Закачка с един диетолог*

Помните ли една пресконференция организирана от Петьо Блъсков?
С участието на двама министри - Москов и Кралев, вечно плачещият Тити Папазов, проф. Донка Байкова и т.н.
Посветена на храненето и спортуването на българските деца.
То не бяха обещания, то не бяха заплахи за производителите и продавачите на вредни храни, то не бе чудо.
Оказва се обаче, че някой от участниците си заработват допълнително от онова, с които ни плашиха по време на срещата. 
Справка - Уикенд, бр.37 (618), 19-25.09, с.6-7.

Що така ма, Донке? Туй, дето го рекламираш много ли е полезно? За дебели ученици например?
*-снимките са от Уикенд.

ХИДЖРА

Днес (15.09.) г-жа Магдалена Ташева направи протежето на Кукавицата - Настимир Ананиев*  за смях. По повод проблема с мигрантите от Северна Африка и Близкия Изток и пред целокупните зрители на Нова ТV.

Ако тоя господин, с високо самочувствие, бе прочел поне малко, щеше да научи, че с "хиджра" (араб. - преселване, емиграция) се означава преселването на пророка Мохамед и неговите поддръжници през 622 г. от Мека в Ясриб (Медина). Това събитие се приема за начало на ислямското летоброене. В метафоричен смисъл, днес понятието се използва за означаване на религиозно пътешествие на вярващите. 

Първата хиджра е през 615 г., когато първите две групи от мюсюлмани, бягайки от бедността, мигрират от Мека в Абисиния (Етиопия). Там подслон им дава християнският негус ("негус" – цар на царете, официалната титла на императора на Абисиния до 1975 г.) на Абисиния.

Преселването през 622 г. се дължи на факта, че дванадесета пророческа мисия на Мохамед не намерила широка подкрепа в родния му град. Последователите му и самият той били постоянно подложени на присмех и преследване.

Мохамед е бил закрилян от чичо си Абу Талиб до 620 г., когато той умира и е наследен от Абу Лахаб. Лахаб е привърженик на най-големите врагове на Мохамед и му отказва  закрила Това принуждава Мохамед да бяга от Мека и да търси убежище.

Легендата  разказва, че Мохамед и приятеля му Абу Бакр  пристигнали в Ясриб (Медина)  на 12-тия ден на Раби Ал-Алуал на 622 (м. октомври, 622 г., денят е петък, новолуние и оттогава полумесецът е символ на исляма**). Към него се втурнали жителите на града, предлагайки му подслон. Пророкът, смутен от гостоприемството на гражданите поверява на камилата си да избере мястото на което да се подслони. Мястото, на което животното спряло, е дарено на Мохамед, за да си построи къща. 

И вчера този господин, усвоил до съвършенство езика на бюрократите и повтарящ като папагал едни и същи "опорни точки" за мигрантите, си позволи да ме нарече трол. Защото му казах, че не подкрепям законопроекта на Кукавицата за борба с корупцията. Пък той видите ли, бил открил в Интернет подписка за набиране на 110 000 гласа.

До момента си мислех, че калинките в политиката са само жени. 

Май мъжете не им се дават!! Без значение към коя партия принадлежат!

*-доста време рових в Интернет да открия нещо за семейството на г-н Ананиев. При тия нови автобиографии това не е възможно. Животът на новите политици започна от момента на завършване на гимназия, другото е избелено. Интересуваше ме  татко му, който по времето на Виденовата криза го пратил да учи в странство. Г-н Настимир е роден през 1975 г. и през 1997 г. трябва да е бил на 22 години. И там нещо му се губи от СV-то.

**-благодаря на г-н Трифон Трифонов от Facebook за допълнението

Закачка с един професор....

