НАПОИТЕЛНИ МИСЛИ ВЪРХУ ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО...... (част първа)

Предговор: Главният герой има високо самомнение, нервни изблици, подчертана логорея, проявява агресия към опонентите си, и не е готов и да си хаби времето с техните тези. Нуждае се ВНИМАНИЕ. От медиите, от институциите, от широката публика, и най-вече от министър-председателя. Заради когото обич да се се маймунисва, подобно на един друг министър от кабинета Борисов 1. (Перифраза на форумен цитат, публикуван от г-н Недялко Йорданов по друг повод в Standartnews.com, 24.06.2015 г.)

Във вторник (23.04.2015 г.), Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) организира форум за здравната реформа. На който логореята на министър Москов на тема „Реформата в системата на здравеопазването. Реформа чрез цели” продължи над 40 минути.

За да се анализират 52-та слайда на презентацията му (без  първите два и последният) вероятно ще са необходими доста стандартни страници. По тази причина, и за удобство за четете, анализът е разделен на части.

РОЛЯТА НА ДЕМОГРАФСКИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ В ЗДРАВНАТА РЕФОРМА.

ТВЪРДЕНИЕ ПЪРВО. РЕФОРМАТА СЕ НАЛАГА, ЗАЩОТО ОБЩАТА СМЪРТНОСТ В БЪЛГАРИЯ Е МНОГО ВИСОКА!

Министърът твърди, че общата смъртност в България нараства от 9.1 ‰ през 1970 година на 14.4 ‰ през 2013 година. Само че къде го виждате това нарастване (фигура 1)? От фигурата се вижда, че общата смъртност в страната към 2010 е спаднала до 9,32‰????  - т.е. с около 5 пункта спрямо  1990 г. 

Фиг. 1. Обща смъртност (по презентацията на г-н Москов)

Да поразсъждаваме по твърдението на министъра. През 2013 г. в учебника „Управление на здравната система” от колектив Р. Дойновска, Н. Колев и  Ст.Узунов (издание на Военна академия „Г. С. Раковски”, ISBN 978-954-9348-41-5  ), твърдим, че общата смъртност в България нараства в средата на 90-те години на миналия век (фигура 2). 

Фиг.2. Динамика на общата смъртност 1981-2006 г. (по Колев и съавтори)

До тогава, тя се задържа на равнища около 11,9 - 12,1‰ . Скокът е през  1998 г. (около десетилетие след 10-то ноемврийския преврат в страната и тръгването й по пътя на демокрацията) – 14,7‰.  Нарастването спрямо 1970 г. е с около 5 пункта,  а спрямо 1981 г. –  2 – 3 пункта. Диагностикът Москов и екипът му не знаят, или не искат да ни кажат кои са причините за това.

Споменатите в презентацията на Москов нива на обща смъртност показват, че тя реално се връща към нивата от 1981 г. Това, незнайно защо не се коментира от министъра.

Не е коректно  и направеното от Москов сравнение с ЕС. В съюза  снижението е с около 2 пункта - от 8,13‰  през  1990 г. до 5,94‰  през 2009 г., приблизително колкото и у нас. Изводът идва от само себе си – и в Европа и в България има тенденция за снижаване на общата смъртност на населението.

Разбира се, у нас тя е на по-висока защото сме тръгнали от по-висока база.

Тези два факта са заметени от диагностикът Москов и екипът му. Защото май не им пасва на тезата им!

ТВЪРДЕНИЕ ВТОРО. РЕФОРМАТА СЕ НАЛАГА, ЗАЩОТО ДЕТСКАТА  СМЪРТНОСТ В БЪЛГАРИЯ Е МНОГО ВИСОКА!

Министърът твърди, че (цитирам): „България все още не може да намали детската смъртност до нивото на показателя, достигнат от страните от ЕС през 1995 г. В момента показателят детска смъртност в България е  2 пъти по-висок от средноевропейския показател и 3 пъти по-висок от показателя в страни като Норвегия, Австрия, Чехия, Холандия и др.” (фигура 3). 

