неделя, 2 февруари 2014 г.

Посвещавам на професор Александър Чирков

Професор Чирков създаде модерната българска сърдечно-съдова хирургия. Публикувам текста на документ от личния си архив, който показва отношението към него на тогавашните български кардиохирургични "капацитети". Благодарение на докладната на Медицинско управление до Джуров, козните им не се реализираха. В нейното изготвяне имам малък принос. Изводите оставям на този, който прочете публикацията.
„Уважаеми другарю Джуров,
Съзнаваме огромната ви заетост в настоящия момент във връзка с подготовката на предстоящия през м. декември пленум на ЦК на БКП. Въпреки това си позволяваме да отнемем част от вашето време, за да ви запознаем с един може би частен въпрос на нашето здравеопазване, който обаче, поради редица обстоятелства придоби голям обществен резонанс Отнася се за разпореждане № 147от 2.08.1989 г. на Министерския съвет за „създаване на втори кардиологичен център в София" към Медицинска академия. Подготовката и излизането на това разпореждане на МС е типичен пример за груба намеса на висшестоящи партийни органи в работата на МА и НЦССЗ. В предварителния етап от подготовката на този документ научно-учебния съвет на НЦССЗ изрази несъгласие за създаване на втори кардиологичен център. Мотивировката, за което е представена до съответните инстанции (Президиум на МА, Партиен комитет на МА ЦК на БКП). Не беше взето под внимание и негативното отношение по този въпрос на голяма част от специалистите в областта на сърдечносъдовите заболявания, извикани на съвещание в Секретариата на ЦК на БКП на 10.03.89г. от др. Емил Христов. Нещо повече в хода на подготовката на този документ, вдъхновителят на този проект проф. А. Чирков многократно публично е заявявал, че той се реализира по указание на др.Т. Живков и чрез съдействие на др.Георги Йорданов, Стоян Овчаров и Емил Христов. Учудващ е фактът, че посочените другари след като са били толкова заинтересовани от борбата със сърдечносъдовите заболявания нито веднъж не поискаха среща с ръководството на НЦССЗ, докато през също¬то време поддържаха непрестанни контакти единствено с проф. А. Чирков или хора от неговото обкръжение. Всички наши опити да изразим нашето мнение (в ЦК има цяла папка от материали по този въпрос, представени от ПК на МА) оставаха без отговор. Провежданата активна кампания в средствата за масова информация за дейността на А.Чирков има своите причини и преди всичко покровители. Всичко това се прави, за да се убеди обществеността от необходимостта за разкриване на втори кардиологичен център, като при това тя се информира едностранчиво и тенденциозно. Мотивът на разпореждане № 14 на МС за образуване на втори кардиологичен център е „да се разширят възможностите за лечение на сърдечно-болните и да се повиши ефективността на борбата със социално значимите заболявания”. Ние сме дълбоко убедени, че създаването на втори кардиологичен център в настоящия момент е нецелесъобразно, поради следните причини:
1. Създаването му ще разстрои неминуемо цялостната работа на съществуващия национален център по сърдечносъдови заболявания, тъй като ще бъдат иззети много негови кадри и ползва, както и досега неговата база.
2. С много по-малко средства в НЦССЗ (ІІІ-та гр.б. и І-ва база на МА), както кардиологичната клиника на Военномедицинска академия (цитират се по подразбиране възможностите на катедрата по гръдна и сърдечно съдова хирургия на ВМА, ръководена от полковник професор Йовчо Топалов. – бел. моя) може да се постигне извършването на около 1800 операции годишно, което би бил капацитетът в София и при откриване на втория кардиологичен център.
3. Ако е необходимо създаване на още един кардиологичен център, то това трябва да стане извън София (например Пловдив, Варна или друг университетски град). С други думи отпусканите съгласно т.7 от разпореждане № 14 на МС 5 млн. валутни лева по второ направление и 600 хил. рубли и 3 млн. лева биха могли да се използват значително по-рационално. Тъй като създаването на втория кардиологичен център е свързано пряко с името на проф. А.Чирков, а несъгласието на голяма част от колектива на НЦССЗ да бъде създаден втори кардиологичен център създава повод за превратни тълкувания от рода, че се прави разчистване на лични сметки, че му се завижда, че не се вземат неговите предложения, поради ретроградност в мисленето и т.н. поради това бихме искали да стане пределно ясно следното: в НЦССЗ не съществува сътрудник, който да отрича качествата на проф. А. Чирков като хирург и да не признава приноса му за развитието на сърдечната хирургия у нас. Той също така показа, че за извършване на сърдечна хирургия на добро ниво са необходими значителни средства (вкл. в конвертируема валута) - за 2 години около 11,263 валутни лева (поставяне на сърдечна клапна протеза по това време във ФРГ и Франция е около 25000 DM – бел. моя), нещо което у нас дълго време не се разбираше. Както ръководството на НЦССЗ, така и преобладаващата част от неговия колектив са напълно съгласни с необходимостта на институтите и центровете в МА и съответно в тях на отделните катедри да се дава значително по-голяма свобода на действие, т.е. да се осъществи децентрализация в управлението.
