На 01.09. един неизвестен автор – Милен Джумайски, публикува във
Frognews материал със заглавие „Проституцията на лампаза, кесията на
властта и кучето Лайка”. Не зная кой се крие зад името или псевдонима.
Материалът обаче е твърде силен и отразява истината за българските „лампази” на прехода. Без маска и без грим.
С две корекции – за Михо Михов и Стоян Тонев.
Започвам с първия , цитирам: „На пръв поглед генерал Михов от АБВ е
най-начетеният от новите кандидат-депутати с лампази. Синият генерал
знае английски и руски....”
На пръв поглед г-н Джумайски. На пръв поглед! Ще си позволя да да
цитирам ранния Михов, все още полковник и командир на дивизията ПВО на
Червен баир, гр. Ямбол:
„.....В кратката си равносметка на военнослужещ действително си
спомням много подобни мероприятия, където все правехме поврат в
състоянието на дисциплината. Но ние не успявахме, защото срещахме
пасивността на личния състав. Не успявахме поради обстоятелството, че
равнопоставяхме съзнание и съзнателност и че се стремяхме с лозунги и
призиви да подобрим това състояние. Но даже и народната мъдрост говори,
че за да владееш волята на един военнослужещ, трябва да изядеш най-малко
един пуд сол с него. При 3,5 кг. среден разход на годината, видимо 5
години трябва да бъдем заедно с~ войника, сержанта и т. н. Ако това ви
прозвучи несериозно като подход, то има и резерви в него....
...Напротив, решително трябва да се скъса с това общо състояние на
военнослужещия, нужно е командирът да се открои и той да знае, че е
финансово стабилен, със солиден служебен авторитет във въоръжените сили и
в обществото. Поставям въпроса и така: ние сега навсякъде среща¬ме
много ехидни усмивки на наши подчинени офицери и сержанти. Защо е така?
Това е така, защото генетически е заложено финансово стабилният да
посреща с избирателност твоите разпореждания и твоите указания....
......Във всички случаи законността и уставността в настоящия момент
липсват. Появиха се пацифисти и псевдопацифисти, дори и баптисти. И в
края на краищата ние във войските се чудим с кого да служим. Това е
недопустимо и е нужно по-скоро да бъде пресечено със силата на сурови и
справедливи закони....
..... Настоящото мероприятие го възприемам като генерално сражение.
Ние знаем, че то е генерално сражение от историята на войните. Това е в
края на краищата едно поле, където всичко се вижда. И тук е нашият
главнокомандуващ. Ние трябва да си кажем в действителност какво е общото
състояние. Да вземем дори и Бородинската битка. Но в края на краищата
някои разбраха подобно състояние на дисциплината като сриване на
единоначалието, а други го разбраха като единовластие. Нищо общо няма
едното с другото, но във всички случаи за нас демократизацията е преди
всичко единоначалие.... (Изказване на днешвия политик на
Общоармейско съвещание „Състояние на дисциплината в армията и
направления за нейното подобряване” на 12.03.1991 г. – бел.моя).
За онова време си спомням, че Михов още не беше видял Мона Лиза. За
да препоръча на всички офицери да гледат като нея. Това стана по-късно –
през 1998 г. Май по-късно заприказва и за „генофона”.
Знаел бил английски. Колко го знае не зная. Но ходи да го учи в
странство с държавни пари. Други го учиха по това време за 1/2 час
служебно и 1/2 час лично време. Сабахлянта! Да не пострада службата.
Известно е също, че език на курсове в чужбина не научиха само генералите
Цанко Доленски, Гиньо Тонев и Златан Стойков. Чувам нещо и за Монката и
немския, ама може и да е клюка?
Такива „начетени люде” като господин, водач на листи ги наричам „пейзан интелигенти”!
А сега за другия герой, цитирам: „Генерал-лейтенант Тонев (не можа да стане, остана си генерал-майор – бел.моя)
е известен у нас и в чужбина (според собствените му изявления –
бел.моя). Експертите определят попадането му в листите на ГЕРБ като
истинско попадение на партията (попадение е – баш ментърджия, който май търси депутатски имунитет – бел. моя).
Генералът ще е ценен не толкова с военната си експертиза, колкото със
здравната. На него ще се разчита здравната реформа най-после да се
отлепи от дъното на блатото”(разчитайте, той оправи ВМА, ред е на държавата – бел.моя).
И понеже за настоящия заместник-кмет на София по „здраверазвалянето” съм писал достатъчно ще бъда кратък. С два факта:
-Завиден политически хамелеон – започна неуспешно с Димитър Луджев,
не успя през бат' Жан, но добре се намести се при Царя. И след това
-власт безкрай. И други работи без край! До пенсия. Гарнирана с орден
„Стара планина с мечове” -пръв сред българските офицери за заслуги към
Гоце. Някои знаят какви са, ама не ми ги обаждат. И с други награди,
връчени му от Найденов-Маин;
-Най успешния военен здравен мениджър, оставил ВМА с кажи речи 120
млн.лева дълг. А иначе тя си отработва по НЗОК 30-35 млн.лева годишно (по данни на „Преса” за седеммесечието на 2014 г. – 23 млн.). И си харчи още 50-60 млн. субсидия от Министерството на отбраната.
А стига толкова! Пази боже от подобни депутати!
Няма коментари:
Публикуване на коментар