Отдавна не
бях писал за ВМА. Но тези дни ръководството й, в лицето на генерал-майор
Николай Петров*, отново ме дръпна за езика. С едно интервю в Blitz –
„Началникът на ВМА ген. Петров разкри с факти и документи как болницата е
стопила 100 млн. лева дълг за рекордно кратък срок!” и кратко редакционно
съобщение в електронния вариант на „Труд” – „Създават военномедицински
университет”. И двете събития се случиха в Деня на будителите.
Но да я
карам подред.
От интервюто
на г-н Ивайло Крачунов ще прескоча разсъжденията за състоянието на
здравеопазването, спешната помощ, морала, хорската агресия, значението на
профилактиката на социално значимите злокачествени болести, за това как
рационално се храни интервюирания и колко е набожен.
Ще се спра
върху проблема с ликвидиране на дълговете на ВМА. Които, в интерес на истината,
бяха „натрупани” (тук имам и по-подходяща дума, но ще я спестя, за да не ме
разкарват по съдилища) от предишния „велик военномедицински мениджър” Стоян
Тонев.
Вероятно в
редукцията на задълженията, принос има и новото ръководство. Но нека видим как
дълговете й са били намалени (фигура 1).
|
Фиг. 1. Финансови източници за ликвидиране на задълженията
на ВМА
|
т нея е
видно, че това е извършено със средства от бюджета ва Министерството на
отбраната – 27 млн.лв в периода септември-декември 2014 г., целеви средства
с Постановление на Министерския съвет – още 20 млн.лв. и отстъпки (отказ
– бел. моя) от дължимите лихви, направени от кредиторите на ВМА
– в размер на 4 млн. лв. Общо 51 млн.лв. До тук изводът е елементарен – „почти
нулев принос” на ръководството на академия. Питата за „помена” май е чужда. Във
фигурата има обаче един факт, който е стряскащ – намаляване на дълга чрез ЦЕСИЯ.
Както казва самия Петров, цитирам: „Ние получихме подкрепа от премиера
Борисов и министрите на финансите Горанов и на отбраната Ненчев. Разрешиха ни
да направим цесия чрез Българската банка за развитие** на стойност 52 млн.
лева. (на фигурата 52.4 млн.лв. – бел. моя)” Бях чувал, че
кредитор може да прехвърли своето вземане върху друг кредитор, в конкретния
случай банка, но не бях чувал ДЛЪЖНИК ДА СИ ПРЕХВЪРЛЯ задълженията. Тук, както
казва народа, генералът „изтрепа патките”! А истината е простичка, дами
и господа! Банката, най-вероятно по нареждане на властимащите е изкупила от
кредиторите на ВМА задължения й в посочения размер. В този смисъл дългът
на академията не е намален. Просто той се държи от друг кредитор – Българска
банка за развитие. Пита се срещу КАКВО! Но нито г-н Крачунов пита,
нито генералът обяснява.
От
предоставените на Blitz други документи по дълга има още два, които
предизвикаха интереса ми (фигура 2 и 3).
|
Фиг. 2. Редуциране на разходите за медицински консумативи
2014-2016 г.
Фиг. 3. Редуциране на разходите за медикаменти 2014-2016 г.
От
двете фигури е видно, че разходите за медицински консумативи и медикаменти са
намалени съответно с по около 3 млн.лв. Петров твърди, че обемът на извършената
дейност не само, че не е намалял, но е увеличен. На какво се дължи тогава
намалението – на падането на цените, или на спиране на закупуването на
посочените продукти на умишлено завишени цени. Във втория случай е известно
къде отива разликата! И тук Крачунов не пита, а генералът не отговаря.
Същият
въпрос може да се зададе и по повод на твърдението, цитирам: „Оптимизирали сме
и разходите за химическо пране и тези за храна. През 2014 година за едно
полугодие ВМА е изразходила 4.3 млн. лева за храна, а за същия период сега
даваме само 1,5 млн. лева и то за 200 болни повече месечно.” Какво означава
ОПТИМИЗИРАНЕ? Как така разходите за храна с паднали близо 3 пъти и още по-важно
ЗАЩО!? Да не би пациентите на ВМА да поемат за своя сметка част от парите за
хранене!? От подобни „шменти-капели” трябва да се интересува и военна
прокуратура, но след случая „Кадурина” и някои други неща, се съмнявам!
Преди
време г-н Стоян Тонев наричаше приходите от НЗОК за извършена дейност
„ПЕЧАЛБА”! Днес генерал Петров твърде, че, цитирам: „Кметицата
Йорданка Фандъкова безвъзмездно
ни помогна с асфалтиране на алеите отвеждащи до болничните сгради.” Какво
означава „безвъзмездно”, генерале? Да не би кметицата да се е бръкнала в
собствения джоб? Или го е извършила със средства от общинския бюджет.
