ТЪЙ РЕЧЕ ЗАРАТУСТРА... (ОЩЕ ЕДНО МНЕНИЕ)

Важно събитие от миналата седмица е решението на Тръмп едностранно да напусне договора за иранската ядрена програма. 

Когато говорим за Иран обикновено подразбираме Ислямска република Иран, образувана в резултат на революцията от 1978-1979 г., когато прозападния шах Мохамед Реза Пахлави беше матиран от злите аятоласи и проислямските сегменти от населението.

Шахът и съпругата му Фара

От тогава и особено след като радикалните студенти завладяха американското посолство (04.11.1979 г.) и  взеха за заложници 52 служители на посолството (освободиха ги след 444 дни), Иран започна до играе дестабилизираща роля в Близкия Изток и  да спонсорира различни терористични движения.

Струва си обаче да си спомним, че ислямът невинаги е тържествувал в просторите на Персия (другото име на Иран). Доста преди 1829 г.¹ там съществува друга религия, а ислямът се възцарява в Персия след завладяването й от арабите през 651 г..

В „Тъй рече Заратустра”² Фридрих Ницше интерпретира, хиперболизира и модифицира основните положения на зороастризма, развивайки идеята за свръхчовека.

Без да се впускаме в дълбините на зороастризма и философията на Ницше, спокойно можем да заявим, че идеята за свръхчовека може да се замени с пожеланието хората да помъдряват с годините, особено тези, които са близки до ръководството.

Като възрастен и помъдрял човек се показа президентът Тръмп. Във всеки случай решението му да излезе от порочното съглашение на предишната администрация, както и да премести посолството на САЩ в Йерусалим показаха, че той превъзхожда организаторите на съглашението, състоящи се от хора страдащи от „политическа и морална инфантилност”, сред които има и доста „интелектуални идиоти” (по сполучливото определение на Нют Гингрич, републиканец и бивш председател на Камарата на представителите в Конгреса) и техните привърженици от Европа до Китай, които преследват користните си цели.

Нют Гингрич

Паралелите между съглашението с Иран, което така и не беше ратифицирано от конгреса, даже през 2015 днешния лидер на демократите Чарлз („Чък”) Шумър беше против този заключителен акорд, и печално известните Мюнхенско (1938 г.) и Московско (1939 г.) съглашения с нацистка Германия са очевидни и не  е необходимо да се повтарят. 

Чък Шумър

 Че съглашението с Иран не е нищо повече от Троянски кон е видно и от разположението на иранските сили в Сирия и от поддръжката му за Хизбула.

При критично натрупване тези ингредиенти биха били способни да нанесат съществени вреди на Израел и останалите американски съюзници и интереси във и зад пределите на региона.

При това ненавистта на Иран към големия (САЩ) и малкия (Израел) Сатана е неприкрита. Даже при наличие на съглашение. Излизането на САЩ от договора наруши „тъмните сделки” на Иран и предизвика истерична реакция под формата на обстрел на Голанските възвишения. На този демарш, Израел отговори с мощен удар по ирански цели в Сирия. Този отговор, а не обамовското умиротворяване на агресора, ще застави иранското ръководство да се замисли за по нататъшното разпалване на конфликта. Сключвайки договор с Иран през 2015 г. Джон Кери изпълни ролята на Чембърлейн и Сталин, за което му се полага дървен „Оскар”!

Според Заратустра (впрочем и според Еклесиаст), всичко в живота се повтаря. В тази връзка се сещам за времето, когато Иран изпълняваше много позитивна роля намирайки се в орбитата на съюзниците – СССР, Великобритания и САЩ, вярно след окупацията му от Великобритания и СССР през есента на 1941 г., продължила до есента на 1946 г. Благодарение на тази окупация беше установен т.нар. Персийски коридор от Персийския залив да съветски Азербайджан, по който по време на Втората световна война течеше една трета от доставките по „лендлиз”-а между Америка и Съветския съюз. Нефтената индустрия и селското стопанство на Иран също работеха в интерес на съюзниците.  В Иран се състоя и знаменитата Техеранска конференция (1943 г.), на която Рузвелт, Чърчил и Сталин съгласуваха военните си планове и решаваха съдбата на следвоенния свят. Между другото, Сталин за първи път ползва самолет за да прилети от Баку до Техеран.

Искам да вярвам, че Иран и без нова голяма война, ще си върне положителния образ от времето на Втората световна война и от периода на управление на шах Реза Пахлави.

¹-на 11.02.1829 г. императорският посланик и литературен гений Александър Грибоедов и други членове на  дипломатическата мисия са зверски убити от тълпа фанатици в Техеран, като поводът е отказът на Грибоедов да придаде арменецът-евнух и две арменки от харема на шаха и зет му, потърсили убежище в посолството на Русия. Грибоедов е погребан в околностите на Тбилиси (авт.) 

²-ирански религиозен реформатор, основоположник на зороастризма, официална религия в Персия.