вторник, 11 септември 2018 г.

СПОМЕН……

Текстът „КАКВА Е РЕФОРМАТА В МЕДИЦИНСКАТА СЛУЖБА НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ, ОПИТ ЗА КРИТИЧЕН АНАЛИЗ”[1] е публикуван в блога ми на 5 май 2015 г. Позволявам се да го кача отново по повод лицето Пандурски – политически офицер и с нищо непредизвиканите му обиди към моя милост, че съм „жалък”, което вероятно се дължи на „деменция” (слабоумие, за което на възраст 70-т години може да се направи обосновано предположение, че е старческо – бел.моя)! Позволил съм си само незначителни редакционни поправки и допълнения на текста от преди три години, които съм маркирал в червено.
На 8 май [2] т.г. (1997 – бел.моя) се навършиха пет години от приемането от Висшия военен съвет на Министерството на отбраната на Концепция за реформа в медицинската служба на БА. Изминалото време и натрупаните поуки, придобият опит, както и фактът, че съм един от нейните автори, ми дават достатъчно основание да погледна върху направеното от критичен ъгъл. Разработването на концепцията започна в началото на 1992 г. и завърши края на първото тримесечие на същата година. Този рекордно кратък срок е може би най-сериозната причина за допуснатите слабости, за които ще стане дума по нататък. Освен това ние работихме при липса на доктрина за национална сигурност и военна такава. Непълно бяха изяснени и схващанията за стратегическите задачи, стоящи пред Въоръжените сили, тяхната структура, боен състав и способи за стратегическо, оперативно и тактическо използване във въоръжен конфликт. Недостатъчно бе изучен чуждият опит, в т.ч. и от въоръжените конфликти след Втората световна война, както и тен­денциите за разви­тие на сис­темите за медицинс­ко осигуря­ване на войските в края на XX и началото на XXI век. Прибавям и слабото познаване на на­ционалната здравеопазна система, нейните възможности и бъдеще, как­то и неумението да се подхожда икономически към проблемите.
Сериозни пречки ни създаваше и изградената доктринална парадигма относно глобалните въо­ръжени конфликти, за чи­ето медицинско осигуря­ване ние бяхме обучава­ни и възпитавани.
Казаното дотук не оз­начава, че всички поста­новки в концепцията са погрешни. Напротив, опи­тът от изминалите години показва, че редица от тях напълно съответстват на известните ни днес меж­дународни стандарти и тенденции. Като примери ще посоча интегрираното управление и финансиране на военните болници и центровете за рехабилитация и профилактика, изграждането на незави­сим санитарен контрол, централизираното и ра­йонирано на териториа­лен принцип снабдяване с медицинско имущество, апаратура и техника. Ще добавя и частичното облекчаване на мобилиза­ционното напрежение в случай на военен конфликт чрез разумно съкра­щаване на военновре­менните структури и тях­ното вътрешно оптимизи­ране, както и успешния опит за интегриране с националната здравеопазна система (може би не­достатъчен), който наме­ри и своята нормативна уредба в Закона за отб­раната и въоръжените сили (от 1996 г. – бел моя). Тези достойнства трябва да се съхранят и доразвият в бъдещето.
Редом с това петгодиш­ният период от приемане­то на концепцията разкри и редица нейни слабости. В какво се състоят те?
Следвайки традицията на миналото, структурите за медицинска помощ и евакуация бяха разделе­ни на мирно - и военнов­ременни. Това в по-мал­ка степен засягаше так­тическите звена, но осо­бено силно бе изразено в оперативните и стратеги­ческите. Този подход е причина Българската ар­мия да не разполага с на­пълно готови полеви ме­дицински подразделения, части и учреждения, съ­ответстващи на мирнов­ременния й състав. Тази слабост се прояви както при осигуряване на миси­ята на Сини каски в Камбоджа, така и при за­явката на страната ни за участие с полева болни­ца в силите на АЙФОР в конфликта в Босна.
