IV. ВЪСТАНИЕТО ОТ 19 ФЕВРУАРИ 1887 Г.

През декември 1886 г. руското Министерство на външните работи заедно с пристигналите в Петербург водачи на българското опозиционно офицерство Груев и Бендерев разработи план за голямо въстание в България. За организирането на въстанието Министерството на външните работи отпусна 300 хил. франка и 2 хил. пушки. Организационна база на въстанието беше Букурещ. Общото ръководство бе възложено на руския посланик в Румъния Хитрово. По времето, когато в Константинопол заседаваше свиканата от царското правителство за „мирно уреждане на българската криза" конференция с представители на българското правителство и българската опозиция, в Букурещ се печатаха възвания, събираше се оръжие, концентрираха се сили. На 16.II бе вдигнато въстание в Силистра, а след него в Русчук. Въстанията бяха потушени. Опитът на Стоянов да вдигне въстание в Румелия /22.II/ не успя. Част от въстаниците, на които се удаде да избягнат правителствените репресии, се спасиха в Румъния, където им бе оказана материална помощ от руския посланик Хитрово.

N 41. Писмо от министъра на външните работи до посланика в Букурещ Хитрово, 2 февруари/21 януари 1887 г.

Преди отпътуването си от С.-Петербург известният на ваше превъзходителство майор Груев изказа желание да бъдат отпуснати в негово разпореждане и на неговите единомишленици триста хиляди франка и две хиляди пушки с патрони, необходими, според него, за успеха на начинанието, за което аз вече ви съобщих в секретното писмо от 22/10 миналия декември*.

Бе признато, че е възможно да се удовлетвори споменатото ходатайство, но при условие, че главното наблюдение над действията на българските офицери, както и преди, негласно ще се съсредоточи във вашите ръце предвид предотвратяване на последствия, несъгласувани с нашите интереси.
В настоящия момент в поверената ви мисия се пазят повече от четиристотин хиляди франка от българския фонд. Както вече имах чест да ви съобщя в писмото от 22/10 декември, дава ви се възможност от тези пари да отпускате суми на българските офицери, като се съобразявате с потребностите. За тези потребности не може да се съди от С.-Петербург, затова ви предстои да се ръководите от личното си усмотрение във всичко, което се отнася до размера и своевременността на отпускането. Ако, от една страна, е желателно да се избягват безцелните разходи, то от друга — не трябва да забравяме, че всяко рисковано начинание не може да бъде водено без самопожертвувания

Що се отнася до втория пункт от ходатайството на майор Груев, военното министерство вече е дало разпореждане за съсредоточаване на две хиляди пушки с патрони при измаилския военен началник. Отпускането на оръжието както на части, така и цялостно ще се извършва само по ваше указание на лицата, препоръчани от вас.

В такъв случай покорно ви моля под никакъв предлог да не забравяте следните съществени съображения.

Без да отказваме на българските офицери евентуално съдействие, ние все пак считаме за необходимо да се въздържаме от каквото и да е непосредствено участие в техните начинания. Тези замисли се осъществяват от споменатите офицери на собствен риск, а следователно всички наши агенти трябва да се грижат да отстраняват и най-малко основателните поводи за подозрение, че те са причастни към настоящото дело.

Тъй като всяко въоръжено начинание срещу регентството може да повлече след себе си кръвопролитие, чиито жертви ще бъдат не истинските виновници за настоящото прискърбно положение на нещата в България, а нещастните българи, които са се оказали на страната на регентството вследствие на насилие или незнание, то никакъв опит в отбелязания смисъл не може да бъде оправдан, ако не се вземат предварително всички възможни мерки за обезпечаването на неговия успех. Всяко напразно кръвопролитие е съпроводено с тежка нравствена отговорност и при това то може да доведе само до закрепване на регентството и да послужи като благовиден предлог за усилването на гнета, под който софийските управници държат българския народ.

Предвид всичко това ви предстои да противодействате на всички рисковани опити на българските офицери и на необмислените им увлечения.

Като ви поверявам ръководството на толкова деликатно дело, аз съм напълно убеден, че благодарение на опитността си в този случай вие ще съумеете правилно да оцените обстоятелствата, при които на българските офицери може да бъде оказано очакваното от нас съдействие, че няма да престанете да ги ръководите със съветите си, за да предотвратите от тяхна страна всяка необмислена крачка.

Очаквам уведомлението ви за получаването на настоящото писмо.

Приемете и пр.

Гирс

*- Отсъства от делото

N 42 Телеграма* от посланика в Букурещ до министъра на външните работи Гирс, 4 февруари/23 януари 1887 г.

Бендерев и другите офицери молят да се предаде на Груев, че присъствието му тук колкото може по-скоро е необходимо за успеха на делото**.

Хитрово

*- На оригинала има знак, че е разгледана от царя.

*- Към последната дума е направена препратка, а по-долу ръката на Гирс е написала: „Това ще бъде съобщено на Груев, който тези дни замина за Одеса."