Професор Божимир Давидов, д.м.н., чрез "Дневник" ни честити "телефонната сортировка" на Министерството на здравеопазването и пространно ни обяснява, как тя работи успешно в САЩ. И скоро, ама много скоро ще проработи и в България. Преди години, със същия патос ни обясняваха предимствата на НЗОК за увеличаване на средствата за болниците и за заплащане на медицинския труд според неговото количество и качество. Или как пациентите ще контролират медицинските услуги, които получават. Разпалено ни убеждаваха, че видите ли прекръстването на участъковите терапевти, педиатри и т.н. специалисти от някогашните поликлиники в "джипита" ще реши всички проблеми на първичната здравна помощ.

Ентусиасти, от типа на колегата Давидов - с лопата да ги ринеш.

Моят житейски опит обаче показва, че не всичко, което работи отлично в другите държави, проработва и у нас! И не само в медицината!

Процесът е дълъг и сложен и както казва вицепрезидентката Попова май иска кадърни глави и ръце!. Дълга работа за грамотни хора!

Аман от овчи оптимизъм, професоре!

Апропо, обещахте преди около две години да ме поканите на кафе......

Едно забравено интервю! Що така?

И не се чудете на бежанските потоци!?
В предаването „Democracy Now” („Демокрация сега”)* на Pacifica Radio от 02.03.2007 г. е излъчено интервюто на водещата и собственик на предаването Ейми Гудман** с генерал Уесли Кларк (главнокомандващ на силите на НАТО в Европа от 1997 до 2000 г. - бел. моя).
Кларк: Десет дни след атаката на 11 септември 2001 г. аз отидох в в Пентагона на среща с министъра на отбраната Доналд Ръмсфелд (два пъти оглавява Пентагона- от 1975 до 1997 г. и от 2001 до 2006 г. –бел. моя) и неговия заместник Пол Уолфовиц (заместник министър от 2001 до 2005 г., президент на Световната банка - 2005 до 30.06.2007 г. – бел. моя). Пътьом се отбих да поздравя няколко души от щаба, които някога са работили с мен и един от генералите ме помоли да се отбия при него: „Сър, искам да ви кажа нещо.Ще Ви отнема няколко минути”
Кларк: Не, сега съм много зает.
Той: Не, почакайте.Ние решихме да атакуваме Ирак.
Кларк: Защо?
Той: Не зная. Мисля, че и те не знаят какво друго да измислят.
Кларк: Да не би да притежават информация за връзки на Садам с Ал Кайда?
Той: Не, няма такова нещо. Те решиха да атакуват Ирак тъй като не знаят какво да правят с тероризма. В замяна на това имаме добра армия и можем да свалим всеки режим.
След няколко седмици Кларк, по собствените му думи, отново се среща със същия генерал. По това време САЩ вече бомбардират Афганистан.
Кларк: Е, ще продължаваме ли да бомбардираме Ирак?
Той: По-лошо. Току що получих записка от министъра на отбраната. В нея се казва, че в близките пет години ние трябва да завоюваме 7 страни. Започваме с Ирак, след това – Сирия, Ливан, Либия, Сомалия, Судан и завършваме с Иран.
Кларк: Това секретна информация ли е?
Той: Да, разбира се.
Ейми Гудман моли Кларк да повтори още веднъж страните. И той ги повтаря в същия ред.
*„Democracy Now” е ежедневна програма с идеална цел, включваща новини, анализи и становища. Излъчва се от над 1000 радиа и телевизии в САЩ. Програмата се финансира изцяло чрез вноски от слушателите, зрителите и фондации, и не приема рекламодатели, корпоративно или държавно финансиране - бел. моя

** Ейми Гудман е американска журналистка, радио и телевизионна водеща и автор на книги.  

Родена на 13.04.1957 г. Завършила е Харвардския университет. Днес е по известна като водеща и собственик на предаването „Democracy Now”. Любимите и теми са свързани с движението за мир, антиглобалистките движения и корпоративните средства за масова информация. През 1998 г.заедно и Джеръми Скъхил подготвят документален радиорепортаж за ролята на корпорацията „Шеврон” в ескалацията на въоръжения конфликт между нигерийското правителство и местни селяни, които са загубили домовете си в резултат на дейността на многонационални петролни компании - бел.моя.

ЗА БУКВИТЕ И БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК.......