Фиг.3. Детска смъртност (по презентацията на г-н Москов)

Как да ги стигнем, господин Главен здравен мениджър на Републиката, като сме тръгнали от двойно по-големи равнища на детска смъртност? Освен ако не се ръководим от позабравения принос на вожда и учителя Г. Димитров, че за няколко години трябва да направим това, което другите са направили за 100 години?

А ако се върнем малко по-назад в историята, ще видим, че в процеса на снижаването на този показател ние тръгваме преди повече от четвърт век (1981 г.) от още по-високо ниво – 18,9 ‰ (фигура 4).

Фиг. 4. Динамика на детската смъртност 1981-2006 г. (по Колев и съавтори)

Г-н Министърът може би трябваше спомене, че все пак в България има спад от 2 пункта спрямо 2006 г., сиреч тенденцията за снижаване е трайна.  

В споменатия учебника сме изследвали и детската смъртност на Балканите (таблица 1).

Таблица 1

Детска смъртност в някои от страните на Балканския регион за 2002 г. (по Колев и съавтори)

По страни	Детска смъртност на 1000 новородени деца
Гърция	6.12
Македония	12.14
България	13.30
Сърбия и Черна Гора	16.90
Румъния	18.40
Турция	44.20

Вижда се, че не сме най-зле, поне на Балканите, което не означава, че контролът над детската смъртност трябва да спре. По този показател сме на трето място сред балканските държави, като след нас по онова време са бившата Република Сърбия и Черна гора, Румъния и Турция. Защо министърът не ни сравнява със съседни държави, не ни е известно?

По повод детската смъртност очаквах г-н Москов да ни обясни, за сметка на кои от таргетните (целеви) групи от населението се  формира високата детска смъртност? Може би тогава щях да го попитам дали реформата в болниците ще помогне или като се вземат превантивни мерки за спиране на явлението „деца, раждат деца?”  Или нещо друго? Не би!

Пък и в предизборна ситуация вероятно не е политически коректно да се говори за добре известните на всички ни „таргетни (целеви) групи”!.

ТВЪРДЕНИЕ ТРЕТО. РЕФОРМАТА СЕ НАЛАГА, ЗАЩОТО СРЕДНАТА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА ЖИВОТА В БЪЛГАРИЯ  Е ПОД СРЕДНО-ЕВРОПЕЙСКАТА, А ПРЕЖДЕВРЕМЕННАТА СМЪРТНОСТ (ОТНОСИТЕЛЕН ДЯЛ НА УМРЕЛИТЕ ЛИЦА ПОД 65-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ ОТ ОБЩИЯ БРОЙ НА УМИРАНИЯТА) СЕ ЗАПАЗВА НА ВИСОКО НИВО. 

Ще се съглася с твърдението на г-н министъра, илюстрирано с фигура 5.

Фиг. 5.Средна продължителност на живота в РБ и ЕС (по презентацията на г-н Москов)

Но ще му задам един въпрос - ”Защо нарастването на средната продължителност на живота е спряло от 1980 г. насам”? Заради болниците ли? Трябва обаче да съм изключително черноглед, за да отрека, че за последните 60 години средната продължителност на живота е нараснала с близо 19 пункта – от 53,7 на 72,6 г., и няма и най-малък белег за влошаването на демографския показател (фигура 6). 

 

Фиг.6. Нарастване на средната продължителност на живота в България след 1947 г. (по Колев и съавтори)

 Посочените факти във фигурата се потвърждават и от данните на националната здравна стратегия от времето на правителството на г-н Станишев (падна от власт през лятото на 2009 г.), според която (цитирам): „... Средната продължителност на живота за 2004-2006 г. е 72,60 години. При мъжете тя е 69,10 г. и е значително по-ниска от тази при жените – 76,34 г.” Тези стойности са с около 6-7 години по-ниски от средните за ЕС...”

