ДЖЕНДЪР МИСЛИ...

Спомняте ли си ратифицирането на Рамковата конвенция за правата на малцинствата на Съвета на Европа? Едва ли?

Годината е 1999, а датата 18 февруари. 38-ят Парламент провежда извънредно заседание за ратификацията й. Красимир КАРАКАЧАНОВ от ВМРО – тогава в коалиция със СДС (депутат от македонстващите е и Анатолий ВЕЛИЧКОВ – бел.моя) я нарича „действително един слаб документ, слаб международен документ дотолкова, доколкото той говори за теми, които не определя като формули какво представляват. Конвенция за националните малцинства, в които няма определение що е „национално малцинство”. Легионерът Дянко МАРКОВ е против ратификацията. Жорж ГАНЧЕВ заявява, че „днес е срамен ден за България и за българската демокрация”. Левицата се държи както, когато е в опозиция.

След ратификацията, заедно с приетата Декларация на 38-то Народното събрание, министър председателят Иван КОСТОВ заявява, че „с това гласуване, с тази ратификация, парламентът казва „Да!” не само на европейските ценности, парламентът казва „Да!” на родолюбието, парламентът казва „Да!” на патриотизма. И парламентът казва „Не!” на национализма, „Не!” на религиозния фундаментализъм, „Не!” на етническия екстремизъм!”

18-т години по-късно се оказва, че национализмът не е погребан. Нещо повече ВМРО е във властта заедно с националистите от НФСБ и „Атака”.

Ратификацията не преедизвика нарушаване на етническия мир в България и прекрояване на границата на отечеството ни.

Религиозният фундаментализмът и етническият екстремизъм са си все така актуални за Европа и света, но, слава на Господа и на българските политици, ни заобикалят!

Лошото е, че политическите табиети на националистите (НФСБ, ВМРО и „Атака”) и БСП си остават непроменени.

Сега за дебатите по КОНВЕНЦИЯТА НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА ЗА ПРЕВЕНЦИЯ И БОРБА С НАСИЛИЕТО НАД ЖЕНИ И ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ, третия пол и прочие.  

С малко теория по темата. 

„Политическите консерватори” (а аз ги наричам манипулаторите на общественото мнение и техните „беквокали” в телевизионните студия и във Facebook), твърдят, че сексът и възпроизводството са в основата на семейството, сиреч представляват само биологични явления. И разни „джендър-мендър” дефиниции от Конвенцията са плод на лесбийките, педерастите, тран- и бисексуалните.  

Да, само че според Ричли Х. Крейпо („Културна антропология”, издателство „ЛИК”, София, 2000 г.), сексът и възпроизводството са и социални явления. Защото начините за практикуването им се определят и от обществените традиции. 

 

Р.Х.Крейпо

Авторът ни съобщава, че и днес могат да се открият полигамни семейства, като те могат да се проявяват като полигиния (един мъж притежава няколко жени), полиандрия (една жена притежава няколко мъже) и групов брак (няколко мъже и жени взаимно се притежават). Даже и моногамията се е променила (светските разводи са по-леки като процедура от църковните – бел.моя), за да се появи понятието „серийна моногамия”, при която членовете на новото семейство имат по няколко развода зад гърба си.

Гуин Дайър („Войната.Смъртоносната игра на човечеството”, Издателска къща „Кръгозор“, София, 2005  ) пише, че някои белези на днешната социалната организация – равнопоставеност между половете, взаимните връзки между егалитарност и демокрация и линейното, не йерархично устройство имат хилядолетна история, и не са днешна приумица или плод на политически партии, теоретици или водачи.

Гуин Дайър

Ще спра да ви отегчавам с теория! Макар че мога да продължа!

А КОЙТО Е ЖИВ СЛЕД 15 ГОДИНИ, ЩЕ КОМЕНТИРА И ТАЗИ КОНВЕНЦИЯ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА!