Ленин.....

Н.Бердяев, Източници и смисъл на руския комунизъм, извадки от глава VІ, т. 1, 1937

Ленин спря хаотичния разпад на Русия по пътя на тиранията и деспотизма. Той не е теоретик на марксизма, а теоретик на революцията. Всичко, което е писал е свързано с разработката на теорията и практиката на революцията. Той се вълнува само от една тема, тази за завземането на властта. Затова и победи. По начина на мислене, Ленин е деспотичен империалист.  През целия си живот той се бори за възцаряване на тоталитарния мироглед, който му е нужен в борбата за власт и в който трябва да се съсредоточи революционната енергия. Ленин изисква съзнателност и организираност в борбата срещу всяка стихийност. Допуска използването на всички средства за постигане на целите на революцията. Добро е всичко, което служи на революцията, а зло – всичко, което й пречи. В края на краищата Ленин губи престава за добро и зло, губи представа за обикновените, живи хора, допуска лъжи и измами, насилие и жестокост, защото великата цел оправдава всички средства. Ленин е човек на съдбата и фатален човек и в това е неговата сила.

За Ленин марксизмът е преди всичко учение за диктатурата на пролетариата. Меншевиките смятат, че диктатурата на пролетариата е невъзможна в една малка страна. Те искат да бъдат демократи, да се опират на мнозинството (селяните). Ленин не е демократ. Той утвърждава принципа на болшинството, което в неговите представи е едно избрано, елитарно малцинство. Често го упрекват в бланкизъм (по името на Луи Огюст Бланки - 1805-1881, който отрича класовата борба. Бланкистите - представители на течение във френско революционно движение   твърдят, че освобождаването от наемното робство е възможно по пътя на заговора на неголямо,  интелигентно малцинство - бележка Н. Колев) т.е.  в заговорничество (по съвпадение фамилията на дядо му е Бланк). 

Диктатурата произтича от светогледа на Ленин. Целта, която Ленин преследва с необичайна последователност е създаването на силна, добре организирана и с желязна дисциплина партия на малцинството (партия на номенклатурата). Тя трябва да има доктрина – Светото писание, в която нищо не трябва да се изменя и тя трябва да подготви  тотална диктатура над целия живот. В този смисъл Сталин е своеобразен религиозен вожд, своеобразен Мойсей на диктатурата.

   Организацията на партията е първообраз на тоталната диктатура. Всеки член на партията трябва да бъде подчинен на диктатурата на центъра. Болшевишката партия, която Ленин създава и която сам нарича „партия от нов тип” трябва да даде модела за бъдещата организация на цяла Русия. И действително страната бе организирана по модела на болшевишката пария. Тя не само се оказа подчинена на диктатурата на комунистическата партия, но и на диктатурата на комунистически диктатор както в мислите, така и в съвестта си. Ленин отрича свободата вътре в партията и това отрицание е пренесено върху цяла Русия.  Това е философско-религиозната диктатура, диктатура върху светогледа, която готви Ленин. В него се съчетават две противоположни традиции, от една страна – традициите на руската ортодоксална революционна интелигенция (Светата Рус – Царство на правдата и източник на справедливост за целия сят) и от друга – традициите на руската власт (Вяра в православието и  самодържавието), която е призвана да завладее целя свят, тъй като руската държава е богоизбрана държава.

 Съединявайки в себе си тези две традиции, които през ХІХ век враждуват и са в смъртна битка помежду си, Ленин успява да създаде комунистическата държава. 

Болшевизмът е третото проявление на руското великодържавие, на руския империализъм. Първото е Московското царство, а второто – империята на Петър І.

КАКВО ЛИ БИ НАПИСАЛ БЕРДЯЕВ, АКО ДОПУСНЕМ, ЧЕ БЕШЕ ЖИВ ДНЕС?