ЩО ТАКА FACEBOOK-ари?

Преди време публикувах следващия текст-загадка. При превода умишлено пропуснах всички думи, които навеждат на мисълта, че текстът се отнася до Русия, а приликите с нашенската действителност ОСТАВЯМ НА ЧИТАТЕЛЯ. Реакцията на Facebook-арите беше вяла. Получих 3-4 коментари (единият от сина ми), лайкове и предположения за авторството – от Ленин, през Буров, до неизвестен български политик (истината за автора е показана след текста).

„Властта прилича на пияницата и неговото семейство. На опозицията е отредена ролята на съпруга, която се мъчи да вкара своят мъж в правия път, макар и да съзнава пълната безперспективност на усилията си.

Добавете надпис

Хората трябва да бъдат държани в добро настроение и с чувство, че са част от цялото и от процеса на движение напред, без значение на накъде води това движение. Важен е процесът, а не резултатът. Важното е хората да бъдат сплотени по въпроса, че този път е единствено възможния. И ако някой предлага друг път, макар и не толкова равен, но ориентиран към определена нова цел, път, който води към промяна, към по-ефективна икономика, дежурният отговор е:  „Този път не ни е нужен, ние си имаме свой!” Това е парадигма, която от десетилетия определя политиката, макар и  да създава напрежение в обществото и проблеми със самореализацията на хората. Подобен политически патернализъм е типичен за семейството на пияницата, в което мъжът пие, а съпругата му го гледа мълчаливо. Той няма чувство за срам, манипулира, лъже  и винаги някой друг му е виновен.  Животът на пияницата е подчинен единствено и само на собствените му потребности – пропива си заплата, взема заеми, които никога те връща…. Той краде, буйства и много рядко се замисля, че не всичко с него е в ред, че нещо трябва да се промени, но накрая си казва: „Защо да се променям?”  Опозицията изпълнява ролята на съпруга на пияницата.Тя иска да го превъзпита, опитва се да събуди съвестта му, макар и да съзнава своята безпомощност. Ролята на порасналото дете се в това семейство изпълнява от народа. На него или му четат морални лекции  или го пренебрегват. Но опитите всеки да го привлече на своя страна са постоянни.  Така живеят пияницата и съпруга му, властта и опозицията. Властта не мисли за бъдещето, важното е, че днес има за пиене и това е достатъчно. И опозицията живее ден за ден, Няма какво да предложи. Надеждата и е някой ден да превъзпита пияницата Децата се опитват да се приспособят, едни просто си отиват, другите от време на време протестират, а трети се правят, че нищо не виждат. Някои зоват за бунт, но повечето разбират, че това не е най-добрата идея, пък и този спектакъл вече е гледан…. Днешните политически баталии, както и преди са борба между личности, а не между идеи…Като че ли всичко в живота се повтаря, понякога събитията ти се струват твърде важни, за тях говорят всички, само дето не вярва, че нещо ще се промени ….”