24 май дойде и си отиде. Ден на българските букви и език. С награди за дейците на настоящето просвещение, щастливи деца, оркестри, знамена, транспаранти, гвардейци, венци пред паметниците на Светите братя.....

И речи.  На нелитературен български език. Като необходимостта да се водят адекватни „политики” (в българският език думата е от ж.р. и има само единствено число!) или пожелания и надежди за „успяваща и просперираща държава”. Последното ако го преведа, ще прозвучи така -  „успяваща и успешна държава” („успяващ”, деепричастие - случвам, смогвам да направя имам успехи, и „просперитет”, съществително, от лат.prosperitas ”- преуспяване, благополучие, успех). Поради почивните дни, в т.ч. и за властта, не чух думата „входирах/м”, сиреч „внесох в деловодството на..(някаква официална институция)”. Питам се не е ли време литературоведите от БАН да я обявят за дублетна форма на посочения израз.

В този светъл празник се присетих и за други „словоблудства” с българския език. В областта на военното дело, в която работя почти 40 години. Словоблудство от обикновени преподаватели и от лица, претендиращи да са учени. В подкрепа на думите си ще цитирам извадки от статия, публикувана в списание „Военен журнал” – „стратегическият мениджмънт” е свързан “с инженеринга, функционирането и развитието на системата за национална сигурност” и в неговата основа е “управлението на промяната”..., процесът на управление има “особености и различия” тъй като се реализира “в непозната сложна система от системи”...., “националната сигурност е управлявано състояние на позитивен динамичен баланс на превъзходство на способностите на националната система за сигурност над нейните потребности за реагиране на проявленията на предизвикателствата, рисковете и заплахите на средата за сигурност, което гарантира постоянна защитеност на жизненоважните интереси и развитието на личността, на обществото и на държавата”.

Ще продължа с езиковото словоблудство във военното дело. Като това с:

• “възможностите за прилагане на всеобхватен подход при изграждане на отбранителните способности на Българската армия”, като не е ясно, какво точно се „всеобхваща”;
•  „интелигентната отбрана”, като на практика става дума за коопериране на ограничените финансови ресурси между отбранителните ведомства държавите от алианса;
• „дизайна на операцията”, а казано на български - замисъл за провеждане на операцията;
• „трансформация” на въоръжените сили, като думата служи за параван на съкращенията на персонала, обозначавани като “оптимизиране” и на местенето на военни формирования на принципа “тука има, тука нема”;
• „обучение, изградено на базата на специално синтезирана конструкция от знания, които са подбрани, систематизирани и подготвени за преподаване на базата на комплексна експертна оценка на тяхната актуалност, значимост и приложна стойност”, звучи твърде наукообразно, но какво означава?;
•  „приоритизиран списък на  необходимите оперативни способности, които щабовете и войските трябва да изграждат и развиват” и т.н.

Езикът ни легитимира като личности. Българският – като личности, принадлежащи към народ с хилядолетна история.  

Имам обаче чувството, че в стремежа да се представим като най-правоверните евроатлантици (да бъдем „по-големи светци от папата”), скоро ще се срамуваме да говорим на книжовен български език. Което няма да е нещо ново в собствената ни страдална история.

Ако не ми вярвате прочетете книжката „Начало на Българското възраждане” от професор Боян Пенев. За първи път е публикувана в поредицата „Походна войнишка библиотека”№ 46, 1918 год. Поучителна е!

* - и тази публикация е стара, но откакто прочетох за встъпителните речи при откриването на учебната година във ВА съм бесен....

ЗА КИХАНЕТО, ГРИПА И БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН НОВОГОВОР...*

Резюме (по Димитри Иванов). Реформа (от лат. re – предст., за означаване на връщане назад, повторение и forma – същ., система на организация, структура на нещо, вид, устройство); трансформация (от лат. transformatio – същ., книж. промяна, преобразуване) - по Речник на чуждите думи в Българския език, издателство на БАН, 1986; способност (от англ. capability – възможност и качества за извършване на дадена дейност, на нещо; военна способност – възможност на въоръжените сили да участват във военни действия) - по Collins cobuild advanced learner^’s, English Dictionary, Harper Collins Publication, 2003; интелигентна отбрана (от англ. smart – прилаг., умен, остроумен и defence - отбрана) Край на резюмето.

