ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ ВЪВ В-К "БЪЛГАРСКА АРМИЯ"...

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД ВОЕННИТЕ МЕДИЦИ

ИЗИСКВАТ НЕСТАНДАРТНИ РЕШЕНИЯ

Публикуван във вестник “Българска армия” на 06.04.1999 г.

Проектът за военна доктрина на Р. България съдържа в себе си сериозни предизвикателства за Медицинската служба на Българската армия (БА). Главните въпроси, на които трябва да се отговори са необходимо и целесъобразно ли е да се поддържат и развиват в непроменен вид съществуващите сили и средства за медицинско осигуряване в мирно време, при криза или въоръжен конфликт.

Анализът на съвременните военни конфликти, възможните операции на Въоръжените сили, общата им мирно и военновременна численост, прогностичните здравни потребности, размера и структурата на текущите финансови разходи за здравеопазване в БА и бъдещите възможности на бюджета показват, че отговорът е по-скоро не.

Сега съществуващата система от медицински сили и средства е преди всичко ориентирана за задоволяване на потребностите в мирно време. Потребностите по време на криза и въоръжен конфликт се задоволяват на основата на мобилизационни формирования. Макар и значително реформирана през периода 1992 - 1998 г., системата (особено в мирно време) продължава да съществува като независима и изцяло самозадоволяваща се. Като такава тя изисква значителни средства за текуща издръжка и развитие, фактите, че 85% от бюджетните средства за военно здравеопазване се заделят за работни заплати, а тези за обновяване клонят към 0%, както и че материално - техническата база, особено полевата е на равнището на 60-70"^те години, дават достатъчно основания да се приеме, че системата постепенно ще се саморазруши, ако не бъде реформирана.

На Българската армия днес е необходима принципно нова Концепция за реформа на Медицинската служба (тази от 1992г. принадлежи на историята). Тя трябва да е съобразена с реалните възможности на страната и с два основополагащи логистични принципи в съвременните армии: за военно - цивилната интеграция в мирно време, при криза и въоръжен конфликт и за наличие от мирно време на полеви медицински сили и средства в разумна достатъчност и адекватни по готовност, подготовка и мобилност на осигуряваните войски. Интеграцията ще икономизира системата, за да може тя да се развива в съответствие със съвременните достижения. Вторият принцип ще гарантира медицинското осигуряване в началната фаза на въоръжения конфликт, успешното участие на Р. България в мисии под егидата на ООН и успешно интегриране към аналогичните структури на НАТО.

Целесъобразно е от мирно време да се формират поне две медицински роти и една - до две полеви болници за нуждите на Силите за бързо реагиране (СБР) или за участие в мисии, извън територията на страната. Недопустимо е медицинските звена в ротите (батареите) и батальоните (дивизионите) на СБР да се изграждат на мобилизационен принцип.

Стационарните лечебни учреждения на Българската армия като количество, структура и бъдещо развитие следва да се преценяват от гледна точка на: плурализма в ползването на здравни услуги, въведен със Закона за здравното осигуряване; потребността от собствена база за непрекъсната медицинска квалификация на мирновременните полеви медицински учреждения, както и на депа, осигуряващи пълното мобилизационно развръщане на медицинската служба.

Към подлежащите на частична или пълна ликвидация лечебни учреждения трябва да се приложат нетрадиционни за армията решения, за да се намали социалната цена (идеи за това могат да се намерят в Проектозакона за лечебните учреждения).

Време е военните санаториуми да се извадят от бюджета и да се поставят в пазарни условия, като се преобразуват по Търговския закон. Едновременно с това, е нужен пакет от мерки, осигуряващ социално приемлива цена за лечението на военнослужещите, пенсионираните военнослужещи, военноинвалидите и ветераните от войните.

Силите за превантивна медицина трябва като количество да се съобразят с числеността на БА и окрупняването на гарнизоните, като едновременно с това се повиши мобилността и апаратурната им осигуреност за диагностика и контрол.