N 43. Извадка от депешата на посланика в Букурещ до министъра на външните работи Гирс, 20/8 февруари 1887 г.

М.г. Николай Карлович,

  На 1/13 текущия февруари имах честта да получа строго секретните инструкции на ваше високопревъзходителство от /2 февруари/ 21 януари. Едновременно с това пристигналият от С.-Петербург майор Груев, без да спира в Букурещ, замина направо за някои крайдунавски пунктове за тайни срещи с единомишленици, които са все още на служба в българската войска, и едва днес, току-що върнал се от пътуването си, се яви при мен. Вечерта в дома ми се събраха майорите Груев и Гуджев и капитаните Бендерев и Димитриев.

Преди всичко съобщих на събеседниците си възгледите на императорското правителство по предприеманото от тях патриотично дело. Аз им казах, че по силата на инструкциите ми, а и на личните ми убеждения имам право да ги поощрявам и да им оказвам подкрепа само в такива начинания, които представят достатъчно залози за успех. Обясних им, че ще се считам винаги задължен да ги въздържам от всякакви частни начинания, недостатъчно обмислени и недостатъчно подготвени, които могат да бъдат потушени и да имат за резултат само безполезно кръвопролитие и заздравяване властта на сегашното правителство. Предвид тези условия за моята подкрепа за предприеманото от тях дело им посочих необходимостта от наша страна от всестранно хладнокръвно съвместно обсъждане на истинското положение на нещата и шансовете за успех.

Поддържани с паричните средства, които императорското правителство предостави за тази цел в мое разпореждане, нашите привърженици разгръщат неуморна, напълно безкористна дейност. Независимо от тайните си сношения с отделни личности те напечатаха в огромно количество прокламации и отворени писма до регентите, офицерите и гражданството. Част от тези печатни възвания бе препращаш в България през различни пунктове на румънската граница, част беше изпращана в Константинопол за разпространяване в Румелия и през Румелия в България. Но разпространяването е твърде затруднително по причина на острата бдителност на българските погранични власти и многобройните агенти на софийските управници, които изразходват огромни суми за полицията. Според слуховете неколцина души, заловени в Русчук с тези печатни възвания, са били безчовечно пребити от полицията. Редом с печатните прокламации емигрантите започнаха да издават в Браила ежеседмичен български вестник под името „Девети август" и още един с име „Да се разберем", чиито първи броеве имам чест да ви изпратя*. При действията си в самата София нашите привърженици са принудени да прибягват до помощта на различни фактори, за пълната благонадеждност на които, очевидно, не винаги може да се гарантира. Поради отдалечеността на София всичко това, разбира се, е твърде трудно. За по-голямо подсигуряване в това отношение всички действия се предприемат не иначе, а по предварителна договорка с константинополския комитет и с Цанков, понякога чрез моите сношения с тайния съветник Нелидов. По такъв начин неотдавна, отпускайки по молба на г.г. Груев, Бендерев, Димитриев и Гуджев за тази цел 30 000 франка, аз им отказах да преведа непосредствено толкова значителна сума в София. От тази сума 10 000 франка бяха дадени от мен на ръка на офицери за изпращане в София на малки части на няколко лица. Останалите 20 000 франка бяха преведени от мен в Константинопол на Т.С. Нелидов, за да се предадат на тамошния комитет в лицето на майор Стоянов.

 Струва ми се, че в настоящия момент би било изгодно не да настояваме за някоя княжеска кандидатура, а да се стремим само към сваляне на софийските негодяи и замяната им със стабилно временно правителство с руски военен министър. За кандидатурата винаги ще има време да се погрижим впоследствие.

Относно константинополските преговори на Цанков с Греков, Стоилов и Вълкович никой не храни илюзии и не очаква от тези преговори каквито и да е практически резултати. Само на софийските управници им се струва, че в тях има нещо съществено. Тези самозвани управници търсят протакане на времето, разчитайки на европейска война. От друга страна, на тях им идва изгода от това, че някои нерешителни техни противници все пак изчакват резултатите от тези преговори. Затова би било най-изгодно, ако депутатите се върнат в София без каквито и да е резултати и преговорите се прекъснат окончателно.

Едва ли дадената от Цанков линия на партиите в тези преговори беше практична. Струва ми се, че не трябва да споменавам за каквито и да е партии — правителствена, консервативна, цанковистка и каравелистка. Трябва да виждаме пред себе си две величини: незаконното, заграбило в свои ръце и насилствено удържащо властта софийско правителство и протестиращата срещу това правителство опозиция на народа, и да не оставяме тази гледна точка***.

Въобще цялото неуспешно дело на константинополските преговори ми изглежда като съвсем проста истина. Понякога можеш и трябва да обесиш човек. Да се стараеш да го убедиш да се обеси сам ми се струва най-малкото да си прекарваш времето непроизводително. За днешните властимащи в България да се разделят с властта е равносилно на самоубийство. Как можем да се надяваме, че те доброволно ще се съгласят на това. Насилственият ред на нещата, установен в България, може да бъде унищожен само с насилствен преврат и колкото по-бързо може да бъде постигнато това, толкова по-добре, тъй като всяко протакане разпалва тази нравствена деморализация, от която сегашните управници черпят тайната на твърде продължителното си съществуване.

