Днес – 19.11.2017 г., след първото полувреме
сън, публикувах пост относно лъжите на др.Нинова, която иска нов модел на
здравната система (виж снимката). Реакция от Facebook-арите
няма.?! Но не затова ми е думата.
Българската здравна система отдавна е
ориентирана към т.нар. БОЛНИЧНА ИНДУСТРИЯ. Още преди 30-на години проф. Евгени
Апостолов пише, че през 2000 г. болничните легла в страната трябва да достигнат
100000. За „задоволяване на нарасналите потребности на народа”! Което е
ПРОФЕСОРСКИ НОНСЕНС, щото народът се нуждае от здраве, а не от болници. Слава Богу, че прогнозата му се оказа ЯЛОВА!
В последните години в БОЛНИЧНАТА ИНДУСТРИЯ
настъпиха много технологични промени – от техническото им оборудване до новите
медицински технологии за лечение! Разцвет отбелязва и фармацевтичната
индустрия, която ежегодно залива пазара с „нови молекули” (любима „дъвка на
депутатите” от 43.я парламент!
Да сте чули обаче, че е намаляла
заболеваемостта и смъртността от често срещани ракови заболявания (рак на
гърдата, който се „подмладява”) ,инфаркт на миокарда (и той се „подмладява”),
хеморагични и исхемични мозъчни инсулти,
диабет, хипертонична болест и прочие? Да сте чули, че броят на наркозависимите
е намалял, пропорционално на разкритите НАРКОКОМУНИ?
НЯМА И ДА ЧУЕТЕ!
Защото отдавна е известно (поне 10-на години
преди книгата на Апостолов), че не болниците и
„новите молекули” СЪЗДАВАТ ЗДРАВЕ, а ПРОФИЛАКТИКАТА. В масовото съзнание
у нас терминът „профилактика” се асоциира с Министерството на здравето и с
борбата със заразните болести. Не че не е вярно (особено в съвременната
миграционна ситуация и географското положение на България), но е едностранчиво!
Тук ще си позволя да цитирам абзац от книга
на днешния професор Веселин Борисов (Борисов, В. и колектив,
Въведение в здравния мениджмънт, Програма ФАР, София, 1995), за която авторът
може би вече не си спомня.. В нея той
определя основните детерминатори (определители, ако искате ги наричайте УСЛОВИЯ)
на здравето (това прави и СЗО):
1.
Живот
без войни (кризи);
2. Равни
възможности и равен достъп до медицински услуги;
3.
Гарантирана
работа и полезна роля в обществото;
4.Удовлетворяване
на основните жизнени потребности от храна, чрез достъп на всяко човешко
същество до жизнено важни хранителни продукти;
5.
Образование,
подпомагащо избора на живот;
6.
Осигуряване
на вода;
7.Прилични
жизнени условия и хигиенизирани населени пунктове;
8.
Здравословна
работна и околна среда.