Част от българските военни чиновници от средата на миналото столетие, че и до наши дни не притежава достатъчно съпротивителни сили. По тази причина, когато някой кихнеше – до 1990 г. в Москва, а след това и особено след 2004 г. в Брюксел, и недай Боже във Вашингтон, те се разболяваха. От грип. По-точно разболяваше се техния професионален говор. Спомням си, че с последната отбранителна военна доктрина на “неразрушимия Варшавски договор” беше въведено понятието “отбранителна достатъчност”. Съмнявам се дали някой знаеше точното му съдържание. Или как се измерва достатъчността? Но то се използваше в професионалното военно общуване поголовно. Нищо, че се готвехме да настъпваме.

И аз преболедувах от “говорен грип”. В „Концепция за реорганизация и развитие на Медицинската служба на Българската армия за мирно и военно време в периода 1992 г. и до 2000 г.” по мое предложение бе въведен нов принцип за военномедицинско осигуряване на войските, означен като “възможна достатъчност”. Нещо като “дървено желязо”. Под него разбирах едно съвсем простичко нещо. Спиране на екстензивното нарастване на количеството на военновременни медицински формирования. Терминът се появи в резултат от обичаен анализ на необходимите мобилизационни ресурси. Защото в случай на война “националната здравна система” се обезкръвяваше от към медицински специалисти - хирурзи, анестезиолози и т.н. Използването на термина не носеше кой знае каква практическа полза, но придаваше наукообразност на текста. Между другото генерал-полковник Семерджиев, без да беше чувал за моето “изобретение”, ни викна с тогавашния ми началник и ни заповяда незабавно да ревизираме и съкратим военновременните медицински формирования. Щото количеството на ангажираните в развръщането им мобилизационни ресурси пречеха на съвместната инициатива с Полша и Чехословакия, за допълнително съкращаване на обикновените въоръжени сили в Европа. Не че се беше загрижил за националната здравна система.

Терминът “трансформация” навлезе в българския военен новоговор по-късно. Ако не ме лъже паметта, след атентата срещу Кулите-близнаци в Ню Йорк през 2001 г. Оказва, че мощните въоръжени сили на САЩ и европейските членки на НАТО не могат да се справят с терористичните заплахи в съвременния свят. Като че ли е имало армия, която може да пребори тероризма. Например армията на Бонапарт да осуети опитът на френските роялисти да взривят каретата му, руската императорска армия да предотврати атентатите на “народоволците”, българската войска - атентата в църквата “Света Неделя”през 1925 г. или Българската народна армия - атентатите по време на възродителния процес в чакалнята на Централна гара, Пловдив (30.08.1984), Аерогара, Варна (30.08.1984) и вагона за майки с деца във влак № 325 от Бургас на гара Буново (09.03.1985). Не си спомням по това време да е ставало дума за трансформация. Доколкото ми е известно промени във въоръжените сили са продиктувани от рисковете от война. Или от научно-техническия процес. Тогава според Енгелс промените се извършват независимо и въпреки съпротивата на военните.

Терминът “трансформация” беше удобен за Българската армия. Понятието “реформа” от 90-те години на ХХ век се беше изхабило и по-важното – беше натоварено с отрицателни емоции. Поне за обикновените офицери, сержанти и войници. Както гледам, същата съдба очаква и трансформацията. Няма да се учудя, ако след време, на днешната трансформация започне да се гледа като на “изкуство да се създава илюзия за промяна” (вж. и другото значение на думата в цитирания речник на БАН). Тъй като и “реформата” и “трансформацията” през последните 24 години се асоциират със съкращения, пардон “оптимизиране” на персонала, местене на формирования на принципа “тука има, тука нема” и писане на непотребни нормативни документи.

