Българските висши офицери в „отставка” (употребявам тази
руска дума по причина, че повечето отдавна са преминали пределната
възраст за служба в запаса/резерва) никак не са малко. Повечето са в
тридесетината и отгоре NGO-та на военните пенсионери. По-малка част - в
коридорите на властта. Прави ми впечатление обаче, че независимо от
групата, и едните и другите боледуват от странна болест - "мълчание".
За какво иде реч?
Изкаже се „мъдро” някоя Глава –държавна, законодателна
или изпълнителна , ту за заплахите за националната сигурност на
България, ту за ангажиментите ни във военнополитически организации, ту
за проблемите на войската и прочие, а те мълчат!
Има разбира се и изключения.
Например някой вземе, че ИЗОКА* в анонимно-патриотичен доклад на NGO
форум или в антрефиле в Интернет сайт! Но да не си помислите, че там се
критикуват ПОМЕНАТИТЕ ГЛАВИ? Нищо подобно. ИЗОКВАНИЯТА са издържани в
строго философско-екзистенциален стил.
Други висши офицери –
най-често наместени в коридорите на политиката, си позволяват от време
на време също да ИЗОКАТ! Философско-екзистенциално или по адрес на някоя
по-дребна изпълнителна Глава.
Едно време баба ми Донка, като се
разсърдеше на дъщерите си (майка и лелите ми) казваше: „Що така ма
......(следваше името на провинилата се)?”
Та и на мен ми се иска така да попитам: „Що така бре, господа висши офицери? От де ви нападна тази болест?”
*- заемка от Чудомир.
Няма коментари:
Публикуване на коментар