В епохата на следистината….[1]

Изразът fake news за първи път се появява в американската преса през 1890 г. и 127години е използван в прякото му значение – „лъжлива новина, съобщение, което не отговаря на истината”.

До появата на Доналд ТРЪМП през 2017 г., който му вдъхна нов живот, заклеймявайки с него публикациите в американската преса, посветени на руската след в избирателната кампания на републиканците. За цялата 2017 г. Тръмп използва израза 404 пъти в публичните си и в Twitter изяви, честотата на неговата употреба се повиши четири пъти, а в речника на Колинз му присвои титлата „Израз на годината”.

Семантичният анализ на употребата на fake news от американския президент показва, независимо от контекста на изявите, че Тръмп използва това словосъчетание, за да заклейми „лъжливите СМИ” или „публичната информация, която го обижда”. Иначе казано в устата (писаниците) на Тръмп, fake news звучи като обикновена ругатня….

Отбранителният потенциал на възроденият жупел [2] бързо бе усвоено от „видните” демократи по света. Никола Мадуро се оплака пред Russia Today, че „международните  fake news са опасни за националната сигурност на Венецуела”, а Башар Асад заяви, че „днес можем да фалшифицираме всичко, защото живеем в епохата на лъжливите новини”.

Инициативата на „политическите върхове” бе подхваната и от „низините”. Агенция „Синхуа” непрекъснато дезавуира [3] всички съобщения на международните СМИ, че политическите затворници в Китай се подлагат на мъчения,  наричайки ги fake news, руското МВнР се бори ден и нощ  с американските fake news, а в Украйна всичко, което има руски произход – ​от съветската кинокласика до публикациите в социалните мрежи също е fake news …

Работата е в това, че fake news, като „репресивен жупел” (в ръцете на политиците)  или като „примитивна дезинформация” (в ръцете на съответните служби за сигурност и на военните), е само върха на айсберга, който е правилно, от научна гледна точка,  да се нарича „информационна аномалия”.

Съвременните информационни аномалии, като изключим лежащите на повърхността дезинформации, имат за цел да отклонят потребителя от вярната следа, или да нанесат репутационни щети. При това и двете форми, за разлика от обикновената дезинформация не се основават само на лъжливи сведения. Напротив, те почти винаги се задействат от реални факти.

Ключовата дума за разбиране на съвременните изтънчени форми на fake news не е лъжата, а МАНИПУЛАЦИЯТА! Ето защо информационните аномалии, и от двата вида, имат задача не да „нахранят потребителя с лъжлива новина”, а да го накарат да оценява фактите от действителността в изгодна за манипулаторите светлина.

Преди 20 години беше достатъчно да възбудиш патриотизма като подхвърлиш на обществото легенди. Днес това не е достатъчно. Това се дължи на факта, че светът се намира в епоха, в която истинността на изказванията престана да бъде висша ценност. Днешният потребител на информация изисква тя да съответства на неговите представи за света. ​Така той я възприема по-лесно и почти не забелязва когато фактите в нея се разминават драстично. Това в науката се означава като  епоха на „следистината” (post-truth).

Днес ние не възприемаме информацията пряко, а предварително я филтрираме през различни филтри (индивидуални, семейни, кланови, общностни, класови, национални и т.н.). Благодарение на филтриранета формираме устойчив набор от познавателни изкривявания.

Днешните изтънчени информационни аномалии не са възможни без съществуването на социалните мрежи  и това, че всеки от нас доброволно ги е превърнал в инкубатор на ЕДИНОМИСЛИЕ.

Социалните мрежи с тяхната система от „лайкове”, с възможността за: безкритично препубликуване на чужди постове; изчистване на неизгодни коментари или за блокиране потребители, които не мислят като вас – това е хранителната среда, върху която бактериите на fake news паразитират и могат да се размножат до световни размери.

Признайте си, че ежедневно санирате своя Facebook, за да си осигурите душевен покой и комфорт! Едновременно с това самите ставате жертва на стерилизираната среда, която си създавате и в която шестват до безкрайност само репликите на вашите единомишленици (т.нар. ефект на ехо-камерата). Това способства за вирусообразното размножаване на fake news, защото при липса на другомислие, всяка пусната манипулация се папагали от единомишлениците ви.

Многополярната среда на общуване в социалните мрежи поставя заслон пред fake news, даже и когато някои от участниците в мрежата критично възприемат (се изказват по) безспорни истини.

Не ви се вярва, нали? Но е истина.

Унищожавайки в социалните мрежи своите опоненти, не ви остава друго, освен да се НАСЛАЖДАВАТЕ на тържеството на fake news „истината”…..

В епохата на post-truth, тържеството на собствената ни истина е по-важно от тържеството на обективната истина.

В този смисъл триумфалното шествие на fake news ни най-малко не е заплашено в близко бъдеще. 

Бележки: 

[1]Оригинално заглавие е: „Торжество послеправды, Почему авторами „фейк-ньюс” стали мы сами”, автор Сергей Голубицкий, Новая газета, 08.04.2018. Превод от руски (свободен, със съкращениь)  – Н. Колев. 

Авторът

  

[2]Жупел (прен.) – остра, яростна критика/нападение над някого. 

[3]Дезавуира – лишава от доверие/пълномощия.