Дали нашите привърженици ще съумеят със средствата, с които разполагат, да осъществят този насилствен преврат; дали ще им се удаде, преследвайки заветните цели, да предотвратят преждевременни избухвания, които могат окончателно да компрометират делото им, не може да се реши предварително. От своя страна аз, разбира се, ще употребя цялото си старание според силите и възможностите си да ги ръководя в смисъла на инструкциите, дадени ми от ваше високопревъзходителство.

Приемете и пр.

Хитрово

*-Споменатото в текста на публикувания документ приложение отсъства от делото.

**-Думите от: „струва ми се..." до „да се погрижим впоследствие" са подчертани с червен молив, а на полето Александър III е написал „Да".

***- Думите „Трябва да виждаме..." до „тази гледна точка" са подчертани с молив, на полето ръката на Александър III е написала: „Справедливо".

N 44. Телеграма* от посланика в Букурещ до министъра на външните работи Гирс, 28/16 февруари 1887 г.

Бендерев ми съобщи сега, че кореспонденцията на емигрантите със Силистра е прехваната и че силистренският комендант, командир на тамошната дружина капитан Кръстев, бидейки окончателно компрометиран, или трябва да избяга веднага, или да се обяви с преданата си дружина срещу правителството и моли указания от комитета. Вероятно ще се реши на последното. Вследствие на това там по неволя веднага трябва да започне движение. Трябва да го подкрепим, за да не излезе безполезно избухване. Груев, Гуджев, Димитриев и другите заминаха сутринта за Калараш**, Зимница и Гюргево. Очакват се известия от тях. Взети са мерки за предупреждаване на единомишлениците в Константинопол и София движението да се предизвика едновременно навсякъде, където е възможно. По този начин можем всяка минута да очакваме повсеместно движение. Емигрантите предполагат, че срещу Силистра ще бъде изпратена преданата за регентите пехота от Русчук. Тогава в Русчук ще остане преданият нам сапьорен полк, който заедно с гражданите ще се обяви срещу управниците. В краен случай Кръстев с цялата си дружина ще премине на левия бряг и ще предаде оръжието на румънците. Бендерев моли да предупредим всички български офицери да бъдат готови за сигнала и да съобщим на Стоянов в Константинопол.

Хитрово

*- На оригинала ръката на Александър III е написала: „Дай,боже на добър час".

**- Калараш /Кълъраш/ — румънски град в устието на р. Борча срещу гр. Силистра. /б. пр./

N 45. Телеграма* от посланика в Букурещ до министъра на външните работи Гирс, 28/16 февруари 1887 г.

Faisant suite а mon telegramme de ce matin.

Силистренският гарнизон въстана открито. Очаквам известия от Калараш. Неколцина офицери емигранти се прехвърлят утре от Калараш в Силистра. Викат се всички офицери от Одеса. Съобщавам в Константинопол.

Хитрово

*- На оригинала има знак, че е разгледана от царя.

N 46. Телеграма от посланика в Букурещ до министъра на външните работи Гирс, 2 март/18 февруари 1887 г.

В Силистра не достигат патрони. Не може ли за всеки случай незабавно да се изпратят в Унген до жандармския ротмистър Бурков за предаване в мое разпореждане не по-малко от 100 000 патрона за бердана. Може би ще намеря средства да ги превозя по румънската железница [3].

Хитрово

N 47. Телеграма от посланика в Букурещ до министъра на външните работи Гирс

От Силистра съобщават, че населението се е присъединило към дружината, която се обяви срещу регентството. Дружината, състояща се от 900 души, вероятно вече е попълнена до 2000 резервисти. Дружината е въоръжена с берданки; изглежда има всичко на всичко по тридесет патрона на пушка За запасняците и населението има кримки с огромно количество патрони, но лоши. Срещу въстаналите е изпратена цялата пехота от Русчук и според слуховете гарнизоните от Шумен и Варна, вероятно част от тези гарнизони; няма да се оттеглят преди четвъртък. Заговорът тръгна преждевременно, но впоследствие може да стане всеобщ. Всичко ще зависи от духа в другите гарнизони. Ако част от шуменския се присъедини към силистренския, успехът е несъмнен. След заминаването на пехотата от Русчук може би ще ни се удаде да увлечем тамошния пионерен полк и населението ще се обяви против регентството. В Свищов също може да се очаква движение. В тези пунктове усилено работят в тази посока. С нетърпение чакаме известия от София, където също е подготвено, но успехът е твърде съмнителен. В Румелия надеждите са малко. Димитриев, Диков и Кавалов вече са в редовете на силистренската дружина. Бендерев заминава затам днес с 30 000 франка на първо време. След предишните отпуснати суми у мен останаха 280 000 франка. Във всеки случай нашите привърженици имат намерение да дадат сражение. Ако войските на противника не пристигат едновременно, се надяват да ги разбият на части. Ако пък те бъдат разбити, ще отстъпят в Добруджа и ще предадат оръжието си на румънците. В най-лошия случай това ще бъде огромен протест срещу незаконното правителство.