Прочетете ги внимателно и от тази гледна
точка анализирайте ситуацията в България. Само ще ви припомня, че в
историческото развитие на Третата българска държава е доминирала тенденция за
предпазване на здравето пред лечение на разстроеното здраве. Тя се проявява
едновременно с изграждането на основите на здравната система. Предпазването на
здравето в края на ХІХ и началото на ХХ век в Царство България се схваща не само
като контрол над заразните заболявания, а обхваща всички познати на дадения
етап на развитие на науката, рискови фактори за здравето - благоустройство и
хигиенизиране на населените места, снабдяване с питейна вода, състояние на
храненето на населението, вредни фактори на околната среда и промишленото
производство и т.н. И в основата на предпазването на здравето е поставена СОЛИДНА
ЗА ВРЕМЕТО СИ НОРМАТИВНО УРЕДБА, КОЯТО ОТРАЗЯВА ДОСТИЖЕНИЯТА НА МЕДИЦИНСКАТА
ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА КОНКРЕТНИЯ ИСТОРИЧЕСКИ ЕТАП (Колев Н. и съавтори, УПРАВЛЕНИЕ НА ЗДРАВНАТА СИСТЕМА, издание на
Военна академия, София, 2013)
И накрая още един факт. Като се чуе понятието
„първична здравна помощ” и управляващи и обикновените граждани се сещат за
ЛИЧНИЯ ЛЕКАР, а управляващите се съревновават в опитите си да му прехвърлят
задължения от „болничната индустрия”, за да поевтинят последната (не че в това
няма доза истина). СЗО отдавна е дало определение НА PRIMARY HEALTH CARE като „жизнено
необходима здравна помощ, която дадена страна и населено място могат да си
позволят, като при нея се използват методи, които са практични, научно
издържани и социално приемливи. Всеки в дадено населено място трябва да има
достъп до нея и да участва под някаква форма в нея. СВЪРЗАНИТЕ КОСВЕНО СЪС
ЗДРАВЕТО СЕКТОРИ СЪЩО ТРЯБВА ДА УЧАСТВАТ В ПЪРВИЧНАТА ЗДРАВНА ПОМОЩ (виж
схемата).
От посочените немедицински подсистеми на здравната
надсистема ще коментирам две – правната и културологичната.
Правната подсистема произтича от
политическата. Тя изразява политическата идеология и практически представлява
инструментариума, чрез който тя се проявява. Тя включва частни закони в
областта на здравето (За българските
условия това са законите за: здравето; здравното осигуряване; лечебните
заведения; лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина; контрол на
наркотичните средства и прекурсорите – авт.) и общи закони, които обаче
пряко влияят върху здравето. Те най-често уреждат материя свързана със закрила на определени категории от населението
(майки, деца, инвалиди); контрол на храните; безопасните условия на труд, екологията;
социалните грижи; трудовата заетост и др.
Културната (културологичната) подсистема се
формира от технологичното развитие на държавата – общо и в частност прилагане
на съвременни интелигентни технологии по отношение на медицинските компоненти
на здравеопазването; състоянието на образованието; РЕЛИГИОЗНАТА ПРИНАДЛЕЖНОСТ И
РОЛЯТА НА ЦЪРКВАТА; НАЦИОНАЛНИ НРАВИ И ОБИЧАИ, ИЗВЪН РЕЛИГИОЗНИТЕ; ЕЗИКОВА
КУЛТУРА И ИДЕНТИФИКАЦИЯ; СТРУКТУРА И ТЕНДЕНЦИИ ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕМЕЙСТВОТО;
ТЕРИТОРИАЛНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ И ВЪЗРАСТОВА СТРУКТУРА НА НАСЕЛЕНИЕТО. Посочените
компоненти имат нееднозначно и многопосочно въздействие, което може да бъде
илюстрирано със следните примери:
1.Националните
особености на хранене и разпространението на вредни навици могат да бъдат
причина за повишена заболеваемост от хипертонична болест и смъртност от инсулти
и инфаркти;
2.Религията
може да спомогне за намаляване на абортите, а църквата – да осигури финансиране
на медицински дейности (болници) и други заведения за грижи – хосписи за болни
с нелечими заболявания, приюти за стари хора или бездомни;
3.Образованието
създава предпоставки за социална и икономическа реализация, избор на здравословен
начин на живот, създаване на полова култура;
4.Семейството
може да предприеме едно разумно планиране на семейството (избягване на аборти),
възпитание в ценности при отглеждане на деца и грижа за възрастни родители,
формиране на здравни навици;
5.Териториалното
разпределение и възрастовата структура на населението определят трудова
заетост, преобладаваща заболеваемост, достъпа до здравни услуги.
Толкова за здравната профилактика, КОЯТО У НАС НЕ СЕ Е СЪСТОЯЛА. Ако някой
иска да пита за конкретен проблем, готов съм да му отговоря!
Няма коментари:
Публикуване на коментар