Спомняте ли си ратифицирането на Рамковата
конвенция за правата на малцинствата на Съвета на Европа? Едва ли?
Годината е 1999, а
датата 18 февруари. 38-ят Парламент провежда извънредно заседание за ратификацията
й. Красимир
КАРАКАЧАНОВ от ВМРО – тогава в коалиция със СДС (депутат от македонстващите е и Анатолий ВЕЛИЧКОВ
– бел.моя) я нарича „действително
един слаб документ, слаб международен документ дотолкова, доколкото той говори
за теми, които не определя като формули какво представляват. Конвенция за
националните малцинства, в които няма определение що е „национално малцинство”.
Легионерът Дянко
МАРКОВ е против ратификацията. Жорж ГАНЧЕВ заявява, че „днес е срамен ден за България и за българската демокрация”. Левицата се държи както,
когато е в опозиция.
След ратификацията, заедно с приетата Декларация
на 38-то Народното събрание, министър председателят Иван КОСТОВ заявява, че „с това
гласуване, с тази ратификация, парламентът казва „Да!” не само на европейските
ценности, парламентът казва „Да!” на родолюбието, парламентът казва „Да!” на
патриотизма. И парламентът
казва „Не!” на национализма, „Не!” на религиозния фундаментализъм, „Не!” на
етническия екстремизъм!”
18-т години по-късно се оказва, че национализмът не е погребан. Нещо
повече ВМРО е във властта заедно с националистите от НФСБ и „Атака”.
Ратификацията не преедизвика нарушаване на етническия мир в България и прекрояване на
границата на отечеството ни.
Религиозният
фундаментализмът и етническият екстремизъм са си все така актуални за Европа и
света, но, слава на Господа и на българските политици, ни заобикалят!
Лошото е, че политическите табиети на националистите (НФСБ, ВМРО и „Атака”) и
БСП си остават непроменени.
Сега за дебатите по КОНВЕНЦИЯТА НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА ЗА
ПРЕВЕНЦИЯ И БОРБА С НАСИЛИЕТО НАД ЖЕНИ И ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ, третия пол и прочие.
С малко
теория по темата.
„Политическите консерватори” (а аз ги наричам манипулаторите на
общественото мнение и техните „беквокали” в телевизионните студия и във Facebook),
твърдят, че сексът и възпроизводството са в основата на семейството, сиреч представляват само биологични явления. И
разни „джендър-мендър” дефиниции от Конвенцията са плод на лесбийките, педерастите, тран- и
бисексуалните.
Да, само че според Ричли Х.
Крейпо („Културна
антропология”,
издателство „ЛИК”, София, 2000 г.), сексът и възпроизводството са и социални явления. Защото начините за практикуването им се определят и от обществените традиции.
Авторът ни съобщава, че и днес могат да се открият полигамни семейства,
като те могат да се проявяват като полигиния
(един мъж притежава няколко жени), полиандрия
(една жена притежава няколко мъже) и групов брак (няколко мъже и жени взаимно се притежават). Даже и моногамията се е
променила (светските разводи са по-леки
като процедура от църковните – бел.моя), за да се появи понятието „серийна
моногамия”, при която членовете на новото семейство имат по няколко развода
зад гърба си.
Гуин Дайър („Войната.Смъртоносната
игра на човечеството”, Издателска къща „Кръгозор“,
София, 2005 ) пише, че някои белези на днешната социалната
организация – равнопоставеност между половете,
взаимните връзки между егалитарност и демокрация и линейното, не йерархично
устройство имат хилядолетна история,
и не са днешна приумица или плод на политически партии, теоретици или водачи.
Гуин Дайър |
Ще спра
да ви отегчавам с теория! Макар че мога да продължа!
А КОЙТО Е ЖИВ СЛЕД 15 ГОДИНИ, ЩЕ КОМЕНТИРА И ТАЗИ КОНВЕНЦИЯ НА
СЪВЕТА НА ЕВРОПА!
Няма коментари:
Публикуване на коментар