НОВОТО ПРАВИТЕЛСТВО И МЕДИИТЕ

 

(част от статията „Социализъм, та дрънка, направо кънти“, заглавието на откъса е мое)

Димитър ПЕТРОВ, Консерваторъ, 22.12.2021 г.

Авторът е магистър по Социология от СУ “Св. Климент Охридски” и Магистър по Tourism Destination Management от NHTV Breda University of Apllied Sciences, Холандия. Член на Контролния съвет на Младежки консервативен клуб. Секретар е на “Един завет” – клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България.

Премиерът Кирил Петков се радва на медиен комфорт, съпоставим само с този на ранния Бойко Борисов от „шерифския“ му период като главен секретар на МВР. И тук едва ли става дума само за харизма. Медиите (а и обществото като цяло) имат създадена погрешна представа за „първите 100 дни“ на всяка нова власт – това не е време за безкритичност, а срок, в който се предполага, че вече ще изкристализират основните политически приоритети.

Услужливостта на най-гледаните телевизии не се ограничава само до премиера, а се разпростира, кажи-речи, до цялото правителство, на чиито представители неудобни въпроси почти не се задават. Това, разбира се, има просто обяснение – правителството е крупен рекламодател (европейски програми, национални кампании) и частните телевизии не искат да изпуснат своя „пай“ (при националната телевизия ситуацията е малко по-различна, затова и тя си позволява да бъде една идея по-балансирана). Но не променя факта, че през последната година на кабинета „Борисов 3“ бТВ например беше на силно „протестни“ позиции.

Апогеят на медийните манипулации обаче се извършва не от телевизиите, а от медиите в либералния сегмент. „Дневник“ все повече заприличва на „Работническо дело“, особено след като отрази по такъв начин интервюто на Кирил Петков за „Файненшъл таймс“, че да избегне възможността читателят да остане с други впечатления, различни от „правилните“. Българската секция на „Дойче Веле“ пък практически подмени наратива на друго негово интервю – за „Шпигел“, където акцентът се премести от намеренията на правителството към традиционните за тази медия хули по България, а неудобните въпроси изобщо не бяха споменати.

И от медиите нека да се пренесем към социалните мрежи, където хунвейбините на властта обявяват всеки с по-различно мнение за „гербаджия“, по начина, по който предшествениците им (нерядко и родствени) са обявявали всеки несъгласен за „фашист“. Независимо дали имат основания – в миналото и днес.

На фона на всичко изредено, имиджовото „буксуване“ на новите управляващи е наистина бял кахър. „Продължаваме промяната“ дойде на власт по революционен, а не по еволюционен път. Общественият натиск „по-бързо да се махат гербаджиите“ изхвърли новите на повърхността, още преди дори да са се учредили като партия, камо ли кадрите им да бъдат обучени да знаят какво ги чака. Тази набързо събрана команда естествено, че отстъпва на школуваните и обиграни политици от утвърдените партии, що се отнася до публично говорене. Да, ПР-ите могат да позамажат ситуацията (впрочем, предизборната кампания на ПП беше изключително професионална), но дефицитите няма как да се компенсират изведнъж.

Истински притеснителното е друго, а именно завръщането на социалистическия дух – не само сред политическата класа, а в обществото въобще. Дано скоро да не започнем да усещаме и битовите му измерения.