Благодарение на отличните си отношения с Братиану аз напълно гарантирах нашите привърженици срещу всякакви притеснения от страна на румънските гранични власти.

Хитрово

N 48. Извадка от депешата на посланика в Букурещ до министъра на външните работи Гирс    , 2 март/18 февруари 1887 г.

М.г. Николай Карлович,

Събитията през последно време следваха така бързо едно след друго, че аз решително не успявах да предавам на ваше високопревъзходителство писмени сведения за тях и по неволя бях принуден да се огранича с телеграми.

Така аз едва завършвах изпращаното с днешната поща мое донесение под N 4 [1] за дейността на комитета на емигрантите, когато внезапно тази дейност встъпи в съвършено нова фаза по причина на преждевременно избухналото въстание в силистренския гарнизон.
В дейността на привържениците ни в началото се прояви извънредна нервност — ту големи надежди, ту съвършено униние. При това пътуванията им по крайдунавските пунктове и цялата им тайна дейност постоянно ме тревожеха. Редом с предаността и усърдието, за съжаление, те са твърде неопитни в делото на тайната агитация и често са крайно невнимателни. Но трябва да кажа, че румънските власти се отнасят към тях, ако не съчувствено, то поне съвсем не враждебно и гледат през пръсти на цялата им дейност. Може би тихомълком правят услуги и на софийските регенти, като им съобщават за присъствието тук на значителен брой емигранти. Но външно поне поведението на румънците е безупречно. Въпреки това всячески се старая да внуша на нашите привърженици необходимостта от наша страна от извънредно Внимание и сдържаност, които, за съжаление, не им достигат.

През последните дни след временния успех нашите привърженици отново се окуражиха. Те започнаха да получават съчувствени отговори от различни гарнизони. Според уверенията им те могат напълно да разчитат на гарнизона от Силистра и на части от шуменския и русчушкия гарнизон. Във Варна също разчитат на някои единомишленици.

В Силистра нещата започнаха, за съжаление, преждевременно. Преди два дни командирът на тамошната дружина Кръстев уведоми Бендерев, че писмото му е прихванато и че по този начин той е окончателно компрометиран, не може да чака повече и решава да се обяви с дружината си срещу регентството. Заедно с това той молеше указания от комитета. Това сведение имах чест да съобщя на ваше високопревъзходителство по телеграфа .

Днес вечерта Бендерев се върна от Силистра с много добри известия. Той каза, че народонаселението поголовно се присъединило към дружината, която се попълва със запасняци. Бендерев се опасява само от недостатъчното количество патрони за берданките, с които е въоръжена дружината — само по 60 на пушка. А кримки с патрони за запасняците има достатъчно, но патроните са лоши. Да докараме патрони сега от Измаил е невъзможно, тъй като Дунав още е покрит с лед. Времето е много топло, можем да очакваме размразяването съвсем скоро. Във връзка с това Бендерев ме помоли да се погрижа по телеграфа за изпращане на патрони в Рени и Унгени [2]. Когато навигацията започне, е много по-близо да се докарат патроните от Рени, отколкото от Измаил. В краен случай може би ще ни се удаде да прекараме патроните от Унгени по румънската железница с подкуп. Днес Бендерев се връща през Калараш в Силистра. По негова молба му дадох 30 000 франка за първа необходимост. След тази сума у мен остават около 280 000. Ако движението се разрасне сериозно, този фонд може да се окаже недостатъчен.

Получено е известие, че срещу въстаналия силистренски гарнизон са изпратени войски от Русчук, Шумен и Варна.

За съжаление, известията от София и Румелия са по-малко задоволителни. Там твърде се бавят. Делото, започнато в Източна България, би било твърде по-сигурно, ако бе предшествано от трус в столицата.

Емигрантите разчитат главно на гарнизоните и се надяват, че военното движение ще бъде достатъчно, за да се предизвика повсеместно въстание и сваляне на софийското насилствено и незаконно правителство.

Приемете и пр.

Хитрово

N 49. Телеграма от посланика в Букурещ до министъра на външните работи Гирс, 3 март/19 февруари 1887 г.

Делото, започнато в Силистра, расте. Известията са добри. Частите, придвижени срещу Силистра, са незначителни и ненадеждни за регентството. Усилват се надеждите за обявяването на Русчук, Свищов и Лом против регентството. От Русчук ми предадоха телеграмата на полковник Николаев — от София, 16: „Капитан Попов незабавно да заминава за Силистра. Утре от Шумен тръгва дружината на капитан Паншерски* с един взвод кавалерия и батарея. Да се раздадат по 200 патрона на пушка, хората да се изпратят на каруци и да се бомбардира градът. План на действие: Достигайки до селището Гайдашир, капитан Попов се придвижва по пътя за... а, където се разполага на лагер. Строго да се следи неприятелят да не може да се скрие. След превземането на Силистра да се учреди полеви съд под председателството на капитан Драндаревски и на място да изпълнят смъртна присъда." Тези известия са предадени в Силистра. В случай на успех на делото регентите вероятно ще избягат от София. Взети са мерки тези мерзавци да не се допуснат в Лом и около Цариброд.

