САМО ФАКТИ....

Тези дни, сърфирайки из Интернет открих снимка с  близо половинвековна история. 

Не зная дали покойната Румяна Узунова е била репресирана и дали Павел Вежинов – генерал от Държавна сигурност. Виж, за гъзолизеца „Димитър”, който продължава да шества по медии и сайтове като МЕНТОР  от последна инстанция, могат да се открият доста интересни неща…. Предоставям на вашето внимание едно от тях:

Стр. секретно !

Екз. № 2

УПРАВЛЕНИЕ VI СЪОБЩАВА: аг. „Димитър“

ОТДЕЛ I ПРИЕЛ: ст. лейт. ГЕОРГИЕВ

ОTДЕЛЕНИЕ I на 25.II.76 г.ЯК „ВИХЪР”

С В Е Д Е Н И Е

ОТНОСНО:РУМЯНА УЗУНОВА

Наскоро приятелят ми отново разговарял с Румяна Узу­нова. Тя му се похвалила, че ще води нова телевизионна серия – „Най-интересния човек когото познавате“. Предаванията ще представляват следното: на известни наши писатели ще се дава думата да отговорят на въпроса кой е най-интересния човек, когото са сре­щали някога. От разговора на приятелят ми му станало ясно, че това ще бъдат слаби предавания – самата идея е незаангажираща, далеч от съвременните политически и идеологически проблеми, ня­ма да има нищо общо с развитието на социалистическата култура и изкуство, да не говорим за някакъв принос във възпитанието на народа и за пропагандиране на наши конкретни идеи. Просто една серия от предавания за лично удовлетворение. Узунова се похва­лила, че вече 6 серии са готови и в най-скоро време ще излязат на екрана. Първата била с участието на писателя Добри Жотев. Ос­таналите участници Узунова не съобщила.

В разговор с Богомил Райнов приятелят ми разбрал, че последният имал неприязнено чувство и отношение към Узунова.

Споделил, че най-после щели да я махат от телевизията, но не ка­зал от къде знае това. Приятелят ми смятал /и му казал/, че гре­ши.

Моят приятел ми сподели, че според него в нашият културен живот напоследък, за жалост, успехи постигали хора, ко­ито се обединявали в групи, макар и понякога на безпринципна основа. Така например една от най-новата група била: Михаил Неделчев, Светлозар Игов, Енчо Мутафов и Огнян Сапарев. Те вече били постигнали известни успехи в „борбата” си за завоюване на определени възлови места в нашата литература. Това почувствувала и Румяна Узунова, поради което тя се държала добре с тази група и можело да се каже, че вече се е включила в нея. Т.н. Игов участвува в почти всички предавания на Узунова.

Интересно било, че Узунова и Любен Георгиев не може­ли да се понасят. Но независимо от това работели в една редак­ция – тази на Георги Стойчев. Последният еднакво ги толерирал и се грижел за евентуалното им щатно назначаване, въпреки че знаел, че те двамата не се понасят. Това се тълкувало, понякога, така: Любен Георгиев е човек, който никой не обича; Узунова пък няма авторитет в литературните среди, счита се за посредствен критик. Прибирайки ги под свой покрив Георги Стойчев играел на опо­зиция на литературните среди у нас. Тези коментари се подкрепя­ли и от факта, че редакцията на Стойчев бързо реагирала на важ­ни проблеми, поставени в печата, но по начин, че заемала винаги опозиция на всички литературни издания. Конкретни примери прия­телят ми е сочил преди това.

Становището, че телевизията играе на опозиция се изразявало от почти всички писатели у нас. Много било трудно да се изброят имената на тези, които коментират тези неща, защото това били почти всички познати на приятеля ми, с които той контактувал предимно в кафенето на Съюза на българските писатели.

„Димитър”

Сиреч - Кеворк Кеворкян!