Като млад офицер изучавах възможностите на мотострелковите батальони, полкове и дивизии от Сухопътни войски в бойни условия. Те можеха да бъдат измерени. Количествено. Днешната дума “способност” означава почти същото. Само че какви конкретни способности трябва да има Българската армия или батальонната бойна група не ми е ясно. А може би не ми е дадено да знам. Иначе думата ще я срещнете в новоговора на всеки политик, ангажиран с проблемите на отбраната. И на почти всеки офицер.

За да не изпадам в ролята на обущаря и художника, ще се огледам в собствената си предметна област. Не знам какви способности имаме за осигуряване на роля 1, след като за Мали заминава дипломиран хирург (“Ангелов и началникът на ВМА ген. Стоян Тонев изпратиха от транспортната авиационна група "Враждебна" коремният хирург подполковник д-р Петър Трендафилов...”, по http://www.mediapool.bg, 06.03. т.г.). А е нужен общопрактикуващ лекар с курс по спешна медицина. Съмнявам се и в “способностите” ни да осигурим формирование за роля 2. По мое време не успяхме. За разлика от нашите предшественици по време на Втората световна война – българската полска (полева) болница в Легионово до Варшава и военносанитарния влак на Източния фронт.

Днес е модерно да се рекламира участието ни с екипи в многонационални болници в Ирак и Афганистан. С малката подробност, че с подобни задачи се занимаваме още от 1905 г. Когато изпращаме военномедицинска мисия в помощ на Руския императорски Червен кръст по време на войната на империята с Япония. А през 20-и век български хирургически и други медицински екипи участваха, и то успешно във войните в Корея, Виетнам, Алжир, Никарагуа и т.н.

“Интелигентната отбрана” е най-новата придобивка във военния новоговор. Звучи добре. В нейна чест се проведоха научни конференции. Преди време подобни мероприятия бяха посветени на “всеобхватния подход” във военното дело. Нищо, че историята е пълна с примери за претърпени загуби в сражения или загуба на войни при грешни и невсеобхватни оценки на военнополитическата, икономическата, военната и т.н. среда. На български език “интелигентната отбрана” не означава нищо или почти нищо. Не ни обясняват и какво представлява нейната диалектическа противоположност – “неинтелигентната отбрана”. Само че как да не се разболееш от “говорен грип”, след като кихавицата идва от най-високо място в Брюксел. А иначе проблемът е простичък. Господин Генералния секретар на НАТО е имал предвид коопериране на усилията на държавите-членки на алианса за придобиване на различни, най-често скъпо струващи отбранителни продукти.

Завършвам с обръщение към бъдещи военни министри и военачалници.

Господа, поставете точка на “говорния грип”, независимо от мястото, където се киха.

Основната задача на въоръжените сили е да гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост (Конституция на Република България, чл. 9, ал. 1).

* - написаното е доста стар текст - от преди 2 години. Извинявам се на тези дето са го чели. Може би трябваше да го допълня с кукурузената  хибридна война?

