неделя, 28 юни 2015 г.

НАПОИТЕЛНИ МИСЛИ ВЪРХУ ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО...... (част трета)



Предговор: Поведението на Главният герой е без изменения. Включително и в Панорамана 26.06.....

КАКВА Е СТРУКТУРАТА НА БОЛНИЧНИЯ СЕКТОР СЕГА И КАКВО ИСКА ДА НАПРАВИ МОСКОВ

Москов прави подробно изложение за количеството, структурата и собствеността на болничния сектор в България. Според него  броят на болниците в България е 338, от които 166 - многопрофилни и 162 - специализирани. Стандартизиран към броят на населението на страната те са 4,6 ‰. Твърди, че за ЕС тази стойност осреднено е 2,7 ‰. Сиреч сме преосигурени два пъти повече от европейците.

Не ги обичам твърде осредните работи, щото ми напомнят за печената пуйка със зеле, дето средно я ядем – аз пуйката, вие  - зелето. За това ще надникна в един, вече споменаван учебник. Та там пише, че според Г. Ангелов старши икономист от Институт от “Отворено общество”, в България има повече болнични легла на 100 хиляди души население, отколкото е осреднения показател за ЕС (И той размахва мантрата на Москов за преосигуреност – бел. моя.). Само че в публикацията на Ганев има една таблица, превърната от авторите на учебника в графика, която показва нещо друго. През 2006 г. преди България по преосигуреност с болнична легла са Унгария, Белгия, Финландия, Франция, Полша.....

Фиг. 1. Осигуреност с болнични легла в някои европейски държави за 2006 на 100 000 души (По Колев и съавтори)

На седянката Москов твърди, че през 2015 г.  страната разполага със 328 болници - 166 многопрофилни и 162 специализирани болници. Ако вярваме на НСИ (цитат по Г. Ангелов – бел. моя) през 2006 г. болниците са 270 (139 многопрофилни и 131 специализирани. От къде идва нарастването, за има няма девет години не става ясно, пък и Москов не се опитва да обясни.
Според министъра, болниците у нас са:

  • Държавни;
  • С преобладаващо държавно участие(
  • Общински и
  • Частни (фигура 2) 

Фиг. 2. Структура на болничните легла според собствеността (По презентацията на Москов)
Прави впечатление, че частните болници заемат все по-голям дял от общото количество болници – от 17% през 2005 до 35% след 10 години. 
Интересни са и данните за многопрофилните и специализирани болници като % от общото количество (фигура 3). 
Спадът на многопрофилните болници за последните 14 години е очеваден.

Фиг. 3. Дял на многопрофилните и специализирани болници спрямо общото количество на здравни заведения (По данни на НСИ и презентацията на Москов) 
На фона на горната тенденция Москов твърди, че стремежът „към специализация на дейностите води до невъзможност за добра координация в грижите за пациентите, до дублиране на ресурсите, пречи за реализация на икономии от мащаба и има ограничена възможност за инвестиции във високо-технологично медицинско оборудване.” Не обяснява обаче кой координира грижата за пациентите, предотвратява дублиране на ресурсите и т.н........

По-нататък министърът, позовавайки се на анализ на Световната банка (не на собствени проучвания, защото звучи по-авторитетно – бел. моя) се оплаква, че „болничните легла в страната са неравномерно разпределени и много болници имат много малко пациенти, което е силно неефективно.” Оплакванията му са може и да са основателни. Само че нещата никак не са се променили спрямо 2006 г. Тогава в Ямбол на 10 000 души население има 34.6 болнични легла, във Видин – 42,2, във Враца – 47,0, в столицата – 68,5 и т.н. Москов обаче не прави опит да обясни тези диспропорции.

Ако трябва де резюмирам тезите му за състоянието на болничната индустрия (подкрепени   с още слайдове в презентацията), те биха звучали така:

„България има много повече от необходимите болници и болнични легла, които са неравномерно разпределени на територията на страната, работят неефективно, а стремежът към тяхната специализация е вреден! И това ще бъде акцента на моята реформа!”

Преди да изследвам намеренията на Москов за реформи в „болничната индустрия” ще ви запозная с две констатации в тази област:

Според едната:

  • Финансирането от НЗОК се основава на клинични пътеки, цените на кои­то най-често са определени едностранно от НЗОК. Дори в случаите когато това не е така, болниците нямат никакво участие при определянето на цените. Запла­щането на клинични пътеки е еднакво без различия по регионален признак или вид и качество на болницата;
  • Национален рамков договор се сключва между НЗОК, чийто бюджет е определен от правителството и двата съюза (лекарски и зъболекарски), а осигу­рените, които финансират системата, и болниците, които извършват здравните услуги, са изключени от договарянето. Договарянето е между монопо­листи и изключва пазарни елементи, конкуренция и диференцирано третиране и заплащане (Георги Ангелов,  „Приватизация на болниците - възможност и предизвикателство”, Институт Отворено общество, София, 2008 г. – бел. моя)
         Втората констатация е на покойния журналист Крум Благов, мир на праха му.  Той пише: „... в същото време са открити рекордните 138 частни болници. Само за последните 4 години са построени нови 40. Справката, която получих от Министерството на здравеопазването, показва, че през 2011 г. са акредитирани 7 нови болници, през 2012 г. - още 13, през 2013 г. - 5. Рекордна е 2014-а, когато са открити цели 14, а през тази година Петър Москов въпреки клетвите си вече подписа разрешение за още една.....