Хитрово

*- Паншерски /Паничевски/ — капитан от Варненския гарнизон, командир на сборна дружина, /б. пр./

N 50. Телеграма от посланика в Букурещ до министъра на външните работи Гирс, 3 март/19 февруари 1887 г.

Румънско сведение.

Силистренската дружина е разбита. Казват, че Кръстев      е убит на румънска територия по време на отстъплението. Част от дружината е преминала в Румъния и е обезоръжена. От сутринта в Русчук има престрелка. Бият се на улиците. Точни сведения още няма. Сношенията с Гюргево са прекъснати.

Хитрово

N 51. Телеграма [1] от посланика в Букурещ до министъра на външните работи Гирс, 3 март/19 февруари 1887 г.

Сега получих депеша от Гюргево: въстанието е потушено. Емигрантите са арестувани. Утре ще бъдат разстреляни. Узунов е арестуван.

Хитрово

N 52. Телеграма от посланика в Букурещ до министъра на външните работи Гирс, 3 март/19 февруари 1887 г.

Скръбните известия от Силистра се потвърждават*. Кръстев е убит от войниците си. Подробности още няма. От Русчук известията са съвсем печални. Ожесточеният бой на улиците продължил цял ден, казват, че имало много ранени и убити. Към вечерта обявилите се срещу регентството били изтласкани от казармите и избягали. Майорите Узунов и Филов са настигнати при прехвърлянето през Лом и ранените са откарани в Русчук. Съобщенията с румънския бряг и телеграфните съобщения са възстановени.

Хитрово

*- В телеграмата от 5 март /21 февруари/, съобщавайки подробностите от Гюргево, Хитрово посочва причините за неуспеха на въстанието: „Въстаниците се разпръснаха с нищожни сили. Не завзеха арсенала и допуснаха милиционерите да се въоръжат в тила им. Биха се храбро, отчаяно, но безсмислено." На телеграмата Александър III е написал: „Печално".

N 53. Телеграма от посланика в Букурещ до министъра на външните работи Гирс, 4 март/20 февруари 1887 г.

Току-що получих дълго писмо от Груев от Гюргево, което завършва със следните думи: „Ясно е само едно — че делото е загубено окончателно и ще има маса нови жертви на разправа от господа като Мантов, Драндаревски и пр. Моля и ви умолявам да донесете за гореизложеното на негово величество и да молите за застъпничество. Само тежката дума на господаря император може да прекрати бъдещата касапница и кървавата разправа с масата напълно невинни хора. Надеждата на тези нещастници, на семействата им, на жените, децата е само в бога и във великия господар император. Предполагат, че Узунов се е застрелял. Участниците ще ги разстрелват днес или утре."

Копие на писмото изпращам по куриер. Не споделям мнението на Груев, че делото е напълно загубено. „Ще дойде времето и на софийските негодници, но е необходима голяма издържливост.

Хитрово

N 54. Телеграма от посланика в Букурещ до министъра на външните работи Гирс, 4 март/20 февруари 1887 г.

Изпращам копие на Нелидов.

Комисаров съобщава: на /3 март/ 19 февруари от 4 часа следобед започнаха арестите. Арестувани са до 200 души, всичките известни граждани, откарани са в Черната Джамия — каторжен затвор. Има руски поданици и черногорци. През нощта са разлепени обявления за прекратяването на въстанието в Силистра и Русчук. Предават на Цанков, че положително всички членове на партията му са арестувани, в това число и Людсканов. При него не пускат никого. Страшно бият всички с чували с пясък и трошляк.

Хитрово

N 55. Писмо от майор Груев до посланика в Букурещ Хитрово,  4 март/20 февруари 1887 г.

Бързам да ви уведомя за това, което ставаше вчера в Русчук. Съобщението е събрано от най-точни източници само до 11 часа на /3 март/ 19 февруари, т.е. от участници и очевидци. Досега не е известно с положителност нищо за станалото от 11 часа сутринта до 4 часа следобед, но жителите на Гюргево са чували през това време — от 5 и половина сутринта до 4 часа следобед — пушечна стрелба; казват, че в 3 часа следобед се чули три оръдейни изстрела. Още на /28/ 16 вечерта майор Узунов, възпитаник на Военноинженерната академия и защитник на Видин в Сръбската война, като събрал офицерите от пионерния полк /състоящ се от 5 1/2 роти/ и им прочел извадки от писмата, които сме му писали ние секретно, а и след като им казал кратка реч, в която обрисувал положението на България в мрачни краски, им съобщил за решението си и за решението на други началници на части в други гарнизони да свалят регентството и кабинета по насилствен начин. Не всички офицери от пионерния полк се съгласили с майор Узунов — не се съгласили младшите офицери, слепи оръдия на регентския режим, на чието съществуване те са благодарни за парчето си хляб. Тогава майор Узунов пуснал офицерите, като ги помолил да пазят в строга тайна всичко, за което е станало дума. /1 март/ 17 и /2 март/ 18 февруари преминали в тревожно бездействие.

