понеделник, 16 юли 2018 г.

ПО ПОВОД ЕДНА ПУБЛИКАЦИЯ И НЕЙНИТЕ коМЕНТАтори...


Вчера публикувах коментар за военните реформи на Ердоан (от приятел съм чувал, че така трябва да се произнася фамилията на турския президент) с  оценка, макар и доста рязка за направеното в България в тази посока.
 Служил съм десет години под прякото ръководство на Началника на Генералния щаб на Българската армия и мисля, че имам право да дам оценка инициативата на Николай Цонев. Господинът без особена нужда написа нов Закон за отбраната и въоръжените сили и чрез създаване на „интегрирано” Министерство на отбраната ОБЕЗЛИЧИ най-висшия български военен. Нещо, което не си позволи даже Димитър Луджев, първият цивилен военен министър след 1989 г. Имам право и защото си спомням как през 2012 г. четиризвездния генерал С.С. (днес депутат от ДПС), вървеше като „пале” след един зам.-министър на отбраната – полковник от резерва.

В otbrana.alle.bg получих два отрицателни коментара – от г-н Георги Димитров, когото не познавам и от Валери Молхов – син на покойния генерал Яко Молхов. 

По повод коментарите ще кажа, че не моя милост (аз само критикувам), а един друг военен, при това висш офицер, разреши най-грозният и позорен (поне според мен) арест от цивилни гарги на запасния офицер и единствения достоен бивш военен министър Цонев. А май бяха приятели?! Защо нямам спомен от публичните протести по този повод от господата  Димитров и Молхов?!
Г-н Димитров, няма да спра да критикувам! Независимо дали „ме уважавате  или не и дали харесвате написаното! И не съм изкукал, както се опитвате да намекнете с текста си за „разголените каки”!
Г-н Молхов, за Ньойският съм писал достатъчно и пак ще пиша когато му дойде реда!
Анадънму, господа?!



Няма коментари:

Публикуване на коментар