РАЗМИСЛИ ВЪРХУ ВМОБР.....

Следващите думи са предизвикани от един материал на г-н Валентин Цветанов - „Медицинския отряд за бързо реагиране – лицето на армията ни по света”, публикуван в Pan.bg на 06.06.2015 г. И по-специално от тезите му в заглавието и следващия цитат:

„Военните ни медици са най-открояващото се лице на армията ни навън. През изминалите години те извоюваха и утвърдиха на международния терен името на българския военен лекар. За над 10 г. членство на България в НАТО, в чуждестранни мисии са участвали почти хиляда български медици. Част от тях са от системата на МО, немалка част са резервисти. Натрупан е опит от работа на различни нива - „Роля 1“, „Роля 2“ и „Роля 3“. Българските военни медици придобиха навици и умения да работят по стандартите на НАТО, като не се отличават от колегите си в Алианса. Те поддържат това ниво, защото са военни лекари с пагони и трябва да отговарят на всички изисквания и предизвикателства, които има тази специфична професия, особено когато се излезе на мисия, на терен. Този опит се обобщава при анализа след всяко връщане на екипите от мисии, дават се препоръки и се открояват минусите. При подготовката на следващите екипи се ползва този опит, част от който началникът на военно-медицинския отряд за бързо реагиране въвъ ВМА, полковник доц. д-р Александър Парашкевов е разгледал подробно в дисертацията си на тема „Организация на хирургичната помощ на нашите контингенти при мисии извън страната........(по http://pan.bg, последно посещение на 08.06.2015 г.).”

Но да я караме подред!

МАЛКО ПРЕДИСТОРИЯ!

Идеята за създаване на военномедицински формирования за бързо реагиране на бедствия, аварии и катастрофи не е нова! На XXI международен конгрес по военна медицина и фармация (Букурещ, 1973 г.) е обсъдена ролята на военномедицинската служба в оказването на първа помощ при кризи в мирно време. Участниците стигат до извода, че военномедицинската служба се явява най-подходящата организация за действие в тези случаи, но съществуващите полеви военновременни болници не са адаптирани към различните потребности в зоната на удара. За целта се препоръчва изграждане на нарочни модулни военномедицински формирования (медицинският модул е автономно военномедицинско формирование, специализирано в изпълнение на еднотипни задачи с предварително дефинирани медицински способности).  

ФРЕНСКИЯТ ОПИТ.

Въоръжените сили на Франция разполагат със следните модулиОт тази гледна точка френската армия разполага със следните модули:

• Парашутно-хирургична група с болнично отделение от 12 легла, възможност за 8-10 хирургически операции на денонощие и автономност за работа две денонощия;
• Военномедицинско формирование за бързо реагиране (“ЕМИР”) със 100 легла и следната структура – управление, щабен взвод, хирургическо, терапевтично, болнично и лабораторно отделение с разчет за самостоятелна работа в продължение до 12 седмици. Материално-техническите средства, необходими за развръщане на  “ЕМИР” са с маса 91 тона и обем 454 куб. метра. Пренасят се с пет транспортни самолета. Карго-планът за самолетите е предварително подготвен. Срокът за събиране на личния състав, натоварване и излитане е 24 часа. В периодите извън мисии, имуществото се обслужва постоянно от 15 души фармацевти и помощен персонал, а по време на мисия личният състав е 75 души. Такъв тип формирование от гледна точка на дисертационния труд е подходящо за продължителна работа при земетресения в зоната на удара – в края на фазата на спасяване и основно във фазата на възстановяване, но не е в състояние да осигури животоспасяваща хирургическа помощ в първите 2-3 денонощия след труса;
• Формирование за биологическа защита (“БИОФОРС”) за ликвидиране на огнища от заразни заболявания. Посочените модули се активират съобразно потребностите. Така например по време на земетресението в Никарагуа през 1972 г. е активирано само формированието "ЕМИР", което извършва първата хирургическа операция 72 часа след като никарагуанското правителство е поискало помощ от Франция.

