АСОЦИАЦИИ 2....

Михаил Ростовски, „Московский комсомолец", 10.07.2017, оригинално заглавие „Живот и смърт на руските партии”.

„След изборите за Думата през есента на 2016 г., руската партийна система изпадна в дълбока криза и „заспа” според експертите на Комитета за граждански инициативи на Алексей Кудрин.

....

От времето на Петър І, нашата страна последователно се занимава с внос на западни политически идеи и конструкции. И, както може да се очаква, не всичко от вноса се оказва работоспособно. Понякога ни се удава да изкопираме само външната форма на един или друг западен механизъм, но не и неговата същност. Един от ярките примери за подобни политически неудачи е съвременната руска политическа система.

На 04.02.1990 г. в Москва имаше масови митинги с искане да се отмени член шести на Конституцията на СССР, според който: „Ръководеща и направляваща сила в страната и  ядро на нейната политическа система е Комунистическата партия на Съветския съюз”.  Тогавашната власт се подаде на искането на митингуващите и член шести бе променен така: „Комунистическата партия на Съветския съюз и другите политически партии… участват в изработването на политиката на съветската държава и в управлението на държавата и обществото”.

….

С какви партии разполага Русия днес?

Комунистическата партия на Руската федерация. Организацията на Зюганов е класическа политическа партия според западните разбирания. Тя има свои клетки по места, свой актив, своя идеология и свои избиратели. Но посочете ми една западна партия,  в която лидерът не се е сменял от 1993 г.? Партията на Зюганов е структура, която не се развива, която се храни от миналото и като следствие е без перспектива в бъдеще.

„Единна Русия”, както много пъти съм писал е политическа партия само формално. На практика тя е политически инструмент на управляващата класа, който й гарантира печеленето на изборите.

Либерал демократичната партия на Русия? Нима някой вярва, че тази партия има бъдеще без своя „политически капитал” Жириновски.

„Справедлива Русия”? За тази „интересна” структура даже не ми се иска да говора.

…..(край на превода)”

Публикувам част от материала на Ростовски поради твърде големите съвпадения с партийния живот в България след 1989 г.

Както и поради безпристрастния анализ, освободен от „изми”! За разлика от българските партийни врачки, които освен да лъжат и внушават лъжи, друго не могат.

А който иска да прочете повече, да си намери в Интернет „Московский комсомолец”!

Като се замисля, май нашите партии от 1878-1879 г. насам са се внос, къде от запада, къде от изтока.  Дали вносът е бил успешен? Всеки да си отговори сам!