Преди
време публикувах следващия текст-загадка. При превода умишлено пропуснах всички
думи, които навеждат на мисълта, че текстът се отнася до Русия, а приликите с
нашенската действителност ОСТАВЯМ НА ЧИТАТЕЛЯ. Реакцията на Facebook-арите
беше вяла. Получих 3-4 коментари (единият от сина ми), лайкове и предположения
за авторството – от Ленин, през Буров, до неизвестен български политик
(истината за автора е показана след текста).
„Властта
прилича на пияницата и неговото семейство. На опозицията е отредена ролята на
съпруга, която се мъчи да вкара своят мъж в правия път, макар и да съзнава
пълната безперспективност на усилията си.
Добавете надпис |
Хората
трябва да бъдат държани в добро настроение и с чувство, че са част от цялото и
от процеса на движение напред, без значение на накъде води това движение. Важен
е процесът, а не резултатът. Важното е хората да бъдат сплотени по въпроса, че
този път е единствено възможния. И ако някой предлага друг път, макар и не
толкова равен, но ориентиран към определена нова цел, път, който води към
промяна, към по-ефективна икономика, дежурният отговор е: „Този път не ни е нужен, ние си имаме свой!”
Това е парадигма, която от десетилетия определя политиката, макар и да създава напрежение в обществото и проблеми
със самореализацията на хората. Подобен политически патернализъм е типичен за
семейството на пияницата, в което мъжът пие, а съпругата му го гледа мълчаливо.
Той няма чувство за срам, манипулира, лъже
и винаги някой друг му е виновен. Животът на пияницата е подчинен единствено и
само на собствените му потребности – пропива си заплата, взема заеми, които
никога те връща…. Той краде, буйства и много рядко се замисля, че не всичко с
него е в ред, че нещо трябва да се промени, но накрая си казва: „Защо да се
променям?” Опозицията изпълнява ролята
на съпруга на пияницата.Тя иска да го превъзпита, опитва се да събуди съвестта
му, макар и да съзнава своята безпомощност. Ролята на порасналото дете се в това
семейство изпълнява от народа. На него или му четат морални лекции или го пренебрегват. Но опитите всеки да го
привлече на своя страна са постоянни. Така
живеят пияницата и съпруга му, властта и опозицията. Властта не мисли за
бъдещето, важното е, че днес има за пиене и това е достатъчно. И опозицията
живее ден за ден, Няма какво да предложи. Надеждата и е някой ден да превъзпита
пияницата Децата се опитват да се приспособят, едни просто си отиват, другите
от време на време протестират, а трети се правят, че нищо не виждат. Някои
зоват за бунт, но повечето разбират, че това не е най-добрата идея, пък и този
спектакъл вече е гледан…. Днешните политически баталии, както и преди са борба
между личности, а не между идеи…Като че ли всичко в живота се повтаря, понякога
събитията ти се струват твърде важни, за тях говорят всички, само дето не
вярва, че нещо ще се промени ….”
Няма коментари:
Публикуване на коментар