КАКЪВ ВОТ НА НЕДОВЕРИЕ, КАКВИ ПЕТ ЛЕВА?

Да внасяш вот на недоверие за ИДЕИ е нонсенс! И вероятно по тази причина ВНОСИТЕЛИТЕ още не мога да СЪЧИНЯТ мотивите!

По темата ще споделя някои факти и ще задам въпроси. Не само към вносителите на вота, но и към авторите на ИДЕИТЕ по време на седянката в НДК, организирана от Ананиев и екипа му.

I.Болници, болнични легла, хоспитализации и показатели за здравния статус на населението

Българската здравна система до 1989 г. е ориентирана към лекаря-специалист и болницата. През 1985 г. НРБ разполага с 250 болници с 81 651 болнични легла. Според  Е. Апостолов и П. Петков (Здравеопазване – темпове и пропорции, Издателство „Медицина и физкултура“, София, 1986)  към 2000 г. броят на болничните легла трябва да нарасне до 100 000 с цел „по-пълно задоволяване на потребностите на населението“.

След 1989 г. е регистрирана динамика в броя на болниците и болничните легла. По данни на НСИ към 31.12.2014 г. страната разполага с 349 заведения за болнична помощ с 51 500 легла. Осигуреността на населението с болнични легла (средно за страната на 10 000 души население) през 1985 е 96,0 ⁰/₀₀₀, а през 71,7 ⁰/_000.

Хоспитализациите (настаняване на болнично лечение на 1 000 души население) нарастват средно за страната от 186,0 ⁰/₀₀  през 1993 г. на 308,88 ⁰/₀₀ през  2014 г. Основният дял на хоспитализациите се пада на Многопрофилните болници за активно лечение. Липсват данни колко от тях са частни, за да се изчисли „приносът им“ в източването на НЗОК, както твърдят някои.

С изключение на общата смъртност, която се е завишила от 10,7 ⁰/₀₀ през 1981 г. с около четири пункта през  2007 г. и се задържа на високо равнище, ОСТАНАЛИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ЗДРАВНОТО СЪСТОЯНИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО – средна продължителност на живота и детска смъртност, са се подобрили в последните десетилетия.  Детската смъртност от 18,9 на 1 000 новородени деца през 1981 г. е спаднала близо два пъти през 2006 г. – 9,7⁰/₀₀. Подобно е положението и със средната продължителност на живота, която след 2000 г. не е падала под 72 години и бележи тенденция към нарастване.

Въпроси:

1.Ако здравното състояние на населението зависи от осигуреността с болнични легла, то трябва да бъде най-лошо в област Ямбол, където осигуреността е 33.9 ⁰/₀₀₀, (почти два пъти по-ниска от средната за страната), и най-добро а в област Габрово – осигуреност 86.4 ⁰/₀₀₀?! Така ли е?

2.Увеличаването на броя на хоспитализациите води ли до подобряване на здравното състояние на населението?

3.Защо непрекъснато се сравняваме със старите членки на ЕС и пропускаме факта от къде сме тръгнали?

II.Собственост на болниците и проблемът с търговски дружества

По вид на болниците*	Собственост в %
	Публична**		Частна
	Държавна	Общинска
Университетски и  специализирани национални	100	--	-
Областни МБАЛ	51	49	-
МБАЛ в градове от областта и градските болници в големите градове	-	100
Частни МБАЛ и СБАЛ	-	-	100

*-Не са търговски дружества болниците на ВМА, МВР болница, държавните психиатрични болници

**-Собственикът не може да отпуска пари на болниците – търговски дружества за издръжка, защото това се смята за непозволена държавна помощ. Понастоящем собственикът може да дава пари само за капиталови разходи и покриване на дългове.

Въпроси:

1.Влияе ли собствеността отрицателно върху управлението на болниците и как?

2.Има ли публични болници, закрити поради това, че са търговски дружества?

3.Защо държавните психиатрични болници, които не са търговски дружества са хронично недофинансирани?

4.Защо ВМА натрупа над 100 млн. (според някой изчисления над 200 млн. лева) задължения, независимо от щедрото финансиране от страна на Министерството на отбраната?

III. Бюджет за здравеопазване в България

Спрямо 1994 и 1995 г. (в абсолютни стойности съответно 321 млн. и 451 млн. щатски $) бюджетът за здравеопазване е нараснал с пъти – около 2,3 млрд. щатски $ (от 38-53 на 320 щатски $/глава от населението). Няма обаче нарастване на делът на разходи за здравеопазване като процент от БВП. Той е замръзнал някъде около 4%. Твърди се, че останалите средства за извънболнична и болнична помощ се осигуряват чрез регламентирани и най-вече нерегламентирани плащания. Сиреч от джоба ни.

Въпрос:

1.Какви са пътищата за увеличаване на приходите на НЗОК, за да няма регламентирани и нерегламентирани доплащания?

И НАКРАЯ!

Не е ли време да разберем най-после, че личното ни здраве зависи от нас самите, от собствения ни начин на живот и от куп други НЕМЕДИЦИНСКИ фактори и да спрем да обсъждаме пустата му БЪЛГАРСКА БОЛНИЧНА ИНДУСТРИЯ?!

P.S. Дами и господа, това е само едно мнение. Може да го критикувате като опровергавате изнесените данни или ирелеватността на зададените въпроси. Но не и като ме плюете.