“ЕМИР” участва в ликвидиране на последствията от земетресение в Никарагуа, в Първата война в Залива става гръбнак за развръщане на хирургическа болница в Риад, Саудитска Арабия, участва и в операция “Тюркоаз” в Руанда

БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ

Първите идеи за създаване на специализирано мобилно формирование в България се зараждат през 1986 г., непосредствено след аварията в АЕЦ “Чернобил”. Първоначално се приема, че неговите функции трябва да са насочени към  оказване на полева медицинска помощ на гражданското население при химични и радиологични инциденти.

През лятото на 1992 г. чрез АДАПТИРАНЕ на френския опит е създаден Военномедицинския  отряд за бързо реагиране (ВМОБР) към ВМА - заповед на министъра на отбраната на Република България, № 0291 от 27.08.1992 г. (фигура 1). На отряда са възложени и в последствие актуализирани  за изпълнение следните задачи: 

Фигура 1

• поддържане на постоянна готовност за максимално бързо изнасяне и развръщане в зоната на бедствието;
• провеждане на квалифицирана сортировка на поразените;
• оказване на неотложна медицинска помощ по жизнени показания на нуждаещите се в огнището на поражение;
• лечение на временно нетранспортабилни пациенти;
• подготовка за евакуация на всички пациенти в специализирани болнични заведения, включително и ВМА.

Личният състав на постоянната част е 80 души, а на променливата - от 26 до 60 души, в зависимост от броя на активираните модули. Щатните служители на отряда са пет души, а останалите са от състава на медицинските и обслужващи звена на ВМА, организирани на функционален принцип чрез едномесечни дежурства на повикване от домовете по график, утвърден от началника на академията.

От 1994 г. ВМОБР е включен в националния план за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи и започва редовно участие в националните ежегодни учения “Защита” под ръководството на Постоянна комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи.

По време на българо-американското учение „Партньорство-96” се стига до извода, че „отряда не разполага със съответната техника, позволяваща му самостоятелно да развърне ефективно полево звено за първична и вторична полева помощ (роля 1 и 2).” Започва модернизация и преоборудване  на наличните в БА авто-операционни, авто-превързочни и щабни автомобили - монтиране на климатични инсталации, собствени електрически генератори, водни резервоари и бойлери, кислородни бутилки и т.н.. Модернизацията позволява специализираните автомобили да се свържат с подвижни топли връзки и да се формира полеви диагностично-лечебен комплекс (фигури 2). 

 

Фигура 2

 

Модернизираните авто-превързочни и авто-операционни

 През 2003 г. за нуждите на променливата част започва изграждането на подвижни кабинети, разположени в стандартни 20-футови контейнери, разположени върху триосни автомобили с повишена проходимост. Всеки контейнер разполага със собствени климатични инсталации, електрически генератори, водни резервоари и бойлери, кислородни бутилки и медицинско оборудване, адекватно на специализацията му.

През 2010 г. структурата на ВМОБР значително се отличава от първоначалния вариант (фигура 3). 

Фигура 3

В Полевата подвижна болнична база (ППББ) са включени мобилните автономни кабинети и модули, които могат да действат самостоятелно, при необходимост могат да формират в полеви условия разгледания по-горе ПДЛК, имат кратък период за активиране – от 30 минути до 6 часа. Чрез собствените си радиологичен, токсикологичен и инфекциозен модул базата може да се специализира съобразно въздействащия агент, а при наличие на въздушни транспортни средства има ресурс да извършва авиомедицинска евакуация. Тази структура е предназначена основно за действия при извънредни ситуации и има капацитет да оказва първична и вторична полева медицинска помощ.

Болнична база за осигуряване на мисии (ББОМ) на практика е контейнерно-палатковата болница, която е предназначена за осигуряване на мисии зад граница (малко известен на широката общественост е фактът, че за нуждата на тази база е закупена модерна полева болница за няколко милиона евра!).

При новата си структура личния състав на ВМОБР към 2010 г. включва общо 147 души щатен персонал.