Да ни се пробутва тезата, че в ЕС  живеят по-дълго означава, да пропуснем фактът, че след Втората световна война ние винаги сме догонвали в това отношение Западна Европа. На Балканите (таблица 2) по показателя средна продължителност на живота сме на четвърто място – пред Румъния и Турция.

Таблица 2

Средна продължителност на живота в някои от страните на Балканския регион за 2002 г. (по Колев и съавтори)

По страни	Продължителност на живота в години
Гърция	78.89
Македония	74.49
Сърбия и Черна Гора	73.97
България	71.90
Турция	71.80
Румъния	70.62

Разсъждавайки по третото твърдение се сетих и за още един въпрос: „Какъв е делът, г-н Москов на болничната индустрия” в общия комплекс от мерки за подобряването на демографските показатели на населението???

Край въпроса, ми дойде на ум за едно изследване на СЗО от 80-те години на ХХ-ти век, проведено в Дания, Канада, Норвегия, Русия, САЩ и др. страни. В неговия ход е установено изключителното значение на немедицинските компоненти за формиране на  системното качество здраве. Така например делът на  условията и начина на живот и труд, в т.ч. и на  здравословното поведение (немедицински компоненти) във формирането на здравето измерено чрез показателите заболеваемост, смъртност и продължителност на живота  е 50%; на екологичните фактори - 20% ; на  генетични фактори - 20%  и на равнището на медицинската помощ - едва 10%. Сетих се и  за целите и  задачите в програмата “Здраве за всички “ на регионалното бюро на СЗО в Европа (Targets for Health for allq, Copenhagen, WHO, Regional Office for Europe, 1985). От включените в документа 38 задачи за подобряване на здравето на населението в Европа само 5 или 13,15% от всички са свързани с медицинската помощ. Тези факти са от изключително значение при определяне на приоритетите в здравната политика. Иначе казано на здравеопазването трябва да се гледа като на система от развито междусекторно сътрудничество в обществения живот, а не само и единствено на медицинска дейност, сполучливо характеризирана с понятието “болнична индустрия”

Нещо да се е променило г-н министър? Или на такива старчески задявки не обръщате внимание?!?

Няма да коментирам другите демографски показатели посочени от Москов:

•         Отрицателен естествен прираст;

•         Застаряване на населението;

•         Висока заболеваемост и болестност от хронични заболявания;

•         Високи нива на временна и трайна неработоспособност;

Защото и той самият не ги е коментирал и защото те едва ли фатално са зависими от „болничната индустрия”

И накрая малко обобщени демографски показатели за България в периода 1997-2006 г. (таблица 3).

Да виждате някаква фатална динамика, която да налага реформа в болничната система?? Щото аз не виждам.

И накрая обобщени демографски показатели за България в периода 1997-2006 г. (таблица 3). Да се вижда някаква фатална динамика, която да налага реформа в болничната система??

Таблица 3

Демографски показатели, характеризиращи здравето на българските граждани (по Колев и съавтори)

Наименование на показателите	Стойности по години и по източници
	1997-1998 г. (по М.Попов и Ж. Големанова)	2006 г. (по Националната здравна стратегия)
Обща смъртност на хиляда жители	14,7	14,7
Раждаемост на хиляда жители	7,7	9,6
Относителен дял на населението над 60 годишна възраст в процент	21,7	23,3
Детска смъртност на хиляда новородени	17,5	9,7
Смъртност по причини в процент от всички починали:
Болести на органите на кръвообращението	65,1-66,2	66,64
Злокачествени новообразувания	13,3	15,6
Травми и отравяния	4,2	3,5
Болести на дихателната система	4,1	3,7

Горните разсъждения ми дават основание да заключа, че демографските основания за Московата здравна реформа нещо издишат!

Край на първа част. Следва продължение!

 

Една публикация във The Washington Times на журналиста Л. Тод Ууд .....

Опитвайки се "овладее вниманието на Русия" и да повлияе на нейното поведение, "Европа, може би, намери най-накрая болезнената точка" – пише Л. Тод Ууд по повод решението за конфискация на държавната собственост на Русия зад граница. "Акцията бе  съгласувана по време с руския икономически форум в Санкт-Петербург".

