вторник, 18 септември 2018 г.

СТУДЕНАТА ВОЙНА НИКОГА НЕ СИ Е ОТИВАЛА

     Публикува се по „ Газета.Ru“, 15.09.2018 г., автор - Александър Братерский, превод – мой.
Първият и единствен президент на СССР Михаил ГОРБАЧОВ  издаде нова книга – „В променящия се свят“. В нея той разказва за външнополитическия курс на страната по време на неговото управление, обяснява своите виждания по проблеми, за които днес го обвиняват. При това Горбачов не защитава себе си, а външно политическо наследство, което е оставил.


По време на представянето на книгата, Горбачов влиза в залата подпирайки на ръката на своя помощник. Той е на 87 години и се движи с бастун. Сядайки в креслото той отново се превръща в оня Горбачов, който помним живелите в онази епоха.
Всичко е както някога на портретите. Даже прословутото родилно петно е на мястото си. Но Горбачов добре разбира, че хората не интересуват от това петно, а от „тъмните петна“ в последните пот години от съветската политика на промени.
„Кой е Горбачов? Как така изведнъж изскочи  като дявол от политическата табакера. Дявол да го вземе, та дяволите са също наши!“ – шегува се Михаил Сергеевич, представяйки книгата си.
Преди началото на разговора, Горбачов се опитва да разведри обстановката в залата, показвайки вестникарска публикация със заглавие: „Учените разказаха кога ще загине човечеството“. Чете откъс от статията, според който на човечеството му остава още дълго да живее – няколко милиарда години. „Нещо не се смятали правилно – не ни остава много време да живеем – шегува се последният генерален секретар, –  но ще се справим!“
В книгата си Горбачов твърди, че той се е справил във външната политика. Постигнатото по негово време значително съкращаване на ядрените арсенали на СССР и САЩ надхвърлят както пропуските му, така и грешките. При това сключените по негово време договори продължават да действат.
В началото  на книгата си Горбачов описва как в младостта си в Ставропол е бил впечатлен от пропаганден филм за изпитване на атомните оръжия. От тогава запомнил инструкцията за предпазване от ядрения взрив – лягаш на земята и се покриваш с бял чаршаф. „Изводите от  филма могат да се резюмират само с една реплика – пише автора, покрий се с бял чаршафи пълзи към гробището.“
В книгата е отделено достатъчно внимание на преговорите  за ядрено разоръжаване. Независимо от това, че те са водени в края на осемдесетте години на ХХ  век, повечето от описаните проблеми са актуални и днес. Например подписаният през 1987 г. договор за забрана на ракетите със средна и малка далечина е на път да бъде разрушен – СССР и САЩ се обвиняват взаимно, че той не се изпълнява.
Горбачов си спомня, че преговорите с Рейгън при първата им среща в Женева  също са започнали в атмосфера на враждебност. „Рейгън направо ми се нахвърли с купища обвинения…“ И той му отговоря със същото и трябва доста време, за да започне диалога. В крайна сметка, абсолютните антиподи Горбачов –  привърженик на обновяващият се социализъм и Рейгън –  непримирим консерватор  и антикомунист, успяват да намерят общ език.
Според Павел Палажченко – дългогодишен преводач на Горбачов, независимо от огромната разлика между двамата, допирната точка в диалога им е била общото негативното отношение към ядреното оръжие.
Отдавайки дължимото на президентите Рейгън и Джордж Буш-старши, Горбачов пише за американските без илюзии:американците отново поведоха разговора в тънкостите на „подразделите" в различните категории ракети.“
Бившият глава на СССР подчертава, че всички свои решения е съгласувал с военните – министъра на отбраната Дмитрий Язов и маршал Сергей Ахромеев. През 1991 г. и двамата ще застанат срещу него, но това не му пречи да подчертава в книгата си уважението, което изпитва към.
От страницата на книгата се изправят фигурите на хора от последните десетилетия на ХХ век , които или са напуснали този свят или са в политическото небитие Рейгън, Буш-старши, Йоан Павел Втори, Хелмут Кол, Садам Хюсеин.
За последния Горбачов пише във връзка с операцията на САЩ „Буря в пустинята“ през 1991 г. Това е първата и последна операция на американците, подкрепена от всички членове на Съвета за сигурност на ООН. Резултатът е изгонването на Садам от Кувейт, което обаче не доведе „нито до окупацията на Ирак, нито до смяна на режима.“
В книгата, която се опитва да отговори както на противниците, така и на приятелите на Горбачов, експрезидентът се връща на темата за разширението на НАТО. Той признава, че не е успял да постигне фиксиране в договор на ангажиментите на САЩ за неразширяване на алианса на Изток. Договорката е била да не се разполагат войски на НАТО в Източна Германия. Според Горбачов да се преговаря за по това време за неразширяване на пакта е било рано, все пак още е съществувал Варшавския договор. „Аз съм уверен, че би било пълна глупост да се поставя такъв въпрос“ – пише експрезидентът. По темата, авторът напомня, че не носи отговорност за действията на ръководствата на Русия и САЩ след като е напуснал поста президент на СССР.
Противниците на Михаил Сергеевич ще приемат тези му редове като опит да се оправдае. Повечето от тях го обвиняват за разпада на СССР.
Според Павел Палажченко, книгата не защитава Горбачов, а онова, което ни е оставил в наследство. Това не е защитата Каро-Кан, при която шахматистът преминава в отбрана. Горбачов нито преминава в отбрана, нито напада. През 80-те години на ХХ век той, както и всеки друг политик, е притискал опонентите си. Явно е права Франуаз Саган (1935-2004), която казва, че в характера му се съчетават „Макиавели и Дон Кихот“.
„Той стана най-великия и най-самотен човек на ХХ век.“ – напомнят редовете на писаното преди почти 30 години есе на Саган, посветено на тогавашния съветски лидер.
Горбачов, по чието време се говореше за американската програма за разполагане на оръжия в Космоса, днес прилича на персонаж от филма „Междузвездни войни“. Той е Йода, чиито джедаи живеят в различни вселени, които непрекъснато воюват помежду си.
Отговаряйки на въпрос на „Газета.Ru“ по повод знаменитата си реч в ООН през 1988 г., в която говори за „деидеологизация“ на международните отношения, Горбачов отбелязва, че думите му са актуални и днес: „След тази реч, държавният секретар Шулц каза, че Студената война е завършила“.
Днес вероятно и той не вярва в това и казва: „Студената война никога не си е отивала, просто се е променил нейният драматизъм!“

Няма коментари:

Публикуване на коментар