Медицинските и немедицински (помощни) кадри са преминали задължителни прегледи за физическо и психическо здраве и са подписали декларация за готовност по всяко време да бъдат изпратени в зона на бедствие, съгласно утвърдените графици и планове за привеждане на отряда в действие. Когато отрядът не е активиран лекарите, сестрите и помощния персонал работят в клиниките и останалите структури на ВМА, където поддържат и повишават професионалната си квалификация.

Подборът на медицински персонал за участие в мисии, макар и данните ми да не са съвсем актуални се извършва с нормативен акт на министъра на отбраната (министерска заповед ОХ-612, 2008 г. и ОХ-799, 2008 г.). Критериите за това са показани в следващата таблица.

Критерии за подбор на медицински персонал за мисии

За кадрови военнослужещи от МО и БА	За медицински специалисти от резерва
Рапорт до началника на ВМА по.команден ред с мнение на прекия ръководител на клиника (катедра) за професионалните качества, физическото и психическо здраве, съгласуван от началника на съответната ББАЛ за служители на ВМА	Молба до началника на ВМА чрез съответното военно окръжие
	Автобиография
	Трудова характеристика от местоработата
	Дипломи за образование и специализация
	Свидетелство за съдимост
Медицинско свидетелство за годност, издадено.от ЦВМК
Протокол за психологична пригодност, издаден от ЦВПП
Копие от международен паспорт и лична карта.

Като изключим дипломите за образование, трудовата характеристика от местоработата и медицинските и психологически свидетелства за пригодност е видно, че системата от критерии е непълна.

Ще завърша историята с акцентиране върху два факта – 147 души получават заплата от ВМОБР и едновременно са въведени и критерии за подбор. Чудно защо?

РЕЗУЛТАТИТЕ

Да видим какви са резултатите?

Ако съдим от заглавието на материала на г-н Цветанов, ВМОБР е международното военномедицинско лице на България. Ще се съглася, ако някой опровергае данните от следващата таблица и опита от осигуряване на националните военни контингенти в операциите в Ирак и Афганистан.

По години	Характер на кризата	Място на кризата	Участващи екипи
1992	Железопътна катастрофа	София, ж.п.гара Казичене	4 лекари и 4 медицински сестри, оказана първична помощ на 22 души и евакуирани във ВМА
1992	Пожар	Пловдив, завод “Ален мак”	8 лекари и 12 медицински сестри, оказана първична помощ на 150 души и 42 настанени за лечение във ВМА.
1993	Пожар	с. Кръстевич, обл. Пловдивска, склад за пестициди	4 лекари, 4 медицински сестри, 1 химик – лаборант оказана първична помощ на 21 души и хоспитализирани 8
1994	Взрив	Гълъбово, обл. Стара Загора, котелно отделение на ТЕЦ “Марица изток”	4 лекари и 4 медицински сестри оказана първична помощ на 18 души и всички настанени във ВМА. За екипът и част от пациентите е използван вертолет Ми-17ТМ на ВВС на БА
1999	Бежанци	Бежански лагер “Радуша” в БЮРМ	24 лекари и медицински сестри и лаборанти. Оказана медицинска помощ на 7 800 пациенти, от които деца, бременни, родилки
1999	Земетресение	гр. Адапазаръ, Р. Турция	16 души лекари, сестри и акушерки (3 хирурзи, 2 реаниматори, 1 терапевт, 1 гинеколог и 1 педиатър, с 5 сестри и 1 акушерка). За първите два дни са прегледани над 400 пострадали и е оказана помощ на повече от 200.
2004	Свличане на земна маса	София строеж, затрупани работници	2 лекари и 2 медицински сестри оказана първична помощ на 4 души и 1 настанен на лечение във ВМА.
2005	Наводнение	Психиатрична болница, Курило, обл. София	2 лекари и 4 медицински сестри евакуирани 56 пациенти и персонал с автобусите на отряда