Забелязвало се само, че префектът Мантов и останалите /след заминаването на капитан Драндаревски и двама други офицери в Силистра/ офицери на 6-те пехотни роти се събирали често, нещо си шепнели и въобще имали много разтревожен вид. На /2 март/ 18 февруари вечерта майор Узунов отново свикал офицерите от пионерния полк и отново настоял за необходимостта полкът да се обяви срещу регентството по примера на Силистра. Този път било прието решение в положителен смисъл. Било обмислено кои от гражданите и офицерите да се арестуват, но първо и най-необходимо било решението за арестуването на Мантов. Всичко това се решавало пак по секретен начин. В 5 часа сутринта започнали арестите, но за нещастие, съвършено неуспешни. Вероятно предупреден, Мантов успял да се скрие неизвестно къде, при това командата, пристигнала в квартирата му, за да го арестува, била посрещната с изстрели от 8-10 жандарми на Мантов, въоръжени от глава до пети с всевъзможно оръжие. Неколцина жандарми били убити. Не успели да арестуват също и болшинството офицери от пехотния полк — всички те, вероятно предизвестени, са спали в казармите, всеки при ротата си. Не успели да арестуват и пехотния офицер капитан Драганов — яростен батенбергист, отново назначен малко преди това от началника на флотилията, който също успял да се скрие. Около 6 часа сутринта с арестите било приключено. Жандармите на Мантов били събрани всички, били обезоръжени и затворени в казармите на пионерния полк. Към този час общата обстановка на делото била в следното положение. Из града усилено ходели патрули от пионери; цялото население се изпокрило по къщите и по улиците категорично не се виждал нито един човек; магазините, лавките и кръчмите били затворени; пехота в количествен състав 6 роти заедно с офицерите се затворили в казармите си с оръжие и патрони, но казармата била обкръжена от пионери; в пионерната казарма били затворени жандармите на Мантов и към тях бил поставен караул от пионери; в тази казарма се намирали останалите пионери; вероятно те били твърде малко /Всичко на всичко 5 1/2 роти/ вследствие големия разход на хора за патрули и за арестуване, моряците /всичко 200 души/ били разделени на 3 части — по-голямата част под командването на мичман Кисимов — единствения ни моряк, седмица и половина преди това уволнен от служба поради неблагонадеждност; той се намирал в пионерната казарма и бил готов да действа заедно с пионерите, част от останалите моряци се намирали на пристаналия на кея параход „Голубчик", а друга част — в морските си казарми.

В 6 часа от прозорците на пехотните казарми по пионерите започнала стрелба, която продължила известно време. След приключването ѝ майор Узунов показал бяло знаме, успял да влезе в преговори с пехотните офицери в казармата. Той ги помолил да сложат оръжие и да се предадат, но пехотните офицери отговорили, че за предаване могат да преговарят само с командира на пионерите Андреев. Последният е бил арестуван и Узунов не се решил да го допусне до преговори. Тогава започнала нова престрелка. В един от кварталите милиционери — около 150 души, под командването на двама души — някакъв старец и един друг млад /учител, струва ми се/ тръгнали също срещу пионерите; започнал бой по улиците. През това време капитан Драганов притичал до морските казарми, взел със себе си останалата там команда моряци и тръгнал за пристанището към парахода „Голубчик". Без всякаква съпротива нахлул на кораба, овладял го и заповядал корабът да се отдели от пристана и да се закотви сред Дунава. През това време на парахода от Гюргево дошли майор Панов и Тома Кърджиев. Те били извикани от Узунов рано сутринта, когато делото явно завършвало благополучно, в 10 часа сутринта се качили на лодка и се прехвърлили на другия бряг. Според слуховете се качили на „Голубчик" и попаднали направо в лапите на капитан Драганов. Около 11 часа сутринта делото приело най-неблагоприятен обрат, офицерите се отчаяли. По думите на г-н Черковски мнозина от тях са ранени и убити. По улиците има много ранени и убити пионери. Подробности ще разкаже приносящият настоящото г-н Черковски. Ясно е само, че делото е проиграно окончателно и ще има маса жертви на разправа от г.г. като Мантов, Драндаревски и други.

 Моля и ви умолявам, ваше превъзходителство, да донесете за гореизложеното на негово величество и да го помолите за застъпничество — само тежката дума на господаря може да прекрати бъдещата касапница и кървавата разправа с масата съвсем невинен народ. Надеждата на тези нещастници, на семействата им, на жените, децата е само в бога и в господаря император.

Предполагат, че Узунов се е застрелял. Другите ще ги разстрелват днес или утре.

За Свищов тук не се знае нищо.