МЕСИЯ НА ВОЕННАТА НАУКА*

Прочетох в "Труд" материал на Диян Николов за откриване на учебната година във Военна академия - 01.9.2015 г. Заглавието - достойно за високопоставените гости - "Николай Ненчев води НАТО на бой с хибридните атаки." По този повод качвам този стар материал, писан преди три години
"Със своето приветствено слово към академичния състав, слушателите и студентите от Военна академия „Г.С.Раковски” по повод 100 годишнината от създаването й (20.04.2012 г.), министърът на отбраната Аньо Ангелов даде сериозна заявка за нов месия на военната наука. За целта, довчерашният генерал-лейтенант и възпитаник на Генералщабната академия на СССР напомни на присъстващите заслугите си за обогатяване на военно-теоретичната мисъл.
„Както не веднъж съм заявявал, включително и в моята встъпителна лекция при откриването на учебната 2011 – 2012 г. през септември миналата година тук пред вас, всичко това ние осъществяваме в съзвучие с осъвременената стратегическа концептуална рамка: Стратегията за национална сигурност, Националната отбранителна стратегия и Бялата книга за отбраната и Въоръжените сили, Стратегия за използване на въоръжените сили и т.н.
На тази концептуална основа бяха разработени редица реални, допълващи документи, в т.ч. и Планът за развитие на Въоръжените сили, въз основа на който в момента се извършват сериозни реформи в тактическите звена. Тези реформи неизбежно засягат и военно образователната система и поставят на изпитание нейните способности за адаптация и приспособяване”
След което обяви как ще спаси военната наука.
„Бих препоръчал на изключителните преподаватели на академията да затворят завинаги старите си лекции и помагала......... Отърсете се от мисленето с категории, останали в миналото. Превърнете стратегическите документи, за които говорих, във ваши настолни книги.......”.
Простичко и ясно. Не мислете, а папагалствайте г-да преподаватели написаното от Аньо Ангелов и неговите помощници. Така ще бъдете в крак с актуалните политически възгледи за войната и мира на „.. най-успешния политико-военен съюз..”. Ще ви бъдат гарантирани и работните места.
Само че аз не желая господин генерал-лейтенант. 
Не желая да папагалствам скудоумните постановки на стратегическите документи. 
И за да не бъда голословен ще цитирам част от пространните постановки от тях в областта на военната медицина.
„......На Военномедицинската академия, респективно на Военномедицинската служба на Въоръжените сили, се възлагат отговорности по осъществяване на първична извънболнична и болнична помощ, профилактика и рехабилитация на военнослужещи, членове на техните семейства, цивилни служители, граждански лица, проверка за годност за военна служба, научноизследователска и практично-приложна дейност в областта на психичното здраве, както и на психологически подбор на военнослужещи и цивилни служители.
... Освен това се възлагат и специфични задачи за разработване и прилагане на модели за медицинско осигуряване при ситуации с голям брой ранени и болни, защита на Въоръжените сили и населението от ядрени, химически и биологически поразяващи фактори, провеждане на специализации и обучение по военномедицински и медицински специалности, обучения за професионална квалификация, военен здравен контрол и контрол на заразните заболявания.
..... Важна задача е осигуряване на принос в операции зад граница с военномедицински контингенти. Нейна е отговорността за изработване на концепции, стратегии и план-програми в областта на медицинското осигуряване за постигане на оперативна съвместимост с армиите на други страни – членки на НАТО.
... Включването на специалисти по хирургия, ортопедия и травматология, анестезиология и реанимация и други от болничните структури на Военномедицинската академия в екипи за работа във военни болници с международно участие определя ролята на Военномедицинската академия за медицинското осигуряване на мисиите на НАТО и е от голямо значение за общия национален принос към операциите.
... За изпълнение на тези задачи в състава на Военномедицинска академия влизат многопрофилни болници за активно лечение, болници за рехабилитация, специализирани центрове за ядрена, химическа и биологическа защита, за психо-профилактика, за военна епидемиология и хигиена и др.
... Важен елемент от тази структура е и военномедицинският отряд за бързо реагиране, който изпълнява задачи по подготовка на военномедицински специалисти за участие в мисии, поддържа полева болница „Роля 2“ за осигуряване действията на механизирана бригада в операции.
... Във връзка със сценариите за вероятно използване на войските особено внимание се отделя на развитието на способности за полево медицинско осигуряване на войските по стандартите на НАТО за участие в операции и мисии зад граница.
