Войните на Америка в 2035 година - безопасността на планетата през 2035 г.

Предлагам на вниманието на любопитните читатели превод на статията на Владимир Иванов, „Войните на Америка в 2035 година. Пентагонът оцени бъдещите условия за действия на федералните войски и необходимите им качества (от електронния вариант на „Независимое военное обозрение”, сайтът е посетен на 08.08.2016 г.). Той е посветен на аналитичния доклад на Пентагона под заглавие „Единното пространство за действие 2035 – обединените въоръжени сили в противоборстващия и хаотичен свят”, публикуван на 14.07.2016 г. На 52 страници са разгледани всички аспекти на ситуацията в света, които влияят на националната безопасност на САЩ. В предговора е казано, че целта на документа е да осигури целенасочена подготовка на американските въоръжени сили за ефективна защита на САЩ и техните съюзници през 2035 г.

Безопасността на планетата през 2035 г.

Според авторите на доклада, тя ще се определя от два различни, но взаимно свързани комплекса от предизвикателства. На първо място са намеренията на държавните и „парадържавните” лидери, противостоящи на САЩ да увеличават своите военни потенциали, с цел на наложат в живота своите правила и норми за световно устройство, които не могат да бъдат приети от Америка.

Вторият комплекс е свързан с невъзможността на слаборазвитите държави да поддържат вътрешната си стабилност и да осигурят ефективно управление на своето развитие, което дестабилизира световния ред.

Тези предизвикателства ще окажат отрицателно влияние на ситуацията в света, която в основни линии ще бъде благоприятна за САЩ, но в определена степен няма да отговаря на националните им интереси.

Конкуренцията между страните относно правилата за съвместно съществуване и постоянно нарастващия регионален хаос  много често не са съвместими помежду си и са причина за възникване на въоръжени стълкновения, различни от традиционните конфликти, в които участват регулярни въоръжени сили.

 Конкурентното поведение на различните държави се характеризира с нееднаква трактовка на причините за възникване на всеки конкретен конфликт и участващите в него,  непрозрачност на действията, неадекватна юридическа обосновка на водената политика.

Тези фактори могат да направят целите на противостоящите на САЩ държави и недържавни обединения неясни от една страна и агресивни от друга. На въоръжените сили на САЩ ще се наложи в следващите десетилетия да взаимодействат със своите опоненти именно в такива условия.

През разглеждания период много от съвременните норми и принципи, основи на международните отношения ще бъдат подложени на постоянен натиск. В свят, в който не съществува единна власт, правилата могат да се запазят, ако отделните държави ги спазват и съдействат за тяхното спазване. Тома обаче не е в интерес на набиращите сила държави, които ще се стремят да разширяват своите икономически възможности и да нарастват военните си потенциали. Това може да наруши интересите на САЩ, техните съюзници и други държави от международната общност. Възможно е някои силни държави, изолирайки се от действащите международни правила и норми да се опитат да формират нови политически пространства, с които да създават заплахи за своите съседи и да ги принуждават да действат в техен интерес.

Появата през 2035 г. на силни, противостоящи на САЩ страни, възникването на по-опасни заплахи и голямата вътрешна финансова неопределеност няма да позволи на Америка да реализира едностранни мероприятия в световен мащаб, а реализираните ще бъдат по-малко ефективни. Вероятно Вашингтон ще се придържа към политика на сключване на договори за колективна безопасност със страни, които притежават необходимите военни възможности, и които са идеологически и културно съвместими с Америка. Макар и да е вероятно стратегическата важност на подобни съюзи да нараства, възможностите за управление на подобни обединения при променената международна обстановка ще намаляват.

Твърде вероятно е, във формиращият се многополярен свят, САЩ да се сблъскат с противници, които могат да отделят значителни средства за отбрана и са способни да организират собствени военни съюзи. Едновременно с това трябва да се отчита и фактът, че запазването на цените на енергийните ресурси на ниско равнище, няма да позволи на техните основни производители и доставчици да оказват предишното политическо и финансово влияние върху държави, които не разполагат с такива.

Появата на конкурентно способни регионални държави и създаването на нови военни обединения между тях за решаване на общ задачи може да увеличи търканията между САЩ и техните съюзници. Поддръжката от страна на Америка на държави, които са й лоялни, може да подтикне някои регионални държави  към разрушаване на тези връзки. Едновременно с това връзките на Вашингтон с враждебни на Америка страни, могат да нарушат доверието на настоящите му съюзници,  че САЩ са способни да защитават техните интереси и суверенитет.

В бъдеще, някои държави ще използват принудата и силата, за да въздействат на своите съседи и да изменят политиката им в своя полза. Потенциалните противници на САЩ могат да възпрепятстват поддържането на съществуващите, както и развръщането на нови военни структури на Америка в различни региони на света. Това ще намали влиянието й в тези региони и ще затрудни  реализирането на стратегическите цели на Вашингтон.

Желанието и способността на някои държави да защитават своето регионално превъзходство зависи от много фактори, най-важен от които е създаването на национални ядрени сили. В следващите две десетилетия, държави, които днес имат рудиментарни ядрени възможности, могат да сформират пълноценни ядени сили и да се опитат да ликвидират Договора за неразпространение на ядреното оръжие (Non-Proliferation Treaty). Те могат да бъдат способни да създадат десетки и стотици ядрени бойни глави, които да разположат на междуконтинентални балистични и крилати ракети с различно базиране, в т.ч. и морско, включващо и подводни лодки, както и да създадат други средства за водене на атомна война.

Следва продължение - „Загуба на монопола върху насилието”