"Добре известен е историческия факт, че икономическите проблеми често стават причина  за военни конфликти, - пише автора – Аз не съм юрист и не говоря за правните основания. Уверен съм, че белгийците и французите са действали в рамките на международното право. Аз говоря за здравия смисъл. Русия извика на „килимчето” посланика на Белгия в Москва и му заяви, че от нейна гледна точка, конфискацията на руските активи е враждебен акт. Искам да попитам: каква реакция очакваха белгийците и французите от руснаците? Мислеха си, че реакцията ще бъде продиктувана от правната норма? В Москва всичко е устроено другояче. Не можеха ли да предвидят, че Русия ще конфискува имуществото чуждите компании? Или на дипломатическите представителства?"

"Аз изцяло поддържам червените линии за защита на НАТО и западните ценности, но да се дава повод на Кремъл за по-нататъшна ескалация на напрежението и за обвинения срещу Америка и Запада, ми се струва твърде глупаво ........ Когато войските на НАТО се стоварват на 100 мили от разположения в Калининград... Балтийски флот, когато руските военни самолети кръжат над граждански лайнери и навлизат в зоните за ПВО, а в Украйна обстановката продължава да е сложна, да се провокира Кремъл с такива евтини трикове, не го намирам за твърде умно! Западът трябва да бъде къде, къде по-съобразителен - завършва Л. Тод Ууд."

 „This is how wars start, Needlessly provoking Russia”, The Washington Times, By L.Todd Wood, Monday, June 22, 2015

Интересна гледна точка, даже и да си съгласен с всичко!

#КОЙ #КОЙ е в едно студио.......

Снощи (22.06.2015)в студиото на  Георги Коритаров в ТV+ гостуваше една приятна дама – Диана Иванова Терзийска, доцент в катедра „Икономика на туризма в УНСС, извървяла целия научен път от аспирант до доцент, без да пропусне стъпало, а днес лишена от правото да преподава от един „непочтен” (определението е мое) човек от същата катедра, чието има отказа да назове. 

Приказваха си с Коритаров напоително и интелектуално – без ирония.. На различни теми - за морала и плагиатството в науката; за широката порта за хабилитиране, която отворил един бивш просветен министър, така че утре ще станем държава на професори и доценти (апропо, портата е широка и за производство на малки и големи доктори, т.нар. „игнатовчета” – бел. моя); за майчиния (разбирай турския език - бел. моя) и за правото да се агитира на него, за проблемите на диктата на мнозинството над малцинството, за принципите на американската конституция.....

Алберт на два пъти подчерта, че дамата е попаднала в студиото СЛУЧАЙНО, след едно нейно обаждане в предаването му......

ПРИ НЕГО СЛУЧАЙНИ РАБОТИ НЯМА, АМА НЕЙСЕ.

Не зная дали съм прав, ама останах с чувството, че доцентката е решила да замени академичната с политическа кариера. И между другото има качества. Казвам го също без ирония. Досещам се и в редиците на коя партия ще се влее, но ще пропусна името й, за да не ме обвинят във врачуване.

До тук добре. Само че Коритаров и гостенката му забравиха, че има „чичко Google”. Който много помага на любопитковци като мен да научат онова, което остана недоизказано или спестеното в студиото.

На електронната страница на УНСС открих, че въпросният „непочтен”  човек е професор Димитър Тадъръков.

И нещо друго открих. Че бившия военен министър НИКОЛАЙ ЦОНЕВ, също е станал ДОЦЕНТ и преподава в катедрата на Тадаръков. Вероятно е от „игнатовчетата” в науката, ама кой да ти каже?