... Това се изразява в щатно изграждане и комплектуване със съвременни средства на съответни полеви медицински формирования („Роля 1“ за поддръжка на звеното батальон/дивизион), които да осъществяват ешелонирана лечебнодиагностична, превантивно-медицинска и психологическа помощ в съответния обем. Броят на тези формирования се предвижда да бъде до 90, като тези в механизираните бригади ще бъдат напълно оборудвани за полево разполагане при мисии..” (по Бяла книга за отбраната и въоръжените сили на Република България, Медицинско осигуряване, стр.69-71)
„... Медицинското осигуряване е многостранна дейност, насочена към опазване, укрепване и възстановяване здравето на личния състав на въоръжените сили и е отговорност на Военномедицинска академия. В системата на медицинското осигуряване Военномедицинска академия взаимодейства с органите по планиране на медицинското осигуряване в Министерство на отбраната и медицинските сектори в щабовете на оперативно ниво.
... На тактическо ниво в съединенията се създава длъжността „медицински съветник”, който е офицер по планиране на медицинското осигуряване
... Медицинското осигуряване се реализира на смесен принцип от медицински специалисти (лекари, медицински сестри, клинични лаборанти и др.), които са от квотата на ВМА в длъжностните разписания на военните болници, към които са районирани медицинските пунктове във военните формирования и от немедицински състав (шофьори, санитари и санитарни инструктори без медицинско образование), който е от длъжностното разписание на тези формирования. Органи по планиране на медицинското осигуряване се предвижда да функционират в щаба на Съвместното командване на силите и в щабовете на трите вида въоръжени сили.
... А. Способности, които е необходимо да бъдат поддържани и развивани:
• способност за медицинско осигуряване Роля 2 – лека;
• способност за извършване на авиомедицинска евакуация;
• Б. Способности, които предстои да се изграждат:
способност за медицинско осигуряване Роля 2 – усилена – след 2014 г...” (по Министерство на отбраната, План за развитие на въоръжените сили на Р България, С., 2010, стр. 21 и стр. 31-33).
„... През 2010 г. Военномедицинска академия участва активно в медицинско осигуряване на български контингенти. През този период са комплектовани, подготвени и изпратени 11 екипа за полеви лечебни заведения с обща численост от 55 човека за работа в Испанската полева болница в гр. Херат, Многонационалната полева болница в гр. Кабул и Многонационалната полева болница в гр. Кандахар – Афганистан. До края на 2010 г. продължи участието на специалисти от ВМА в медицинското осигуряване на българските подразделения, участващи в мироопазващи операции в Босна и Херцеговина и Афганистан.
С цел постигане на оперативна съвместимост, структурите за извънболнична и болнична помощ и тяхната дейност се приведоха в съответствие със стандартите на нашите съюзници от НАТО. Основното предизвикателство пред ВМА, с оглед повишаване качеството на живот на военнослужещите и гражданските лица обаче, остава модернизирането на медицинската служба в условията на недостатъчно финансово осигуряване...”. (по Доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили на Република България през 2010 г.).
„... 111. Медицинското осигуряване, като част от логистичната поддръжка, има за задача опазване здравето на военнослужещите, чрез прилагане на мерки за поддържане и непрекъснато подобряване на физическото и психичното им състояние, профилактика на болести и наранявания, лечение и рехабилитация на вече възникнали заболявания...” (по Министерство на отбраната на Република България, Национална отбранителна стратегия, проект, С., 2011).
В съдържателен план, цитираните текстовете могат да бъдат оценени като компилация от ноторни военномедицински истини и псевдонаучно многословно говорене. На мен те не ми казват нищо. Но зад тях наднича една беда. Бедата на липса на истинско военномедицинско познание.
По тази причина, г-н министре, няма да изоставя нищо от старите си парадигми и новите поуки от последните двадесет години. Опитвал съм се и ще се опитвам да надниквам и в бъдещето. Нищо, че най-дълбоките стратегически промени от Френската революция до разпадането на Съветския съюз са се случили непредсказани.
В опитите ми да провидя бъдещето не са ми нужни нито нонсенсната категория „интелигентната отбрана”, нито „всеобхватния подход”. Впрочем последният термин не ви ли напомня за програмните документи на Българската комунистическа партия.
И накрая. 
Няма да спра да мисля г-н министре. 
Критично. 
Колкото и усърдно да се мъчите да ни отучите от това. 
Ще завърша с една мисъл на Виктор Черномирдин (1938 - 2010 г.), министър председател на Руската федерация в периода 1992-1998 г. - "Искахме да стане както трябва, а то стана, както обикновено.”
Спомняйте си я г-н Ангелов.
Поне докато сте министър.
* - Месия, м., мн. месии (от еврейски през гръцки – буквално „помазан”) - спасител, избавител.

Напишете коментар...

•