По повод пресконференцията на о.р. генерал Кирил Цветков

Господин генерал Цветков, днешната Ви пресконференция за хала на Българската армия е закъсняла най-малко с тринадесет години. За да освежа паметта Ви,  предлагам мои мисли със същата давност. Приятно четене!!

Срамувам се от вас господа генерали!

(София, 23.11.1998 г. Материалът не е изпращан за публикация.).

Поводът за тези редове е съвсем конкретен – предаването „Открито” на журналистката Валя Ахчиева по Ефир 2 на Българската национална телевизия (по младите най-вероятно не го помнят, но в онова време това беше втория обществен ТВ канал в страната – бел. моя) от 12.11.1998 г. с гост в студиото г-н Георги Ананиев – министър на отбраната. Разбира се „крушката” (т.е. предаването) си имаше опашка. На 10.11. министърът на отбраната дава пространно интервю във в-к „Труд” със заглавие (най-вероятно изведено от интервюиращия го журналист Васил Люцканов) „ Ще уволнявам генералите, които са срещу реформата”. Иначе благият на външен вид и на приказки Ананиев, този път е решителен (цитирам):

„..С тези които не работят, ще се разделим...

...Не е необходимо да поддържаме цялата техника, която сме наследили от Варшавския договор....

...но ми се струва, че кадровите военни са добре платени в сравнение с останалите държавни служители (по това време такава юридическа категория в страната липсва, а правителството на Ив. Костов значително намали още с идването си на власт в средата на 1997 г. заплатите на висшите военни, които месец преди това бе осигурил служебния премиер Стефан Софиянски – бел. моя)...

..Трябва да се изправи върхът на пирамидата (разбирай пирамидата на военните звания в чиято основа са най-ниските такива – бел. моя) и да се осигури редовно проветряване на военната йерархия..” и т.-н.

По същото това време в пресата се появяват съобщения за предстояща смяна на двама заместник министри на отбраната – Румен Кънчев и Симеон Петковски (бивш генерал-майор и началник на управление „Ракетноартилерийско въоръжение и радиолокационна техника” в Главно управление „Въоръжение и техника” по Живково време – бел. моя). В коментара на споменатото по-горе интервю Васил Люцканов отбелязва (според мен справедливо), че СДС не е доволен от кадровата политика на министъра със старите генерали (интересно кои са те 10 години след промяната), че в Министерството на отбраната цари напрежение заради пропуски на заместник-министрите, че се бави изпълнението на целите по „Партньорство за мир” за постигане на оперативна съвместимост с НАТО (молбата за членство е направена от служебното правителство на Софиянски – бел. моя) и може би най-важното, че министърът се очаква да опровергае упреците в нерешителност (справка в-к „Труд” от 10.11.1998 г.).

Според мен и цитираното интервю и предаването „Открито” бяха предназначени да осигурят медийно (с днешни думи да направят PR кампания – бел. моя) г-н министъра на отбраната в по-нататъшните му действия за демонстриране на решителност. А тя, както ще видим по-нататък никак не е малка. Но ако в интервютата (статиите) отговорността за казаното (написаното) се носи от интервюирания (пишещия журналист), то в предаването на Ахчиева това видимо не бе достатъчно. За тази цел министерският гръб бе солидно охраняван от трима генерали - двама заместници на началника на Генералния щаб – Никола Колев и Тенчо Добрев и един командващ на новосъздадените сили за бързо реагиране – Златан Стойков. Във „фона” участваха също заместник-министъра – Йордан Йорданов (полковник от резерва и бивш началник на управление в Министерство на финансите, отговарящо за финансирането на отбраната и вътрешните работи – бел. моя), началника на управление „Информация и връзки с обществеността” на МО, политолог и журналиста Васил Люцканов.

В типичния си стил Ахчиева задаваше своите въпроси свързани с: реформата в армията; интеграцията с НАТО; слуховете, които се носят в обществото за кадрови промени; материалното състояние на армията и т.н. Пак в неин стил бяха излъчени и интервюта с редови офицери и войници повечето, от които честно споделиха проблемите си. Не по-малко поучителни и нелицеприятни бях и и излъчените кадри за лошото състояние на казармените райони и запуснатият външен вид на наборните военнослужещи. Лично аз, след чутото и излъченото, очаквах  да чуя от г-н Ананиев и останалите гости сериозни, обективни и аналитични отговори за действителното състояние на Българската армия Но не би братя българи! Всичко бе до болка познато (през 2008 г. нищо в това отношение не се е променило – бел. моя). Синтезирано в едно изречение – правителството, Министерството на отбраната и Генералния щаб правят всичко, което е по силите им. Не чух нищо за: вината на политиците за забавянето на приемането на концепцията за национална сигурност (друг е въпросът за качеството на вече приетата); липсващата военна доктрина; несвършената работа на парламента по определяне на числеността на въоръжените сили в мирно време и при война и тяхната структура; значението на оперативната съвместимост като фактор за приемането ни в НАТО и защо тя не е от фатално значение за страни като Полша, Чехия и Унгария, а за нашата страна е?; ще има ли най- после действена програма на парламента (не на правителството или военното ведомство) за устройване на работа на освобождаваните от кадрова военна служба военнослужещи; каква е ефективността на похарчените през 1996-1998 г. средства на данъкоплатеца за т.нар. „преквалификация” на излизащите от редовете на БА; защо се наказват инакомислещите офицери. Списъкът може да бъде продължен, но едва ли е нужно. От министър и припяващите му генерали и цивилни еднодневки в Министерството на отбраната научих, че:

ü            План „2010” се изпълнява успешно;

ü            Битовите потребности на армията са осигурени, а който мисли иначе – или не му е работа или не разбира проблема;

ü            Ще бъдат освободени заместник-министри, но иначе те били добри професионалисти (що бе чоджум ги освобождавате?);

ü            За единадесет месеца сме изпълнили четири цели, а за оставащия един месец ще покрием още единадесет и т.н. Отговори, издържани в бодряшки дух. И ако това е допустимо за министъра като политическо лице, за да запази стола си, то се питам по какви причини му пригласяха тримата генерали. Питам се „къде беше в този час” най-висшия генерал от Българската армия.

Ето защо се срамувам от вас господа генерали. Познавам и трима ви. Питам се защо се съгласихте да изпълните политическа поръчка и да подкрепите с присъствието си политическото кабаре, което разигра г-н Ананиев. Може би, за да не ви помислят за стари генерали и да ви уволнят? Не бойте се! Животът показва, че не е чак толкова страшно да се напуснат коридорите на висшата военна власт, разбира се, ако имате човешко и професионално достойнство.

Не е зле да се размислите и на въпроса „защо липсваше вашия патрон – генерал-полковник Михо Михов и случайно ли е това”. Апропо, той отсъстваше от публичното пространство, когато освобождаваха от длъжност началника на ВМА – полковник професор Милан Петров и генералите Ангел Марин и Борис Вакавлиев. Защо ли?

Послепис от 12.07.2008 г.: Генералитета от предаването добре осребри поведението си – Михов е посланик в Р. Сърбия, Колев – началник на Канцеларията на Президента Георги Първанов, Добрев – почетен пенсионер след като го направиха Командващ Сухопътни войски.За мое съжаление и Ангел Марин се възползва от това – втори мандат е вицепрезидент от квотата на ДПС. Какво пък – всеки може да сгреши, защо и аз да не съм сгрешил в преценките си.