Фиг. 4. Новооткрити частни болнични заведения

в периода 2011-май.2015 г. (по Кр. Благов)
В новите болници според Благов, цитирам: "... са вложени 5 милиарда лева. Кой инвестира в отрасъл, който ни представят като губещ?.... Това са хора (собствениците на частни болници – бел. моя), които не биха вложили пари, ако не очакваха печалби, и щяха да се откажат, ако губеха. Но здравеопазването в България стана огромен бизнес, а най-доходната му част е болничното лечение. Не случайно в тази област има и чуж­дестранни инвестиции ...... болниците, които   се   оплакват   от здравната каса, не само не се отказват от нея, ами се редят на опашка, за   да   сключат договори за колкото може повече клинични пътеки. Защото няма платежоспособно търсе­не - хора, които да си плащат  за  лечение  от джоба. За ведомствените и някои специализирани болници       държавата дава около 500 млн. лв. годишно,   а   общините изобщо са се отказали да издържат своите лечебни заведения - приносът им от близо 100 млн. лв. през 2010 г. е спаднал на 15 млн. Затова пък в бюджета на НЗОК парите за бол­нично   лечение   растат главоломно. През 2006 г. те са били 614 млн. лв., през 2009 г. -  934 млн., а  през 2014 г. - 1,603 мили­арда лв., или за 9 години са се увеличили 2,6 пъти при инфлация от 43 %. („Бизнесът с болниците и неговите парадокси”, в-к „Уикенд”,13-19.06.2015, стр. 18)”

Изложените тези не вълнуват Москов и екипа му!

КАКВО СМЯТА ДА ПРАВИ МИНИСТЪРЪТ С БОЛНИЧНАТА ИНДУСТРИЯ?

1. ДА ВЪВЕДЕ НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНА КАРТА (НЗК) СЪС ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ХАРАКТЕР И НА НЕЙНА-ОСНОВА ДА ПРЕСТРУКТУРИРА БОЛНИЧНИЯ СЕКТОР НА БАЗА  НА ПОТРЕБНОСТИ.

НЗК не е нов основополагащ документ за здравните ни реформатори. Според д-р Глинка Комитов („Форум Медикус”, 19.12.2014 г.) – днес шеф на НЗОК, примирено слушащ ругатните към касата от прайм-министъра на Домусчиевата седянка, НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНА КАРТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Е УТВЪРДЕНА С РЕШЕНИЕ № 688 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 4.11.1999 Г. От Mediapool пък научаваме, че на 02.02.2011 г. д-р Стефан Константинов, един от многото здравни министри на кабинета „Борисов 1” е представил новата здравна карта, според която броят на страната ни са нужни максимум 43 984 болнични легла и минимум - 30 254. И отново се връщам към д-р Комитов, който твърди, че „като акцент в НЗК бяха поставени броят и видът на лечебните заведения и лекарите, а не реалните здравни потребности на пациентите и необходимостта  от адекватен достъп до медицински услуги, включително и от подобряване на качеството им.” Ех, как ми напомня този текст за едни думи на професор Евгени Апостолов (написани в книга, издадена през 1986 г. – бел. моя) за задоволяване на нарастващите потребности на социалистическия човек от ....БОЛНИЦИ!

Господа висши здравни мениджъри, за 16 години НЗК – хубава или лоша, не успя да  изправи пропорциите в развитието на болничните заведения в България. Позволете ми да се съмнявам, че и днес тя, само по себе си ще реши проблемите на болничната индустрия. Няма как да помогне и за реализиране на декларираните от вас цели. Например да:

Планирате частните „инвестиции в системата на здравеопазване”, което ми прилича на съвременен „семашковизъм” и

  Осигурите на баба Мара от Кулско  равномерен достъп до високотехнологични медицински дейности и апаратура и т.н.

Освен ако не я внедрите с командно-административни хватки. За които имам обосновани съмнения, че доминират в манталитета на здравния министър.

Убеден съм обаче, че чрез НЗК ще осигурите „селективен избор на болнични заведения, предоставящи услуги, заплащани с публични средства. Прайм-министърът ви има опит в тази област.

2. ДА ОСИГУРИ КАЧЕСТВО НА БОЛНИЧНИТЕ УСЛУГИ

Мероприятията, които Москов предвижда не са малко. Нищо че звучат като лозунги! Ще цитирам само част от тях: обвързване на заплащането на болниците с резултата от медицинските дейности, обективизиран чрез индикаторите за качество; изграждане на система за измерване на удовлетвореността на пациентите и повишаване на капацитета на медицинския одит. Няма да ги коментирам, щото и по време на седянката Москов беше питан за „екшън” действията, с които ще ги реализира. Пък той взе, че си премълча. Ще си позволя да припомня една от „митологемите”, битуващи при внедряването на "модела на Бисмарк" в България. Не само "битуващи", но и широко рекламирани в медиите (ако някой се интересува, ще му разкажа и за другите). Според нея, заплащането на труда на медицинския персонал ще зависи от „количеството и качеството на вложения труд”. Да, ама не, както казва Петко Бочаров.

За 20 години „митологемата” не се превърна в рутинна практика и си остана една утопия! А тези, които я разпространяваха вероятно са я забравили!

Как ще сбъднете новите си  лозунги, г-н Москов???

3.ДА ПОСТАВИ ПАЦИЕНТА В ЦЕНТЪРА НА БОЛНИЧНАТА СИСТЕМА ТАКА, ЧЕ ДА БЪДЕ КОМПЛЕКСНО ОБСЛУЖЕН

При съществуващите клинични пътеки, това няма как да стане г-н Министре!!

Преживял съм го лично.
През 2008 г. бях на лечение по Клинична пътека № 1 - исхемичен мозъчен инсулт без тромболиза. Слава на Господа, че беше решил да ми даде още земни дни. Болницата, в която се лекувах беше с възможности за комплексно обслужване, както иска г-н Москов – от диагнозата през активното лечение до ранното започване на рехабилитация на парезите на засегнатите ми крайници.

Само че трябваше сам да си купувам медикамента за лечение на диабета, ІІ тип, който ми откриха в болницата. А ранното раздвижване на ръката ми, започна едва след като ме изписаха. 
Не защото не бях в центъра на вниманието на Неврологична клиника на ВМА.
А защото тези неща НЕ БЯХА ПРЕДВИДЕНИ  в алгоритмите на клиничната пътека.
Толкова за пациента в центъра и за комплексното обслужване!

4. ФОРМИРАНЕ НА БАЗОВ (ОСНОВЕН), ДОПЪЛНИТЕЛЕН  И СПЕШЕН ПАКЕТ

Тази идея на Москов е сърцевината на предложенията му за финансиране на болничните дейности (фигура 5).

Легенда  на стрелките: тъмно зелени – заплащане от НЗОК, светло зелени - от доброволни здравни застраховки и червени – от републиканския бюджет.

Фиг. 5. Финансиране на болничните дейности по пакети (По презентацията на Москов)

Нямам намерение да коментирам "пакетните идеи". Много приказки на лекари, несъгласни с тази идея на Москов се изприказваха от ТV екрана. Съгласен съм с тях и нямам какво да добавя.

Искам да ви обърна внимание само върху кутийката на фигура 5, озаглавена „Планов прием”, иначе казано - листата на чакащите. Тя е свързана с „Допълнителния пакет”. Ако искаш да плати от НЗОК - чакаш. Но заболяването може да се изостри и, както Москов ни показва да премине в кутийката „Спешни състояния”, а от там в „Спешния пакет”. Който се финансира от Републиканския бюджет!

Досещате ли се каква ще бъде политиката на болниците по отношение на пациентите от допълнителния пакет? Срещу пари на доктора........, да кажем под масата
Ще завърша писанията си по повод Московите мисли с един анекдот:

Световната здравна организация провела глобална анкета сред министрите на здравеопазването в различни държави. Въпросът бил: „Моля, кажете честно какво е вашето мнение за решаване на проблема с управлението на здравето в другите страни?”

Анкетата се провалила поради това, че в:

  • Централна Африка не знаели какво е „здраве”;
  • Южна Африка не знаели какво е „управление”;
  • Източна Европа не знаели какво е „честно”;
  • Западна Европа не знаели какво е „проблем”;
  • Китай не знаели какво е „мнение”;
  • Близкия Изток не знаели какво е „решение”;
  • Южна Америка не знаели какво е „моля”;
  • САЩ не знаели какво е „други страни”.

В бележка под черта било отбелязано, че в БЪЛГАРИЯ ИЗОБЩО НЕ Е РАЗБРАН ВЪПРОСА !!!”

Още доста неща от идеите на Москов мога да коментирам. Но ми омръзна!

Край на трета част! Може и да няма продължение!


Няма коментари:

Публикуване на коментар