отговори ЗАЩО ОТМЕНИ Закона за управление при кризи, а ГЕРБ – защо за ДЕСЕТ ГОДИНИ не приеха подобен закон, който според мен е абсолютно необходим на България?



Няма коментари:

Публикуване на коментар