Отворено писмо до един интелектуалец...

 Уважаеми г-н Райков
Под заглавието „Омраза по български” с подзаглавие: Ние сме единственият народ в Европа,който се засипва непрекъснато с жестоки, обидни думи  и изпитна истинска наслада от това, една седмична газета е публикувала писаницата Ви. Редакцията ни съобщава, че сте български писател и публицист, който от четвърт век живее и твори в Париж, но темите, които винаги са Ви вълнували са свързани с България.

 Няколко пъти я прочетох. Разбрах, че сме калпав народ, защото „у нас да мразиш, вече е начин на живот” и малцина „са тези, които дори се стараят да го прикриват – омраза блика от всяка тяхна дума….” Оказва се , че „мразенето, завистта често е осмисляне” на нечий тъжен живот, както и че „мразенето, насъскването на хората да се мразят е често национална политика.”

„Е, как след това да хвалиш България?” питате риторично!

Така е господин Райков.

Ние не сме изтънчени като французите, които скокнали срещу една веганка, възрадвала се на смъртта на месар при терористичен акт. И за злият й коментар по този повод взели, че я осъдили.

Ние не сме и като Вашата френска приятелка, която Ви попитала: „Как живеят хората така във вашата страна? Защо не си казвате мили думи, комплименти, похвали, а се заливате с ругатни?” Нито като световно известния интелектуалец, дето Ви казал, че в „продължение на една седмица не е могъл да заспи удивен, че „има човеци, и то европейци, които  видима наслада от обидите, ругатните към другия – все неща, които нормалните хора от цял свят ненавиждат и санкционират.”

Нямаме и институции като тези във Франция, призвани „да прекъсват и осъждат всяко проявление на омраза….”

Такива сме ние българите, г-н Райков. Такива са ни и институциите.

Но за разлика от изтънчена и културна Франция, ние не сме колонизирали други държави, нито сме тъпкали с ботушите си други народи в Европа и другаде по света.

И не сме  хора с „безцветен и тъжен животец”!

Нито ходим до тоалетната с индулгенции от силните на деня и с връзки!

Обикновени хора сме, г-н Райков. И си обичаме децата!!

А що се отнася до омразата, ще ви припомня част от едно стихотворение:

„…Но туй щат братя да видят

и кога, майко, пораснат,

като брата си ще станат –

силно да любят и мразят...” 
Писано е от Ботев, г-н Райков. Преди 150 години…

Останете си със здраве!

Радвайте се на благините на Париж. И ги консумирайте. Не ви завиждам!!

И май е по-добре да спрете да се занимавате с България! 
С  уважение: Николай Колев, обикновен българин.