Продължавайки да се ровя в Интернет, попаднах на изключително ценно четиво - „Доцент плагиатствал, преписал студентка” с автор Анета Петкова (в-к „Труд”, 04.09.2010 г.)  Цитирам със съкращения:

„Една студентска работа и един учебник на преподавател хвърлят в смут месеци наред академичната гилдия на Университета за национално и световно стопанство. …… в редакцията на “Труд” ..... пристигна под формата на плик. В плика бе дипломна работа от 1999 г. и учебник на преподавател от 2003 г. Работите си приличат като две капки вода. Еднакъв текст, таблици, данни, дори запетайките.

........

1999 г.

Студентката Първолета Кръстева защитава магистърската теза (дипломна работа за завършване на висше образование). Работата й се казва “Ресурсен потенциал и развитие на туризма в Черноморския туристически район”. ..... Неин научен ръководител е проф. Емил Лозанов.

..........

2003 г.

В книжарниците се появява учебник “Морски туристически ресурс на България”. Автор е доц. д-р Димитър Тадаръков. Шеф в “Булгарлизинг”, председател на Българската лизингова асоциация, бил е член на борда на директорите на “Албена”, шеф във фонд “Земеделие”, а от 1991 г. преподавател в УНСС. Биографията му е впечатляваща и вероятно грешка в печатницата посочва на учебника, че през 2003 г. Тадаръков е доцент. Той става такъв през 2005 г. по данни на ВАК. До този момент се води като “извънреден доцент”. По-важното е, че рецензент на учебника е проф. Емил Лозанов (агент „Юлиан” според едно интервю на Тадаръков пред Blitz по повод скандала с преписването. Дали някогашната принадлежността към ДС на Коритаров не помогна и за поканата на доцент Терзийска в ТV+? – бел. моя).

....... Проф. Емил Лозанов (неговото СV също е любопитно, но оставям да си го прочетете – бел. моя) и доц. Тадаръков се познават и работят заедно в университета и извън него. В УНСС твърдят, че са били близки приятели. Към днешна дата двамата отричат близки отношения. Проф. Лозанов е шеф на департамента по туризъм в УНСС, в който започва работа Тадаръков. Там научна кариера прави и ДИАНА (ИВАНОВА – допълнението е мое) ТЕРЗИЙСКА. Студентка на УНСС, на 27 години става доктор на науките (вероятно авторката на статията греши и става дума за „доктор”по..., ама не съм съвсем сигурен – бел. моя), а малко по-късно снаха на Лозанов (както сама казва, нещастен случай я запознава със сина му, лекар във ВМА). .......(край на цитата)”

И още любопитни неща може да научите, ако потърсите цитираната статия.

Разговорът в студиото ми просветля. Изясних си #КОЙ  #КОЙ е .......

Дами и господа, НЕ СПЕСТЯВАЙТЕ ФАКТИ ОТ СОБСТВЕНИТЕ СИ БИОГРАФИИ!

Ще звучите по-истински!!

Не забравяйте, че моралът в науката и в политиката не е от вчера!

АКО ГО ИМА ДЕ!

Спомени за една военнополитическа криза

    Когато се е разразила Карибската (Кубинската ракетна – според терминологията на САЩ) криза съм бил осмокласник. Сигурно съм чувал нещо за ставащото от телевизията и радиото, но какво - днес не си спомням.
    През 1981-1989 г. бях на курс във руската Военномедицинска академия и имах преподавател по Организация и тактика на медицинската служба – генерал-майор в отставка Олег Степанович Шевцов.  

 

Генерал Шевцов

    През 1962 г. е бил дивизионен лекар и пряк участник в събитията по разполагане на съветските ракети в Куба. Разказваше ни за преживяното. По Горбачово време и след това научих доста подробности за онези събития.
    През 1962 г. светът избягва ядрения апокалипсис. И двете страни правят отстъпки - Съветите изтеглят ракетите от Куба, американците не разполагат ядрено оръжие по границата на Турция със СССР. Все си мисля, че и двамата ръководители – Джон Кенеди и Никита Хрушчов са си платили за това. Единият бе убит през 1963, другият свален от власт през 1964 г.
     На Украинската криза съм пряк свидетел. Няма да я коментирам. Ако човечеството избегне ядрената война, дай Бог, няма да е чудно, ако след години за нея говорят като за най-сериозната военно-политическа криза в света след Карибската.
     Струва ми се обаче, че Обама и Путин не могат, а може би не искат да обуздаят ястребите в Белия дом и Кремъл.

