ИСТОРИЯТА НА МЪЛЧАНИЕТО......

Вчера (1) прочетох във Facebook една филипика (2) срещу довчерашните  „политически офицери и партийни секретари в армията, някои от които завършили военнополитически училища и академии в бившия Съветски Съюз”, които заливат като „пещерни антикомунисти онова „злодейско време” и хората, изповядващи комунистически идеи, за които само преди тридесетина години, те като офицери каканижеха елейни слова пред своите войници” (3)

Като контрапункт, авторът противопоставя „така наречените царски офицери”, някои от които познавал лично (4). „Макар и преминали през различни лишения и беди след 9 септември 1944 г. – пише той, те запазиха своето човешко достойнство, не изневериха на своята клетва (5) и на своите възгледи и най-интересното е, че никога не ги чух да сипят обидни и цинични думи за социализма, от който всъщност са пострадали”!

До тук с филипиката.

Сега ще ви разкажа история за мой съсед от улица „Аргир Димитров” (днешна „Георги Икономов”) в Сливен (6), също царски офицер. Майка му и баба ми Донка бяха приятелки. По време на преврата на 09.09.1944 г. Марко Ст. е на обучение в райха. Отказва да се включи в доброволческия корпус на Цанков. Хвърлят го в концлагер и е освободен в края на войната от съюзниците. Вместо да остане на запад се връща в България. За да бъде осъден на СМЪРТ! Като ФАШИСТКИ ОФИЦЕР! Присъдата му е заменена със затвор, а по повод 20-т годишнината от деветосептемврийския преврат е помилван. Започна работа като текстилен работник, ожени се….. Живееха бедно. Квартирата им беше близо до нас (по това време в майчината му къща живееше сестра му)…. За миналото не говореше нищо, макар понякога да се отбиваше вкъщи. Ей така, да се обади на „кака Любка” (майка ми). Обикновено говореха на крак, до портата….

Марко Ст. отдавна е покойник, светла му памет! Днес в майчината му къща живее един от синовете му…

Толкова за царските офицери.

И за мълчанието …..

Днес е време демократично…

Признавам, че всеки има правота да каже: „Платон ми е скъп, но моите собствени истини са ми по-скъпи!”

Е, как да има помирение, дами и господа?

Бележки:

1.Интересно, че публикуването на филипиката съвпада с дебатите в Парламента по повод т.нар. Народен съд, който по думите на народен представител е „необходимо и неизбежно правосъдие”.

2.Думата е употребена в смисъла й на „гневна реч”.

3.Познавам доста политически офицери. И те като всички нас, едните – почтени и морални люде, другите – обикновени мръсници. Интересно е, че не съм чел филипики от същия автор срещу политически офицери, които в последно време излязоха, подобно на хлебарките нощно време, за да плюят срещу външно-политическата ориентация на България! Или срещу генерали, които по време на службата, бяха наметнали пелерините на управляващата политическа партия, а подир туй показаха друга политическа същност.

4.Ако авторът има предвид царския офицер, чиято книга беше издадена през 1972 г.(татко си я беше купил и съм я чел, когато бях студент последна година), да бъде така добър да разкаже по какви политически причини това се е случило. Защото за издаването на спомените на не по-малко заслужили царски офицери беше необходимо да минат 68 години от преврата през 1944 г..

5.Доколкото ми е известно до 09.09.1944 г. клетвата е била в името на Бог, Цар и Отечество, а не в името на една партия. Та на коя клетва  са останали верни царските офицери?

6.Къщата и до днес е запазена.