1.Обясненията на Дугин
през 2017 г. за Октомврийската революция.
Либерално обяснение. Русия се развива със
закъснение, изоставайки от Запада и с революцията най-после идва време за
отхвърляне на ненавистния режим на самодържавието, за изграждане на
институциите на гражданското общество и начало на буржоазните реформи. Но
безумният руски народ не е готов за
демокрация. Той е настроен тоталитарно, екстремистки и човеконенавистно и
отхвърля свежият и невинен опит за започване на демократични реформи. И отново
– тоталитарно общество. Както се казва от трън та на глог! Този подход игнорира
спецификата на руската национална история и с него ще се разделим веднага.
Марксистко обяснение (по-точно
на марксистката политическа икономия – бел.моя). Тази гледна точка е
не по-малко глупава. Макар и да доминира повече от 70-т години. Според нея
това е поредната смяна на обществено
икономическите отношения – след феодализма идва капитализма, след капитализма –
социализма, а след социализма – комунизма (като
студент попитах преподавателя по политическа икономия какво идва след
комунизма, след което имах доста неприятности – бел.моя). Това обяснение
позорно се срути, защото беше неправилно от самото начало. Тази теория е
семантично неправилна, пък е и неясно в какви обществено икономически отношения
се е намирала Русия в началото на ХХ век.
Консервативно (националистическо)
обяснение. В
днешното руско общество тя е така да се
каже „миноритарна”! В Петроград пристигат в запечатан вагон „инородци”*,
поддържани от задкулисието и немския Генерален щаб, незаконно заграбват
властта, започват нечуван геноцид, и вероятно щяха да управляват и днес, ако
др. Сталин не беше се разправил с тях през 1937 г. След ВОВ и с Божията помощ Русия полетява в
Космоса. Някои конспиролози смятат, че заграбилите властта през 1917 г. никога
не са си отивали от Русия. Теорията е удобна от гледна точка на факта, че снема
отговорността от руснаците за това, което се е случило.
Както казах, първите
две теории са доминиращи, а третата е по-скоро маргинална. Но и трите трябва да
бъдат изхвърлени на сметището.
Октомврийската
революция трябва да се разглежда единствено от гледна точка на нашата собствена
история. Това е събитие, за което ние носим своята отговорност. Според мен е
безотговорно да се твърди: „Те убиха Бога”, „Те инспирираха революцията” и т.н.
Това го направихме ние в същата степен в каквото се чувстваме руснаци. Длъжни
сме да разберем това – независимо дали го приемаме или не, дали го осъждаме или
не, дали това е предмет на нашата гордост. И това разбиране се намира извън
трите теории, за които споменах.
Трябва да намерим
сили в себе си да подходим към Октомврийската революция от гледна точка на
руската история, руската диалектика. От гледна точка на нас самите, като субект
на историята. Ние не сме играчка в
ръцете на неясни сили; не сме жертви на смяната на обществено-икономическите
формации, на техническия прогрес, на либерализма, еволюцията и т.н.; не сме
обект на заговори. Защо руския народ направи революцията през 1917 г.? Та това имаше грандиозни последствия и
чудовищни мащаби от гледна точка на нашето самоизтребване, и ментална
деградация. Ето защо сме длъжни да разберем, да осмислим и поемем отговорност
за този 100 годишен етап от нашата руска история.
Нека честно да си признаем – ние не разбираме
октомврийските събития. За нас те са открит проблем, открита рана. Трябва да
изоставим лъжливите интерпретации. В октомврийските събития е скрита тайната на
нашето национално битие – възможно, колкото и страшно да звучи да е свързана с
мистерията на антихриста. Ако се придържаме към класическите теории ние никога
няма да разберем собственото си битие. А ако не го разберем – октомврийските
събития могат да се повторят. За да разберем събитията от 1917, ние трябва да
разберем логиката на руската история, на идентичността на руския народ и да
построим непротиворечива, произтичаща от нашия светоглед картина на света. Призовавам
всички да се събудят. Нашето общество спи и в този сън не може да разбере нищо,
в това число и смисъла на Октомврийската революция. Следователно и последното столетие
от руската история.
2.Бердяев за Октомврийската
революция през 1937 г.
Руският комунизъм е световно, интернационално
явление и едновременно с това – явление руско, национално. Западът трябва да
разбере националните корени на руския комунизъм и неговата предопределеност в руската история.