N 56. Телеграма от посланика в Букурещ до министъра на външните работи Гирс, 5 март/21 февруари 1887 г.

Току-що получих телеграма.

Присъдата е произнесена: 15 души на смърт, бившият майор Панов, депутатът Кърджиев и Цветков — на смърт или 15 години затвор, освен това и двама българи от Румелия. Капитан Илиев — на три месеца затвор, вследствие на смъртоносната рана Филов не бе съден — той е на смъртно легло.

Чуждестранните консули колективно ходатайстваха за отсрочка в изпълняването на присъдата, за да дадат на нещастниците време да молят за помилване в София.

Хитрово

N 57. Телеграма от посланика в Букурещ до министъра на външните работи Гирс, 5 март/21 февруари 1887 г.

 Жените на нещастните русчушки осъдени пристигнаха в Букурещ. Сърцето ми се къса* пред тяхното отчаяние.

Арестуваните ги изтезават страшно [1]. Утре е екзекуцията.

Хитрово

*- На оригинала Александър III е написал: „Проклети регенти, кога ще дойде и техният ред. Думите: „Сърцето ми се къса" са подчертани, срещу тях на полето Александър III е написал: „Да".

N 58. Телеграма от министъра на външните работи до посланика в Букурещ Хитрово

Съобщено на нашия посланик в Константинопол.

Вчерашните ви телеграми ни опечалиха крайно. Положете всички усилия, за да облекчите участта на нещастните жертви на въстанието. Бъдете крайно внимателни в сношенията си, дори в сношенията с Братиану, комуто едва ли можем да се доверяваме.

Гирс

N 59. Телеграма от посланика в Букурещ до министъра на външните работи Гирс, 6 март/21 февруари 1887 г.

По възможност е необходимо да изведем от Румъния поне за известно време българските офицери емигранти. Предложих на Бендерев още днес да замине за Кишиньов и да задържи там офицерите, които комитетът извика от Русия. И други офицери ще отпътуват оттук. Ще останат Груев, Гуджев и Дерманчев за довършване на паричните работи. Относно новите емигранти, пристигнали с оръжието си в Добруджа, румънското правителство взе решение да ги остави на свобода, да им предложи или постоянно пребиваване в един от северните градове на Румъния, или свободно заминаване зад граница.

Хитрово

N 60. Телеграма от посланика в Константинопол до министъра на външните работи Гирс, 5 март/21 февруари 1887 г.

Je telegraphie Hitrovo.

Стоянов пита къде се намират Груев, Бендерев и другите. Моли да се предаде на първия, че той е определил въстанието в Румелия за /6 март/ 22. Всички офицери заминават там днес или утре. Куриерите са изпратени. Иска подробни сведения за хода на делото в Силистра и Русчук. Има ли за него някакви особени указания? Моли за незабавен отговор.

Моли да се съобщи същото на Бахчеванов, като го умолява да поддържа движението с каквото може. Ако е арестуван, да се съобщи на някого от единомишлениците му. Аз пък предлагам крайно внимание във връзките със София, за да не може нашето участие да бъде открито по никакъв начин.

N 61. Телеграма от посланика в Константинопол до министъра на външните работи Гирс, 8 март/24 февруари 1887 г.

Въстанието в Румелия не успя. Селяните от пограничните райони, където то започна, се разбягаха. Тянков и Дуков се върнаха и утре Тянков заминава за Константинопол, ако успее, защото полицията следи строго. По-добре е Стоянов да не пристига. Офицерите също имат намерение да се върнат в Константинопол.

Всичко излезе твърде лошо.

Нелидов

N 62. Извадка от депешата на посланика в Букурещ до министъра на външните работи Гирс, 10 март/26 февруари 1887 г.

М.г. Николай Карлович,

Предшестващите ми две донесения под NN 4 и 5, изпратени със същия куриер, вече не представляват друг интерес освен като ретроспекция. Закъснях с изпращането им по причина на страшната бързина, с която следваха събитията, които съсредоточиха моето внимание.

Поради масата неотложна работа, погълнала както мен самия, така и целия ми персонал, аз решително нямах възможност да се заема с материалната подготовка за изпращането на натрупаната кореспонденция. За последователния ход на събитията аз имах чест да държа ваше високопревъзходителство в постоянна известност чрез многобройните ми телеграми, по-голямата част от които в копия предавах на посланика в Константинопол за негово сведение. Сега със съкрушено сърце пристъпвам към изложението на неудачното силистренско и кървавото русчушко събитие, доколкото тези събития се изясниха от събраните засега сведения.