С които можеше да асфалтира едно пространство зад кооперацията, в която живея,
за да спре да тече кал по една от централните улици на ЖК „Младост”ІV.
В заключение по тази част от изложението, ще кажа, че се
радвам на богатия
оръжеен спомоществувател на академията. Триста хиляди лева не са малко пари. Щеше
ми се да видя публикуван
и акта за дарение (със заличени личните данни на дарителя). Но и това са
подробности.
Когато започнах да чета материала в Blitz бях подведен от заглавието и очаквах
да видя факти и „документи, как болницата е стопила 100 млн. лева дълг за
рекордно кратък срок”!
Видях
само четири графики на официални бланки на ВМА.
Четвъртата
графика не я публикувах. Тя показва, че приходите от ВМА от НЗОК в периода
януари-юни 2014-2016 г. са нараснали само 673 000 лв.
Което
показва, че ИЗДРЪЖКАТА на академията продължава да е от ДЪРЖАВНАТА ЯСЛА. Колко
от тази издръжка отива за обслужване на контингенти от МО, запасното войнство,
военноинвалидите и военнопострадалите е отделна тема. Но тя отдавна е маловажна
за ВМА.
Няколко
думи и за бъдещият Военномедицински университет, както ни уведомява в-к „Труд”
и чийто медицински факултет ще бъде СЕДМИ по ред за България.
При
откриване на новата клиника по нефрология, генерал Петров е заявил, цитирам:
„„Радвам се, че в Деня на народните будители ние получаваме и вашата подкрепа
на инициативата ни с министър Николай Ненчев за създаване на военномедицински
университет. Целта е да обучим военни лекари, да им сложим пагоните и да
наситим частите с кадри.“ Трогнатият от предизборната хвалба Борисов отговорил,
цитирам: „Тук се готвят да обучават доктори, военни, което е много важно за
армията.“ Без да пита какви са годишните потребностите на осакатената ни армия
лекари, колко ще струва изграждането на университета, имали и по евтини начини
за задоволяване на нуждите и прочие важни неща.
В
интерес на истината, идеята на господата Ненчев и Петров е отдавна
известна. Тя принадлежи на професор Милан Петров и е от средата на 90-те години
на ХХ век. Докладната на тогавашния началник на ВМА ме завари на ОУЦ
„Чаралица”, където участвах в мероприятие на Началника на Генералния щаб.
Многократни разговори по телефона с колегите ми от тогавашното Медицинско
управление и 3-4 совалки на служебния автомобил между София и Горна Малина
направиха възможно с КОНТРАДОКЛАДНА да убедя ръководството на Генералния щаб,
че това е една МЕГАЛОМАНСКА и доста СКЪПА ИДЕЯ! И че има и други решения
на проблема с некомплекта от лекари. Убедих ги с ЧИСЛА, а не с голословни
твърдения.
Оказва
се, че една мегаломанска идея (подобна на тази със създаването на Медицински
факултет съм Софийския университет към Правителствена болница) отново е
реанимирана!
Дерзайте,
господа!
Изтънелият
военен бюджет може още да се изтръсква за безсмислени, но скъпо струващи проекти.
Ще
„допринесете” за повишаване на оперативните способности на Българската армия.
Както го правите от 1989 г. насам!
Нашият
народ има една много хубава поговорка: „Не е луд този, който изяжда зелника, а
този който му го дава”!
* -
спестявам останалите титли на д-р Петров, защото днес няма нищо по-лесно
от това да защитиш голяма докторска дисертация и да станеш професор.
Особено във ВМА. А за какви крупни постижения в медицината е станал чл.
Кореспондент питайте академик Воденичаров.
** - банката
е създадена през 1999 г. и е с 99,9% държавно участие.
P.S. Текстът е
добавен на 2 ноември 2017 г. и отразява част от кариерата на Николай Петров: началник катедра „Анестезиология и интензивно лечение” - 2004 г.; зам.началник по
диагностично-лечебната част на софийската военна болница – 2007 г.; министър на
здравеопазването в служебното правителство на Марин Райков – март- май 2013 г.; началник
на ВМА – май 2014 г.; удостоен със званието „бригаден генерал” на 3 юни
2014 г., а през 2015 г. – със званието „генерал-майор”; „доктор” - 2001 г.; „доцент- 2002 г.;
„доктор на медицинските науки” - 2011 г.; „професор”
- 2012 г.,
член-кореспондент БАН – 2014 г.
|
Няма коментари:
Публикуване на коментар