Не бяха достатъчно добре обосновани пара­метрите на медицинските служби на механизирани­те (танкови) батальони и приравнените им. Също­то се отнася и за силите и средствата за квалифи­цирана сортировка, хи­рургическа, терапевтична и реанимационна помощ в полосите на механизираните и танкови брига­ди. Концепцията не дава достатъчно отговор и на проблема за тяхната мо­билност и автономност. Макар и значително модифицирани, полевите болнични учреждения останаха на равнището на 60-те години. Запази се тяхната трудна подвижност и маневреност. Ко­личествено те не са дос­татъчно съобразени с бъ­дещия характер на въо­ръжените конфликти.
Концепцията не дава задоволителен отговор за логистичното осигуряване на медицинските подразделения, части и учреждения (тук включ­вам и медицинското обо­рудване и техника). Кол­кото и пресилено да прозвучи, в това отноше­ние ние сме малко над нивото на Втората све­товна война. Особено незадоволи­телни са разделите на концепцията относно евакуационните средст­ва. И тук платихме своя данък на миналото. Не бе разработена детайлно евакуацията от бойното поле с бронирани средст­ва, аеромедицинската евакуация, евакуацията по море [3]. Навлизането на пазарни механизми в страната и промените в собствеността създават и ще създават проблеми при евакуацията с желе­зопътен (санитарни вла­кове) и авто-санитарен транспорт (санитарни ав­тобуси).
Недостатъчно са раз­работени проблемите за използването на съществуващите и бъдещите ин­формационни технологии в сферата на управление­то, оказването на меди­цинска помощ, хигиенно-противоепидемичните мероприятия и снабдява­нето с медицинско иму­щество. Сериозни непълноти има и по отношение на подготовката и развитието на медицинския персонал в БА, като се за­почне от парамедицинския [4] (санитарните инст­руктори в ротите) и се стигне до висшия управленски кадър. Липсват стратегията и приорите­тите, моделите и програмите за обучение, съоб­разени с потребностите на военната медицина и медицината въобще как­то в мирно, така и във во­енно време. Пазарните условия предполагат нови, нес­тандартни решения за създаване и поддържане на запасите от медицинс­ко имущество в тактическите, оперативните и стратегическите звена. Концепцията не дава отговор на проблемите за медицинското осигу­ряване на новите мисии на БА.
Концепцията е лишена от конкретно икономи­ческо мислене и подходи. Тя не е икономически обоснована. Това е раз­бираемо от гледна точка на подготовката на авто­рите по време на нейната разработка. В интерес на истината трябва да отбележа, че част от тези слабости бяха констатирани още в първите години на прак­тическото реализиране на концепцията. За съжа­ление нито аз, нито мои­те колеги намерихме си­ли да отстоим позициите си и да ги отстраним. Казвам „със съжаление”, защото днес, притиснати от суровите икономичес­ки условия, това трябва да се извърши в дефицит на време, финансови и материални средства. Не смятам, че тези бе­лежки изчерпват концеп­туалните слабости или, че са истина от последна инстанция. Пък и не това е тяхната цел. Искрено се надявам те да предиз­викат дискусия във воен­ните и военномедицинс­ките среди [5]. Новата ико­номическа ситуация, же­ланието ни да се интегри­раме в европейските структури и НАТО, както и приближаването на XXI век изискват това. 
БЕЛЕЖКИ:
1.Материалът е публикуван във вестник “Българска армия” на 11.07.1997 г. Някой спомня ли си след 1998 г. да е правен критичен преглед на извършеното в сферата на медицинското осигуряване?
2.Тази година се навършват  23 години. Концепцията отдавна е забравена, защото в милата ни татковина всичко започва от поредния медицински началник!
3.Да не би днес,  18 години по-късно, евакуационните проблеми да са решени?
4.Някой в България да беше чувал за ПАРАМЕДИЦИ  през 1997 г.? По моя идея, първият в българската  армия доклад посветен на парамедиците беше разработен и изнесен на командирските занятия на началника на Медицинско управления от тогавашния началник на Военна болница Русе – полковник доцент Величко ДРАГНЕВ.
5. Уви, напразни надежди! 


Няма коментари:

Публикуване на коментар