ЗАКЪСНЕЛИ ПРИЗНАНИЯ*

Михаил Соломенцев (1913-2008), по образование инженер, завършва служебната си кариера (пенсиониран от Горбачов през 1988 г.) като член на Пюлитбюро на ЦК на КПСС и председател на комитета за партиен контрол.

„………

Особено внимание той (Сергей Курчатов,  бащата на съветското ядрено оръжие – бел.моя) отделяше на осигуряване на безопасни условия на труд.

И въпреки това се случваха неприятности.

Много голям шум се вдигна във връзка с взрив, за който днес е казано и писано много производство (взривът е в производствено обединение „Маяк“, произвеждащо ядрено оръжие, в Озерск, закрит град в Челябинска област – бел.моя). 

Този взрив не беше в производството, а в складовете, в които се съхраняваха отпадъците от основното производство (подробности може да прочетете в руската Википедия. Достатъчно е да напишете в Google Озëрск – бел.моя). Мисля, че основната причина така и не беше установена. Във всеки случай ние, които имахме достъп до този обект, така и не научихме окончателното заключение.

Взривът нанесе много големи икономически щети. Шлейфът на взрива (така е в текста, става дума за района на разпространение на радиоактивният облак – бел.моя) се разпростря на 175 км. по посока на Свердловска област. Аз не разполагам с данни за равнището на радиация на облъчената територия и какви мерки са предприети спрямо населените пунктове, попаднали в тази зона**.

Територията в Челябинска област, попаднала в зоната на шлейфа от взрива беше изолирана (авторът използва военния термин „отцепена“ – бел. моя) от армейски части и беше забранено влизането и излизането от нея. Хората, живеещи или намиращи се в тази зона, се изселваха. Нямаха право да вземат нищо със себе си. На границата с чистата зона те подменяха бельото и дрехите си с нови. Имуществото в зоната се изгаряше и закопаваше на достатъчна дълбочина. Домашните животни и птици бяха избити. Взеха се мерки да не се допуска местното население в пострадалата зона. Бяха организирани бригади (ловни – бел.моя), които да отстрелват патиците, които прилитаха над езерото, където бе разположен завода. Водата в езерото беше силно заразена (радиоактивно – бел.моя). За всяка убита патица се изплащаше парично възнаграждение. Предприеха се и други мерки, които за възпрепятстват заразената територия от посещения на хора и животни. Забраната беше разчетена на няколко десетилетия.

На атомните учени, производствениците и представители на други направления в науката се наложи сериозно да поработят върху установяване на истинските причини за взрива, за оценката на последствията от него и най-важното – предприемане на мерки за предотвратяване на такива неща в бъдеще***.

След случилото се появиха слухове и разни измислици, небивалици и тълкувания. Главната причина за това беше отсъствието на официални разяснения от страна на правителството и партийните организации. Строгите изисквания за секретност пречеха за това****.

На нас, партийните и съветски работници, ни беше много трудно да обясним на населението случилото се в Озерск.

Държавата компенсира материалните загуби на населението. То беше разселено в други населени места, според желанието им. Но психологическите преживявания, моралните и духовни щети няма как да компенсираш. За ликвидиране на последствия се изискваха много сили и средства, участието на много институции и огромна организаторска и политическа работа на областните органи за партийно и държавно управление.

….

През живота си ми се наложи да работя и в производството, и в партийни организации от различен ранг, и се будих, че партийната работа е трудоемко и отговорно нещо. Тя иска пълно себеотдаване, много знания, умения да се общува с хора от различни слоеве, умения да бъдеш внимателен и убран, да не се суетиш, да си принципен във всичко, да си дисциплиниран и да държиш на думата си.

Гражданите можеха да се обръщат към партийните организации, независимо от ранга им, включително и по лични въпроси. В страната нямаше друг такъв орган, към който хората можеха да се обърнат за всичко. Комунистическата партия беше ръководна и направляваща сила.

……(стр.40-43).

*-заглавието е мое;

**-Взривът е на 29 септември 1957 г., неделя в 16:22 м. Заразената територия е с дължина около 330 км и ширина 5-10 км. В заразената територия живеят окол 270 000 души. Заразени са поля, пасища, водоеми, гори, които стават неизползваеми;

***-за ефективността разработените мерки за предотвратяване на ядрени инциденти, можем да съдим от аварията в Чернобилската АЕЦ, тридесет години по-късно (1986);

****-„строгата секретност“ действаше и в България през 1986 г.