петък, 1 април 2022 г.

АФГАНИСТАНСКИ АНАЛОГИИ…

 

Юрий Христензен, 01.04.2022 г.

През 1984 г. в провинция Кунар (намира се в Източен Афганистан – Н.К.) съществуваше статукво. Съветският батальон контролираше столицата Асадабад , а афганистанските отряди на „народната милиция“ още няколко кишлака (букв. „място за зимуване“, села). На останалата територия действаха местни партизани, минирайки пътища и атакувайки снабдителните колони на съветските войски.

Нито една от страните не можеше да промени ситуацията. Съветският батальон не можеше активно да използва артилерия поради логистични проблеми. По същата причина партизаните рядко стреляха по местоположението на съветските войски. Но и двете страни редовно докладваха за успехите си. Това по принцип устройваше всички.

През 1985 г. съветското командване реши да обърне статуквото. В провинцията  беше дислоциран батальон от специалните сили и няколко вертолета. В отговор партизаните получиха ракетни системи „Стингър“ и логистика за доставяне на снаряди. Статуквото се запази, докато съветските загуби нарастнаха.

През 1986 г. Съветският съюз се съгласи да започне преговори и окупационната администрация обяви „политика на помирение“. Защото цената на войната стана непоносима, а перспективите оставаха неясни. Две години по-късно съветските войски се изтеглиха от провинция Кунар. Колаборационистите ги последваха.

Сраженията в Афганистан бяха 25-ата официално призната „следвоенна“ война от Кремъл.

Боевете в Украйна са 40-ата призната война.

СССР беше несравнимо по-силен от съвременна Русия и притежаваше пълен цикъл от собствени технологии. Престана да съществува 11 години след началото на войната в Афганистан.

Войната в Украйна продължава вече осем години.

Няма коментари:

Публикуване на коментар