По повод отказа на БПЦ да участва в молитвата
за мир в София на 6 май 2019 г.
Към темата за съвместните общи молитви за мир с
римокатолиците и другите изповедания на християнска основа ще допълня, че те не
са прецедент в най-новата история на Православната църква, в това число и за
поместната ни църква. Разбира се във времето на комунистическия режим в
страната ни техният замисъл беше изцяло идеологически в полза на политиката на
СССР и сателитите й, вкл. и Р. България. Особено активно такива икуменически
мероприятия се осъществяваха в рамките на Световния съвет на църквите (ССЦ),
Конференцията на европейските църкви (КЕЦ) и Християнската мирна конференция
(ХМК). Българската православна църква, предстоятелствана тогава от патриарх
Максим, бе редовен домакин на такива общи икуменически молитви. В тях обаче
римокатолици рядко участваха, тъй като след проведените в Москва през 1948 г.
Всеправославни съвещания Ватикана е заклеймен като проводник на запада и
капитализма, следователно като враг на социалистическата държавна система и на
поместните православни църкви, попаднали в орбитата на съветското влияние.
Мястото на римокатолиците бе заето от протестанстките деноминации – като
партньори на православните както в различни форумни инициативи, така и в общите
молитви за мир. Официозът на поместната ни църква „Църковен вестник“ подробно
информираше своите читатели за тях.
Ето пример за една такава обща молитва за мир,
осъществена в сградата на тогавашната Духовна академия (сега факултет на СУ) в
центъра на София. На 10 април 1975 г. в столицата се открива заседание на
Работния комитет на ХМК. Св. Синод е домакин и като такъв се открива със слово
на Негово Светейшество Българския патриарх Максим, в което същият приветства
събранието. Съдържанието на речта му е изцяло ориентирана към темата за мира, в
контекста на обединяването на християните от цял свят, независимо от
религиозните си различия. Няколко дни по-късно, на 14 април, в аулата на
Духовната академия „Св. Климент Охридски“ се провежда „Икуменическа молитва“, в
която взимат участие повече от 50 представители на християнски изповедания.
„Църковен вестник“ отразява тези минути от „икуменическата молитва“ за мир по
следния начин:
„В просторната аула на Духовната академия се
събраха братя християни от различни изповедания, дошли от различни краища на
света, духовници и миряни, мъже и жени, хора с различен цвят на кожата,
говорещи на различни езици, но обединени от една вяра, един евангелски дух и
един общ стремеж – да работят за мир и правда в света. Негово Преосвещенство
Знеполският епископ Дометиан – Главен секретар на Св. Синод – произнася
началния възглас на общата икуменическа молитва. Хорът пее „Царю Небесний“…“.
Вглъбени в себе си, всички се молят Утешителя, Духа на истината да дойде, да се
всели в сърцата им и да ги „очисти от всякакви скверни, та да могат, ръководени
от Него, да изграждат Царството Божие на земята в мир и правда“. […] „В края
епископ Дометиан чете специалната молитва за мир: „Човеколюбивий Господи, Боже
на любовта и мира, простри над нас Своята могъща закрила. Не допускай раздори и
гняв да разделят народите и направи те да заживеят в мир на благословената от
Тебе земя… Не позволявай гняв да помрачава ума на Твоите люде. Вдъхни им разум,
за да не пропиляват силите си за взаимно изтребление, а за мирен градивен труд
и прослава на Тебе, Отца и Сина и Светаго Духа сега и всякога и вовеки веков.
Амин.“. Последва отпуст и тържествено многолетствие за Негово Светейшество
Патриарх Максим, за народа и Правителството и за всички присъстващи“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар