„В поезията на Иван
Вазов отношението между природа и родина може да бъде определено с термина:
А) апосиопеза*
Б) хронотоп**
В) плеоназъм***
Г) синекдоха****.“
Не знам дали е верен
оня фолклор, че Иван Вазов получил тройка, когато написал съчинението на
племенника си на тема „какво е искал да каже авторът на „Под игото“, но когато
доктор на филологическите науки с тема на дисертацията „Конструктивни
обособености на езика на поезията“ не може да разреши задача от учебника, то повредата
със сигурност е в учебника.”
Веселина Седларска, „За
къде без синекдоха”, от сайта „Редута”, 07.12.2017
*-Апосиопеза (от гръцки: ἀποσιώπησις,
замълчаване) е стилистична фигура в реториката, при която ораторът внезапно
замлъква и оставя недоизказана мисълта си, обикновено под влияние на силно
вълнение или притворство.
**-Хронотоп (гр. chronos време,
и topos място) - буквално
означава времепространство и изразява органичната връзка между тези две
категории. В литературата - времето и мястото на действието в
художествената творба
***-Плеоназъм (гр. πλεονασμός, плеонасмос - изли-шък) е стилистична фигура в литературата.
Тя означава използването на много думи или части от думи за описване на даден
герой, предмет, явление или идея. Характерно за плеоназма е използването на
множество епитети.
****- Синекдоха - стилистична
фигура в литературо-знанието (вид метонимия -от гр.:
metonymia, преименуване е литературен термин, който служи за заместване на едно
название с друго название, на една дума с друга дума), при която цялото
се представя от негова част или обратно.
О, НЕРАЗУМНИ ПИСАЧИ на учебници, причината не е в българските ученици, а във вас АХМАЦИ! Каквито ви учебниците, такива ни и образователните резултати! Анадънму!
Напълно вярно. Браво на авторите на учебници!
ОтговорИзтриване