Гледам
телевизиите вчера (25 януари 2018 г.) и в кратуната ми се яви една идея:
Защо
не се вземем да се върнем в ПРЕДМОДЕРНИТЕ времена на България, както би казал
Харалан Александров?
Майки
и тейкьовци да главяват* младите, главеницата свенливо да поглежда главеника и
да не смее поглед да отмести от него на хорото, а в първата брачна нощ след
сватбата, младоженецът да гърми с пушка след свождането**, да изнасят кървавата
долна риза на булката и да пият блага ракия под звуците на гайдата.
Хем
СИНОДАЛНИТЕ старци ще са доволни, хем патрЕотите, хем целокупния български
народ!
И
както пее Богдана:
„Дано, дано, дано,
дано, дано, дано,
……….,
тогава, тогава,
предвиждам такъв живот,
че само си викам „Дано”.
Пък аз ще отпивам от
благата ракия, по брадата ми ще тече, в устата ми няма да влиза…
*-главяват – диалект.
СГОДЯВАТ, производни: главеница – годеница и главеник – годеник.
**-срамна дума, но
вие се сещате!
P.S. Есе от ненаписаната ми книга:
Няма коментари:
Публикуване на коментар