За съжаление, трябва да признаем, че преданите ни военни български емигранти Груев, Бендерев, Димитриев и други, поели върху себе си главното ръководство на замисленото от тях начинание, не се оказаха на висотата на задачата си. Впрочем от тримата трябва да поставим най-високо Груев. Тази личност е по-уравновесена. Еднакво справедливо би било да отдадем дължимото на някои второстепенни дейци, по-малко увличащи се, отколкото особено Бендерев. Но всички те заедно с пламенността и безкористната си преданост не притежават тази издръжливост, която се придобива само от опита и която е необходима за воденето на толкова трудно дело, както това, с което те се захванаха. Твърде голяма доверчивост в сношенията с хората, увлечение по надежди, недостатъчно основателни, — всичко това в значителна степен способстваше за неуспеха. Не подлежи на никакво съмнение, че посредством шпионите си регентството е било предварително предупредено за извършваната агитация в средите на офицерите от различни гарнизони. От друга страна, е несъмнено, че резултатът от пропагандата, дори и във вида, в който се водеше, би бил друг, ако силистренският заговор, а след него и русчушкият не бяха избухнали преждевременно. Но там е бедата, че вследствие прехванатата кореспонденция със силистренския гарнизон по-нататъшното отлагане ставаше невъзможно. Предупреденото регентство не би пропуснало да вземе най-енергични мерки за предотвратяване на възможността от по-нататъшна пропаганда във войската.

Че регентството е било предварително предупредено, доказват и самите му разпореждания. По такъв начин от Шумен срещу Силистра бе изпратена не тази войска, която очакваха нашите привърженици. Казват, че в Шумен в самия ден на силистренския заговор са били извършени някои арести и че войсковите части оттам са били сборни под командването на напълно благонадеждни началници.

Що се отнася до кървавите русчушки събития, то тук отново неуспехът бе причинен главно от колебанието от страна на майор Узунов и съобщниците му от решението, взето в последната минута, и отсъствието на предпазливост и предварително обмислен план.

Предвид повече или по-малко подробното описание на русчушките събития имам чест преди всичко заедно с това да ви изпратя копие от писмото от /4 март/ 20 февруари, получено от Груев от Гюргево, писмо, чието заключение аз още тогава предадох на ваше високопревъзходителство с телеграмата под N 81.

За случилото се на възмутителната пародия на съд, на който от името на незаконното и от никого непризнато правителство бяха съдени въстаналите срещу незаконния и

Възмутителен ред на нещата неколцина от най-добрите и най-честните хора на България, загинали заради убежденията си и заради предаността си към Русия, можах да събера известни сведения от някои очевидци...

Този чудовищен съд бил председателстван от майор Андреев, преди три години съден за изнасилване. Свидетели са били пияният префект Мантов, който преди няколко години е съден за конекрадство в Румъния, с неговите жандарми и разнообразна кръчмарска паплач, която е на заплата в полицията. А присъдите привеждал в изпълнение, или поточно умъртвявал, нарочно изпратеният от София с особени пълномощия полковник Петров. На обвиняемите не позволявали да говорят. Питали ги само за събитията от деня. Узунов и другите молили за позволение да изкажат причините, които са ги подбудили към въстание. Прекъсвали ги с викове и ругатни.

Прокурорът Марков заявил пред съда, че каквато и да е присъдата, във всеки случай тя не може да бъде приведена в изпълнение над ранените преди излекуването им. Била е разиграна и комедията с призива за милост към въобразяващите се за законно правителство софийски негодници. На осъдените предложили да се обърнат към тях с молба за помилване. По-голямата част отказали. Майор Узунов с гордост отговорил, че няма за какво да моли убийците, че единственото, за което би молил, е разрешението да напише причините, които са го заставили да въстане срещу непоносимия гнет, тегнещ над родината му. Добавил, че поема всичко върху себе си и моли да пощадят подчинените му. Въпреки уверенията на прокурора на /6 март/ 22 /февруари/ в 5 часа сутринта полуголите нещастници били измъкнати от затворите и болниците и откарани на мястото на екзекуцията. Откарали Узунов бос. Съпровождащият го свещеник свалил расото си и му покрил краката. Узунов помолил свещеника веднага да отиде в дома му да кръсти още некръстения му син и да го назове Атанас. Вдовиците и роднините на убитите ми показаха някои техни предсмъртни записки. Всички тези мъченици загинали с последните думи, че умират заради предаността си към България и Русия.

Разстрелващите войници в по-голямата си част стреляли във въздуха. Но след първия залп осем от деветимата осъдени паднали. Останал на крака само поручик Зеленогоров — нито един куршум не попаднал в него. Три пъти сменяли стрелящите в него взводове. Тогава към него се приближил офицерът и от упор стрелял в челото му пет пъти от револвер. След приключването на убийствата свещеникът поискал на всеки гроб да отбележи името на разстреляния. Някакъв офицер го прогонил с ругатни, като го заплашил с револвер. С това завършила страшната сцена на убийствата.

Всичките тези дни аз преживявах тежките впечатления в грижи за пристигналите тук вдовици и деца на нещастните жертви на кървавите събития. Семействата в по-голямата си част останаха без средства за съществуване. Засега направих всичко, което ми беше възможно, за облекчаване на тяхната участ, на първо време поне в материално отношение. По този въпрос представям особено донесение.

В еднакво бедствено положение се намират тук и мнозина бягащи от всички краища на България от господстващия в цялата страна терор.

Хитрово