Русия – това е християнския Изток, който в
продължение на две столетия е подложен на силното влияние на Запада, а тънкият
културен слой на руското общество асимилира всички западни идеи.
В
Московското царство културата на мислене е слабо изразена. На практика отсъства
културно самосъзнание. Московското царство е като че ли „без мисъл и без
слово”!
В руската душа се сблъскват два елемента:
стихиен, езически, ирационален (Светата Рус)
и православен, византийски, догматичен (Москва е Третия Рим).
На
Запад всичко благоприятства разпределението и оформянето на нещата по
категории. При руснаците е обратното –
безкрайността на тяхната територия води до неспособността им да мислят в
строги, логически категории или подобно мислене е много слабо.
Религиозно-догматичната същност на руската
душа е причина руснаците да са ортодоксални. Те се проявяват като такива и
когато са разколници-старообрядници (ХVІІ век) и по времето когато стават
комунисти революционери (ХІХ век).
Главното за руснака е изповядването на някаква
ортодоксална апокалиптична вяра и само така да се чувства част от цялото – руския
народ!
3.Ленин
и революцията.
Ленин спря
хаотичния разпад на Русия по пътя на тиранията и деспотизма. Той не е теоретик на марксизма, а теоретик на
революцията. Всичко, което е писал е свързано с разработката на теорията и
практиката на революцията. Той се вълнува само от една тема, тази за
завземането на властта. Затова и победи. По начина на мислене, Ленин е
деспотичен империалист. През целия си
живот той се бори за възцаряване на тоталитарния мироглед, който му е нужен в
борбата и в който трябва да се съсредоточи революционната енергия. Ленин
изисква съзнателност и организираност в борбата срещу всяка стихийност. Допуска
използването на всички средства за постигане на целите на революцията. Добро е
всичко, което служи на революцията, а зло – всичко, което й пречи. В края на
краищата Ленин губи престава за добро и зло, губи представа за обикновените,
живи хора, допуска лъжи и измами, насилие и жестокост, защото великата цел
оправдава всички средства. Ленин е човек на съдбата и фатален човек и в това е
неговата сила.
За Ленин марксизмът е преди всичко учение за
диктатурата на пролетариата. Меншевиките смятат, че диктатурата на пролетариата
е невъзможна в една малка страна. Те искат да бъдат демократи, да се опират на
мнозинството (селяните). Ленин не е демократ. Ной утвърждава принципа на болшинството,
което в неговите представи е едно избрано, елитарно малцинство. Често го
упрекват бланкизъм*, т.е. в заговорничество (по съвпадение фамилията на дядо му е
Бланк). Диктатурата произтича от светогледа на Ленин. Целта, която Ленин
преследва с необичайна последователност е създаването на силна, добре
организирана и с желязна дисциплина партия на малцинството (партия на
номенклатурата). Тя трябва да има доктрина – Светото писание, в която нищо не
трябва да се изменя и тя трябва да подготви
тотална диктатура над целия живот. В този смисъл Сталин е своеобразен
религиозен вожд, своеобразен Мойсей за диктатурата.
Организацията
на партията е първообраз на тоталната диктатура. Всеки член на партията трябва
да бъде подчинен на диктатурата на центъра. Болшевишката партия, която Ленин
създава и която сам нарича „партия от нов тип” трябва да даде модела за
бъдещата организация на цяла Русия. И действително страната бе организирана по
модела на болшевишката пария. Тя не само се оказа подчинена на диктатурата на
комунистическата партия, но и на диктатурата на комунистически диктатор както в
мислите, така и в съвестта си. Ленин отрича свободата вътре в партията и това
отрицание е пренесено върху цяла Русия. Това
е философско-религиозната диктатура, диктатура върху светогледа, който готви
Ленин. Това става така, защото в него се съчетават два противоположни традиции,
от една страна – традициите на руската ортодоксална революционна интелигенция (Светата
Русия – Царство на правдата и източник на справедливост за целия сят) и от
друга – традициите на руската власт (Вяра в православието и самодържавието), която е призвана да завладее
целя свят, тъй като руската държава е богоизбрана държава.
*- течение във
френското революционно движение, свързано с името на Луи Огюст Бланки
(1805—1881 г.), което отрича класовата борба, и проповядва, че избавление
на човечеството от наемното робство ще стане не по пътя на класовата борба, а
по пътя на заговора на неголямо интелигентно малцинство.
 |
| Луи Огюст БЛАНК |
Няма коментари:
Публикуване на коментар