© По една чудесна песен на незабравимия Тодор Колев
Имаме вече различни хора,
всеки от тях се за власт замечтал,
голите „кълки” отново на мода –
потния Веско за ГЕРБ бе запял.
Синьо елече Лукарски облече
в дългата, дълга, РъБата нощ,
Мартин със свойто ялово цвете,
щял да направи света по-малко лош.
Делчев и Меги изгаряха в обич,
Христо подпяваше „Честен съм аз...”,
на „Позитано” лидери нови
се замечтаха за бъдеща власт.
Ахмед ефенди, смело, пред всички,
пак ни съветва „Местан не е ваш…”
Нинова скокна сама самичка –
„ Вярвай ми партийо, ездачка съм аз!”
Гоце потъна със АБеВе-то,
Проданов бледен май го смени,
а Марианка, таз хубавица,
май ще остане с едни си мечти.
Цецка възпя свойта партия свята,
Бойко своето Его прокуди,
от партийния светъл прозорец
обеща, че светът
ще е чуден.
Имаме партии и клоунади,
имаме Марешки и ДСБ,
ала на всички #кой
да им каже,
Ники Колев не слушаха даже!
Рано ни напусна актьоре! Щеше да ги опишеш по-добре.
Няма коментари:
Публикуване на коментар