    Като наблюдавам поведението им, ще излезе, че „любовчията” Кенеди и „кукурузника” Хрушчов са имали повече акъл и отговорност пред човечеството!!!

Вторнишки джумбуш*

Джумбушът почна в 11:00 ч. в парламента. Благодарение на Канал 3 стана достояние на скромната ми личност. Дебатите по т.нар. „реформа” на МоскOFF в Закона за здравното осигуряване изразходиха повече депутатска енергия, отколкото ще бъде ползата от промените. Особено активно беше Байрактаровото Мите от „патриотите”. Заслужи си поне едно „доктор хонорис кауза” на Медицинския факултет на Софийския университет. На ход е доц. Л. МозъкOFF.

Ако някои си мисли, че предложенията на МоскOFF са реформа, дълбоко се лъже!

МоскOFF-та реформа?

 Беше извършена поредната – ДЕВЕТДЕСЕТ  ТРЕТА промяна на закона¹, без да се промени идеологията му. Може би ще бъда опроверган, че ГЕРБ препънаха министъра по отношение на опита му да одържави НЗОК. Да, ама не. Щото тя си е одържавена от Костово време. Чрез партийни назначения.

Друг може да обяви за реформа увеличаване срока на задълженията на неосигурените българи. Които ако искат да се лекуват по линия на НЗОК, ще трябва да плащат здравни осигуровки за 5 години назад. Макар, че в момента е за 36 месеца назад¹. МоскOFF искаше от 2000 г., ама няма как – кандиса! Най-вероятно му казаха, че искането ще падне пред Конституционния съд.

Сериозни бяха дебатите и по т.нар. от представителите на ДПС „празни чекове” – предложените от министъра „основен и допълнителен пакет и пакет за спешна помощ”, които Камарата подписа. Г-жа Мая даже го заплаши, че ще бъде изгонен от министерството с камъни. И тук ще се наложи да кажа: „да, ама не!” Защото и в момента не знаете какво съдържа сегашния пакет – по вид, обем и дейности, макар и да е единствен?² А сигурно и депутатката Манолова не е прочела тази част от закона.

Джумбушът продължи вечерта в предаването „Денят” на ТV OnAir. Гост на Веселин Дремджиев беше Проф. Асен Гудев. Медик с богата биография - ръководител на Кардиологичната клиника в УМБАЛ „Ц. Йоанна”,  специализирал е в Англия, Австрия и Германия, президент на Съюза на медицинските специалисти и т.н. Да не си мислите, че предложи нещо сериозно или че си позволи да критикува  МоскOFF. Повтаряне на ноторни истини за пациента, за морала, за „говори с мен докторе”, за намаляването на медицинските сестри в България, за проблемите на специализацията на лекарите и т.н. и т.н. Но решения не предложи! Докторът вероятно е великолепен клиницист, но Гълик отдавна е казал, че одеждите в едно царство не дават власт в друго!!!

Професорът ме присети да проверя, какво е заплащането на специализиращите лекари. Чух, че МоскOFF се срещал с тях и нещо обещал. Вероятно за светлото бъдеще. Оказа се, че  то не може да бъде по-ниско от „минималния месечен размер на осигурителния доход за съответната икономическа дейност и квалификационна група професии, определен със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за съответната календарна година.”³ Справката в цитирания закон показа⁴, че минималната месечна заплата за хуманно здравеопазване и социална работа (без медицинска сестра, акушерка, рехабилитатор, фелдшер и лаборант, включително главните и старшите) и дейност на болници (без началник клиника/отделение, медицинска сестра, акушерка, рехабилитатор, фелдшер и лаборант, включително главните и старшите) е 360 лв. Не вярвам да има директор на лечебно заведение, който да даде заплата на специализант в размер на повече от 500 лв. Обадете ми се, ако познавате такива, за да ги похваля.