От таблицата е видно, че при осигуряването на бедствия ВМОБР е участвал с екипи, а не със съществуващата си организационно-щатна структура. Даже и в Радуша (БЮРМ) и Адапазаръ (Р.Турция). Подобно е и положението с участие в мисиите и в Ирак и Афганистан, където българските екипи или работят в рамките на националното формирование на роля 1 (лекарска помощ) или в болници, но под чуждо командване. За да не бъда голословен ще цитирам една заповед на Началника на отбраната - № 101/21.04.2011 г. Тя определя функциите на ВМА по подготовка за участие в мисии. Според нея ВМА изготвя и „и изпраща в СОК проект на временен задграничен щат за отделни медицински екипи и специалисти и предложение за корекции в съществуващите.” Следователно ВМОБР и през 2011 г. и в последващите я години (поне до 31.07. 2014 г., когато все още работех във ВА) не е участвал в мисии със съществуващата си организационна структура. Иначе нямаше да има нужда от „ВРЕМЕНЕН ЗАДГРАНИЧЕН ЩАТ.” Нещо ми се види разминаване между заглавието на Цветанов и реалността, ама може и да си внушавам. Истината е простичка – по щатното разписание на ВМОБР се назначават кандидатстващите за участие в мисии лекари и сестри от резерва/запаса

В материала на г-н Цветанов пише, че българските военни медици „придобиха навици и умения да работят по стандартите на НАТО, като не се отличават от колегите си в Алианса.” 

Не ми е ясно по кои стандарти на НАТО са работили при лечението на счупванията например? Или на бронхопневмониите. 

Цветанов продължава с дитирамбите – „поддържат това ниво, защото са военни лекари с пагони и трябва да отговарят на всички изисквания и предизвикателства, които има тази специфична професия, особено когато се излезе на мисия, на терен. Ех, малка подробност е фактът, че значителна част от тях са от резерва или бивши пенсионирани военнослужещи (от тримата военни лекари в мисията в Хаити единият беше действащ военен лекар, другият – пенсионер, мой набор от казармата, а третият – мой състудент от цивилната мрежа. Последният между другото има съществен принос към мисиите в Ирак и Афганистан и САМО ТОГАВА Е НОСИЛ ПАГОНИ!

Интересна е и тезата на Цветанов за анализите на резултатите от действията на военномедицинските екипи след мисии – „Този опит се обобщава при анализа след всяко връщане на екипите от мисии, дават се препоръки и се открояват минусите.” На каква основа се прави този анализ, след като в дисертационен труд (защитен успешно през 2010 г.) е доказано, че  липсват „регистрационни и отчетни медицински документи и процедурите за тяхното съхранение и ползване”, които да „дават възможност за извършване на одит на качеството на хирургическата помощ (и не само на нея – бел. моя) и за определяне на насоки за усъвършенстването й.” И ако всичко свързано със следмисийният анализ е в ред, защо в същата тази дисертация се предлага – „Министърът на отбраната да утвърди национални регистрационни и отчетни медицински документи и процедурите за тяхното съхранение и ползване за нуждите на следмисийния одит на качеството на полевата хирургическа помощ (и не само на нея – бел. моя)”

Толкова за ВМОБР.

И днес той не е това, за което беше замислен, и не е лицето на българската военна медицина пред света! 

Макар че имаше доста предложения за усъвършенстване на структурата му и начина на окомплектоване, за да отговори на променената среда за сигурност. 

АМА КОЙ ЧЕТЕ ДИСЕРТАЦИИ?

А ПРЕД ЛЕКАРИТЕ И СЕСТРИТЕ ОТ ВМА И ОТ РЕЗЕРВА, УЧАСТВАЛИ  ИЛИ УЧАСТВАЩИ В МИСИИ – ПОКЛОН!

P.S. В разработката се използвани са успешно защитените дисертации  “Насоки за развитие на полевата медицинска помощ при кризи от невоенен характер” и “Направления за усъвършенстване на организацията и управлението на хирургическото лечение на балистични травми в полеви условия”, на които имах честта да бъда научен ръководител