Военната фармация се нуждае повече от нова нормативна уредба, отколкото от структурни реформи. Спешно трябва да се решат проблемите с излишното, морално и физически остарялото и непродаваемо медицинско имущество. Икономически подходи и нетрадиционни решения са нужни и при създаването, поддържането и опресняването на военновременните запаси от медицински средства - от индивидуалните за войника до централните, в складовете на БА.

От преосмисляне се нуждае структурата, организацията и нормативната уредба на военнолекарската експертиза, за да се икономизира, да е съответна на променената нормативна база в здравеопазването и отбраната и за да се повиши нейната обективност и ефективност.

При актуализиране на плана за превъоръжаване, приоритетно трябва да се реши проблемът с евакуационните средства. На първия етап ресурсите трябва да се насочат към СБР. Време е да се намери решение на проблема с бронираните евакуационни средства, автомобилната, въздушната и морска евакуация. Нужно е да се реши и въпросът с екипировката на полевите медицински учреждения (роти, болници и др.), макар и на един по-късен етап.

Във всички случаи трябва да се съхранят и активират звената за научноизследователска дейност в областта на организацията на медицинското осигуряване, превантивната медицина, ядрената, химическата и биологическата защита и лечението на съвременните травми и термични поражения.

От преосмисляне се нуждае и политиката в областта на информационните технологии, независимо от недостатъчната ресурсна осигуреност.

Необходимо е да се помисли и върху функциите, структурите и статута на органите за управление на медицинското осигуряване. Експериментите в това отношение от есента на 1994 година, та до днес не са твърде удачни. Със съжаление трябва да се констатира, че преди 1994г. армията разполагаше с доста по-адекватен и напълно съответен на съвременните армии модел на управление.

Проблемите за реформиране на Медицинската служба на Българската армия са многобройни и сложни. Решаването им зависи от осъзнаване на ролята на медицинското осигуряване при кризи и въоръжени конфликти. Необходими са и държавническа мъдрост и твърдост. Защото днес времето за имитации и козметични промени просто е изтекло. И непопулярните мерки и социалната цена, която трябва да се плати - неизбежни.

ПРАВИЛНИКЪТ ЗА КАДРОВА ВОЕННА СЛУЖБА ПОСТАВЯ ОСНОВА В СФЕРАТА НА МЕДИЦИНСКОТО ОБСЛУЖВАНЕ.

Материалът е публикуван във вестник „Българска армия” на 25.05.1999 г.

Приетият през 1996 г. Закон за отбраната и Въоръжени­те сили (ЗОВС) и пос­ледвалият го Правил­ник за кадрова воен­на служба (ПКВС), поставиха принципно нови проблеми пред медицинската служба на БА, свързани с от­пуските по болест на кадровите военнослу­жещи и правото, за ползване на санато­риално лечение. Те произтичаха от:

а) несъвършените административни про­цедури за реда за пол­зване на санаториал­но лечение;

б) недостатъчно точ­ните формулировки и разпоредби по отно­шение на правото на отпуск по болест, в основата, на които стое­ше терминологична грешка в ЗОВС (замя­ната на общоприетото в страната понятие, „отпуск за временна нетрудоспособност" [1] с „отпуск по болест", ко­ето е частен случай на горното). Тази грешка не бе коригирана и при промяната на за­кона през 1997 г.;

в) липса на опит и критерии за ползване­то на 3-годишен отпуск по болест за опреде­лени заболявания [2];

г) неустановени про­цедури по установява­не на правото за пол­зване на отпуска по болест, доколкото съ­ществуващите такива в Закона за действи­телната военна служ­ба и старите правил­ници не бяха приложи­ми в новите условия.

Трябва да припомня, че благодарение на задълбочения труд на специалисти от Ме­дицинско управление, ВМА и Централната военномедицинска ко­мисия горните пробле­ми намериха задово­лителни за времето си решения в рамките на установените норма­тивни документи. За съжаление те се ока­заха както твърде тро­мави, така и несъвър­шени.

Днес със задоволс­тво трябва да се отбе­лежи, че с приетия на 09.04 т.г. Правилник за кадрова военна служ­ба (ДВ, бр.36 от 20.04.1999г.) посочени­те по-горе проблеми са в значителна сте­пен отстранени. Много прецизно е регламентирана про­цедурата по правото на допълнителен годи­шен отпуск за санато­риално лечение (чл. 152, ал. 5); намерена е правна възможност за преодоляване на тер­минологичната грешка на ЗОВС, като в чл. 153, ал.З са дефинира­ни хипотезите за вре­менна нетрудоспособ­ност; по-точно са оп­ределени редът и пра­вата за ползване на тригодишен непрекъс­нат отпуск по болест; пресечени са възмож­ностите за недобросъ­вестното ползване на правото на отпуск по болест в случаите, ко­гато кадровите воен­нослужещи се осво­бождават от кадрова военна служба по пре­делна възраст (чл. 55). Посочените про­мени трябва да се приветстват.

Те обаче не изчерп­ват проблемите изцяло и следва да се доразви­ят при евентуална про­мяна на ЗОВС и при из­пълнението на разпо­редбите на § 15 от пре­ходните и заключителни разпоредби на Правил­ника за кадрова военна служба. В ЗОВС трябва да се отстрани правното недомислие, нарече­но „отпуск по болест", и да се замени с точ­ната формулировка „отпуск за временна нетрудоспособност", като се изброят и съ­ответните хипотези, при които тя настъпва.

В закона е нужно да се възстанови наи­менованието „военнолекарски“, на мястото на „военномедицинс­ки“ [3], тъй като по този начин най-точно се от­разява съставът на органите, занимаващи се с експертиза на здравето (такава е терминологията и в цивилното здравео­пазване).

Нужна е нова иде­ология по отношение на списъка на болес­тите, даващ право на тригодишен отпуск. Тя трябва да се опи­ра на два основни принципа: възстано­вяване на здравето на военнослужещите и връщането им към изпълнение на службата или възстановяване на здравето до възможната степен с цел бъдещата им со­циална адаптация из­вън Въоръжените си­ли. Необходимо е да се предвидят и всич­ки възможни хипоте­зи за преждевремен­но прекратяване на това право – напр. от­каз на заболелия да изпълнява предписа­ния му лечебен и хи­гиенен режим.

Сегашната тромава процедура по устано­вяване правото на от­пуск по болест тряб­ва да се облекчи. За съжаление надежда­та, че тя ще бъде бариера срещу недоб­росъвестни лекари и пациенти, не се оправда. Подобен подход трябва да се приложи и при изпълнение на чл. 152, ал. 5 от ПКВ защото справките за освидетелстване за санаториално лечение са един архаизъм.

От промени се нуждаят и процедурите по обработка на издадените болнични листове с цел събиране на достоверна информация за причинната връзка за временната нетрудоспособност. Последната е крайно необходима за предприемане на мерки за опазване на здравето на военнослужещия.

Правилникът за кадрова военна служба поставя една добра основа в сферата н медицинското обслужване, санаториалното лечение и военнолекарската експертиза на временната нетрудоспособност.

Защитавайки правата на кадровите военнослужещи и разширявайки ги в някои отношения (чл. 153, ал. 2), той поставя и по-надеждни прегради пред недобросъвестния. Остава да пожелае на военните и цивилните медици и юристи да го доразвият предвидените в самия него нормативни актове и успешно да го прилагат.

Бележки:

[1]Терминът „отпуск за временна нетрудоспособност” не беше приет заради ината на тогавашния зам.началник на Генералния щаб на Българската армия и основен двигател за приемане на ЗОВСРБ в Народното събрание – генерал-лейтенант Аньо Ангелов.

[2]Тригодишният отпуск по болест (чл. 257, ал.3, „Кадровите военнослужещи, страдащи от болести, определени по списък, утвърден от министъра на отбраната и министъра на здравеопазването, имат право на непрекъснат отпуск по болест до 3 години“, ДВ. бр.112, 27.12. 1995 г.) бе приет по мое настояване с една единствена цел – да позволи възстановяване на разстроеното здраве на кадровите военни и връщането им отново на служба (ако това е възможно) или да се избегне допълнително психологично натоварване при терминални състояния. За съжаление от него недобросъвестно се възползваха генерали. Мога да цитирам имена, но ще се въздържа, защото са покойници.

[3]И тази недомислица се дължи на Аньо Ангелов.