Снощи гледах част от
интервю на Наделина Анева (ТV Канал 3) с депутатите
Манушев (ГЕРБ), Янков (ДПС) и Байрактаров (ПФ – НФСБ), част от участниците в
седянката „ВМА и биотероризъм”.
Отговорите на тримата
няма да коментирам, поради професионалната им инсуфициенция!
Що не четете, господа!
Книги в това отношение
бол.
Ако и в други сфери сте
такива „професионалисти”, жална й майка на България!!
А сега малко история за
любопитните по темата.
Използването на
биологични агенти като оръжие не е нещо ново в човешката история. В книгите,
които имам пише, че преди 670 години (1346 г.), при обсадата на гр. Феодосия,
татарите с катапулти са прехвърляли в крепостта трупове на умрели от чума. Два
века и половина назад (1763 г.), английският генерал Амхерст подарява на двама
индиански вождове одеяла и носни кърпички, взети от боледуващи от едра шарка.
По времето на Втората световна война японските военни разпръскват от самолет
бълхи, заразени с чума над градовете Нимбо, Чан де и Джегана. Не ми е известно,
употребата на биологичните агенти да е довела до прелом във войните и военните
конфликти. Толкова от историята.
И днес някои автори
продължават да твърдят, че биотероризмът е изключително ефикасен. Мотивират се
с това, че микроорганизмите или техните продукти (най-често токсини) са лесни
за производство и по-безопасно се съхраняват и транспортират, което не е съвсем
така; издръжливи са във външната среда, но не всички, а начинът за заразяване е
прост. В последното се съмнявам, тъй като трябва да се създаде определена концентрация
във въздуха или водата. Мотивират се и с недостатъчна подготовка на медицинския
персонал за ранна диагностика и лечение, което си е вярно, но едва ли е
решаващо.
Опити за биотероризъм в
човешката история е имало – една от фракциите на терористичната група
“Баадер-Майнхоф” във ФРГ е експериментирала, но поради липса на успех се е
отказала.
Заплахата за биотероризъм
обикновено има силен психологически ефект – помним паниката от писмата с
антракс в САЩ, непосредствено след атентатите на 11.09.2001 г. От която обаче
нищо не произлезе, независимо от опита на медиите да я мултиплицират.
Тук ще си призная и един
грях! Някога смятах, че и опасността от химически тероризъм е голяма.
Внимателният анализ на резултатите от терористични актове в Япония от сектата АУМ – Синрик, под ръководството
на Секо Асахара ме опроверга. При двата
терористични акта със зарин – в
префектура Нагано през 1994 г. и в токийското метро на 20.03.1995 г. загинаха
общо 27 души, от тях 12 – в метрото, а всички останали живи, но отровени – 5000 само в Токио, бяха спасени. Толкова за
греха ми. Връщам се на темата за седянката.
Животът ме е научил, че заплахите
могат да се използват и за други цели.
Например да „изкрънкаш”
още някой лев от бюджета, за което интервюираните депутати се направиха, че
нищо не знаят. Или за да напомниш „колко си велик и значим”.
Това ли беше целта на
военномедицинската седянка?
Ще чакаме бъдещето да ни
каже!! А иначе - браво на Наделина! Че бръкна в „кошера”!
P.S. Един приятел - Петьо Иванов ми подсказа, че Ханибал е използвала змийска отрова (токсини - бел. моя) в морската битка между Еримедон и Крал Евмен от Пергам през 184 г. пр. Хр., като наредил глинени гърнета, пълни със змии, които да се хвърлят върху палубите на пергамските кораби. Допълни и знанията ми за използване на заразени трупове, които се хвърлят зад стените на обсадените градове като ми разказа за войната между генуезците и монголите през 1343 г.
P.S. Един приятел - Петьо Иванов ми подсказа, че Ханибал е използвала змийска отрова (токсини - бел. моя) в морската битка между Еримедон и Крал Евмен от Пергам през 184 г. пр. Хр., като наредил глинени гърнета, пълни със змии, които да се хвърлят върху палубите на пергамските кораби. Допълни и знанията ми за използване на заразени трупове, които се хвърлят зад стените на обсадените градове като ми разказа за войната между генуезците и монголите през 1343 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар