понеделник, 22 юни 2015 г.

Спомени за една военнополитическа криза

    Когато се е разразила Карибската (Кубинската ракетна – според терминологията на САЩ) криза съм бил осмокласник. Сигурно съм чувал нещо за ставащото от телевизията и радиото, но какво - днес не си спомням.
    През 1981-1989 г. бях на курс във руската Военномедицинска академия и имах преподавател по Организация и тактика на медицинската служба – генерал-майор в отставка Олег Степанович Шевцов
.  

 
Генерал Шевцов

    През 1962 г. е бил дивизионен лекар и пряк участник в събитията по разполагане на съветските ракети в Куба. Разказваше ни за преживяното. По Горбачово време и след това научих доста подробности за онези събития.
    През 1962 г. светът избягва ядрения апокалипсис. И двете страни правят отстъпки - Съветите изтеглят ракетите от Куба, американците не разполагат ядрено оръжие по границата на Турция със СССР. Все си мисля, че и двамата ръководители – Джон Кенеди и Никита Хрушчов са си платили за това. Единият бе убит през 1963, другият свален от власт през 1964 г.
     На Украинската криза съм пряк свидетел. Няма да я коментирам. Ако човечеството избегне ядрената война, дай Бог, няма да е чудно, ако след години за нея говорят като за най-сериозната военно-политическа криза в света след Карибската.
     Струва ми се обаче, че Обама и Путин не могат, а може би не искат да обуздаят ястребите в Белия дом и Кремъл.
    Като наблюдавам поведението им, ще излезе, че „любовчията” Кенеди и „кукурузника” Хрушчов са имали повече акъл и отговорност пред човечеството!!!

Няма коментари:

Публикуване на коментар