Ние ще се борим за въвеждането на самостоятелна стопанска сметка за остойностяване на нашия труд, преодоляването на сегашната уравниловка от заплащането на труда, което би трябвало да подобри качеството на медицинското обслужване и подобряване на заплащането на медицинския персонал. Ако има нещо, което не може да се приеме от проф. А. Чирков, това са неговите методи за постигане на своите цели, деспотичния начин на ръководство, поддържането на постоянно, напълно излишно напрежение у всички кадри, фаворизирането на едни кадри за сметка на други, пълно незачитане на нормалните служебни взаимоотношения, непрекъснатия му стремеж (много успешен!) за контакти с висшите ешелони на властта и непрекъснатото изтъкване на тези контакти. Твърде много смущава факта, че възнаграждението на проф. А. Чирков вече в продължение на 6 години е между 20-25 хиляди западногермански марки на месец. За тези пари биха могли да се обучат в чужбина повече от 17 хирурзи, като всеки от тях престои 3 години. Смущава нашата медицинска общественост и фактът, че практически над неговата дейност не може да се извърши никакъв финансов контрол (поне до сега), няма никакъв контрол пред обществеността за целесъобразността в използването на средствата от фондация „Сърце”, за председател, на която той е назначен „свише”. Не напразно внушителна част от редовните асистенти, работещи непосредствено с него, както и преобладаващата част от кардиолозите не изявиха желание да се включат в работата на втори кардиологичен център, независимо от примамливите обещания за много големи възнаграждения. Проф. Чирков (не без съдействието на средствата за масова информация) умишлено хиперболизира значението на хирургическото лечение на сърдечносъдовите заболявания. Сред нашата общественост се натрапваше идеята, че чрез разширяване на дейността в областта на сърдечносъдовата хирургия ще бъдат реше¬ни много от най-важните въпроси в борбата със сърдечносъдовите заболявания, всяка неделя в рубриката искам думата на БТ, както и при други негови появи на екрана на БТ и в ефира на българско радио през изминалите 6 години. А истината за сърдечносъдовите заболявания е съвсем друга. Те са социално значими заболявания, защото са много разпространени у нас. Над 50% от всички починали умират от тях; 13% от всички хора над 50 годишна възраст в нашата страна боледуват от артериална хипертония. по заболеваемост от мозъчно-съдова болест сме на едно от първите места в Европа. Значителна е заболеваемостта от сърдечен инфаркт през последните години, с характерната висока смъртност сред заболелите. Направленията за борба с тях са много: на първо място стои профилактиката, т.е. отстраняването на тези фактори, които са причина за възникването на масовите сърдечносъдови заболявания, на второ място са усъвършенстване на методите за диагноза и лечение, вкл. хирургическото когато то е приложимо и на трето място - рехабилитацията, т.е. пълноценното възстановяване на вече заболелите. На хирургическо лечение подлежат от 2 - 4% от всички болни със сърдечносъдови заболявания. Основно направление в борбата със сърдечносъдовите заболявания е преди всичко профилактиката. Естествен е изводът, че в тази насока трябва да бъдат съсредоточени силата и средствата, включително на тези за масова информация, които имат много голям дял в култивирането на здравословен начин на живот на населението.
Сърдечната хирургия, която направи голямо развитие през последните две десетилетия по същество се намесва късно в еволюцията на заболяванията, решава частично въпроса при определен брой болни като за това се изискват големи капитални инвестиции. Така например само материалите за една операция на сърце, с оглед поставяне на изкуствена сърдечна клапа струва 4000-4500 вал. лева без да се смятат средствата за труд и т.н. Проблемът както виждате е много голям и не може да се реши само, чрез развитието на едно от направленията, а камо ли част от едно направление. Такъв подход в борбата със сърдечносъдовите заболявания се възприема във всички цивилизовани страни. това е политиката и на СЗО. Този подход вече даде резултати в много от развитите страни. имайки предвид огромното социално значение на поставените от нас въпроси предлагаме следното:
1. Да бъде обсъдена целесъобразността от разпореждане №14 на Министерския съвет от 2.08.89 г.
2. Да бъде възложена на експертна група да представи (въз основа на съществуващата дългосрочна програма за борба със социално значимите заболявания) в най-кратък срок най-належащите задачи в областта на кардиологичната помощ в нашата страна, вкл. и за сърдечната хирургия, като тази краткосрочна програма се осигури финансово.
3. Да се уведоми обществеността за истинското положение на националния център по сърдечносъдови заболявания, както и цялостната дейност на проф. Александър Чирков”.
Подписали - директор на Националния център по сърдечносъдови заболявания чл. кореспондент проф. Илия Томов, партиен секретар, доц. Куситасев

Няма коментари:

Публикуване на коментар