Следването по медицина е 6 години (най-често на финансовия гръб на мама и тате), а осреднения срок за специализация е 4 години (от 3 до 5 години). Може ли с този месечен доход да решиш да създадеш семейство и да раждаш деца? 

От МоскOFF и проф. Асен Гудев не очаквам отговор. Поради ЕГН-то им, те са специализирали при други условия - на отречения през 1989 г. обществен строй.

Накрая ще завърша с един джумбуш, разказан от професора: „Отива неосигурено лице с остър инфаркт в частна болница. Болницата плаща, за да възстанови здравноосигурителните му права и го пуска по клиничните пътеки на инвазивната кардиология. И прибира „големите пари” от НЗОК. Но това не можело да стане в държавните болници”.

Тоя номер не го бях чувал. Понеже съм слаб по смятане,  а и не ми се търсят цените на клиничните пътеки в инвазивната кардиология, не ми се правят сметки „къде е Киро на кирия!”

Във вчерашния ден ми се искаше да чуя нещо за:

• диагностично-свързаните групи или поне за ново остойностяване на клиничните пътеки;
• преразглеждане на задълженията на държавата за покриване на пълния размер на здравноосигурителните вноски на някои категории български граждани;
• текущия контрол от НЗОК в лечебните заведения;
• конкурсното начало при сключване на договори между касата и лечебните заведения;
• образованието по медицина и специализацията на лекарите;
• заплатите на медицинските сестри и за още много други неща......

Да се надявам, че ще доживея да ги чуя!

Когато ще има реформа, а не МоскOFF-те имитации!

*джумбуш (от турски cümbüş) – м.р., само единствено число

^1.            Закон за здравното осигуряване, Чл. 109. (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.02.2010 г.), (1) Здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ. (2) Здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 се възстановяват, при условие че лицето е заплатило всички дължими здравноосигурителни вноски през последните 36 месеца. (3) Здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 се възстановяват от датата на заплащане на дължимите вноски по ал. 2, като сумите, платени за оказаната медицинска помощ, не се възстановяват.

^2.            Пак там. Чл. 4. (1) (Предишен текст на чл. 4, изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) Задължителното здравно осигуряване гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна каса; Чл. 5. Задължителното здравно осигуряване се осъществява на принципите на: ..........9. (нова - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) основен пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и Чл. 35. Задължително осигурените имат право: 1. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.

^3.            Наредба № 1 от 22 януари 2015 г., за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, Чл. 15 (3) Трудовото възнаграждение на специализанта, получавано за извършваната от него дейност, не може да бъде по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход за съответната икономическа дейност и квалификационна група професии, определен със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за съответната календарна година.

^4.            Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015 г., ДВ., бр.107, 2014, Чл. 8 (1) Определят се следните размери на месечния осигурителен доход за 2015 г.: 1.минимален месечен размер на осигурителния доход през календарната година по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно приложение № 1;

Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1(извадка)

				1	2	3	4	5	6	7	8	9
74.	Q	86 без 86.1, 75	Хуманно здравеопазване и социална работа (без медицинска сестра, акушерка, рехабилитатор, фелдшер и лаборант, включително главните и старшите); ветеринарномедицинска дейност	936	598	385	360	360	416	360	360	360
75.	Q	86,1	Дейност на болници (без началник клиника/отделение, медицинска сестра, акушерка, рехабилитатор, фелдшер и лаборант, включително главните и старшите)	1196	884	582	468	374	437	447	447	360

 

Легенда: 1.Ръководители, 2.Специалисти, 3.Техници и приложни специалисти, 4.Помощен административен персонал, 5.Персонал, зает с услуга за населението, търговията и охраната, 6.Квалифицирани работници в селското, горското, ловното и рибното стопанство, 7.Квалифицирани работници и сродни на тях занаятчии, 8.Машинни оператори и монтажници, 9. Професии, неизискващи специална квалификация