В личния си архив съм съхранил бр.1 от 2009 г на списанието на
Министерството на отбраната “Военен журнал” по една съвсем прозаична причина –
бях решил да пиша критична статия по повод публикацията на М.С. в същия брой.
Повече от година по-късно се случи точно обратното. Препрочитайки материалите,
вниманието ми бе привлечено от материала “Приложение на социодинамиката за оценяване на средата
за сигурност, рисковете и заплахите за развитието на България” от Н.В, З.Д. и
С.П. Предварително се застраховам, че не познавам авторите, и в този смисъл в
критиките ми няма нищо лично. За тези, които решат да прочетат бележките ми ще
спомена, че замисълът за написване на статията е твърде амбициозен – да се
преодолее съществуващата тенденция за използване предимно на качествени оценки
и методи на класическата статистика при анализ на проблемите на националната
сигурност. Нищо лошо както се казва. Нищо лошо и в това, че е направен обзор на
основните идеи при моделиране на социалните системи, биологията, психологията и
детерминизма на формалните и неформални пазари, квадратичното съотношение на
Ланчестър за позиционната война и на линейното съотношение на същия
изследовател за спиране на настъплението. Няма как да не се съглася и с
твърдения (цитирам): “....необходимостта да се замислим за съкращаването на
числеността на Българската армия...., ...Армията не бива да се съкращава
прекалено. Тъй като някои от днешните приятели утре могат да се превърнат по
едни или други причини в неприятели......, ...Съкращаването на числеността на
армията трябва да се съпровожда с ускорената й модернизация.... доста сериозен
размисъл и очертават линии, които не бива да се прекрачват по конюнктурни
политически причини дори когато сме членове на най-мощния отбранителен съюз в
света. Няма вечни приятели, а има вечни интереси....... ” (край на цитата), за
значението на свободата за разпространяване на революционни идеи и за нейното
регулиране или за използването на репресията в управлението на различните
обществено-политически системи и т.н. Онова, което ме подразни в научните
дирения на тримата автори е опитът им да ни убедят, че е възможно да прогледнем
в бъдещето на националната сигурност, на радикалните идеи, на революциите и на
каквото друго се сетите чрез математически формули или съотношения, пък били те
и на Ланчестър (между другото подобен подход има сериозни съмишленици във
Военна академия, един от които е и декан – бел. Н.К.). Съжалявам за следващите
продължителни цитати, но без тях е невъзможно да разберете витиеватите, но по
мое мнение безполезни, теоретични конструкти (цитирам): “.....Така получаваме
знаменития закон на Ланчестър: ако искаме при позиционна война да унищожим
армия, която е ”n”
пъти по-голяма от нашата, не е достатъчно нашата армия да е ”n” пъти по-силна в
технологично отношение, а трябва да бъде ”n2” пъти по-силна. Законът
на Ланчестър следва да ни накара доста да се замислим за съкращаването на
числеността на Българската армия. Ако предположим, че тя е 40 000 души, за
унищожаването на вражеска армия от 80 000 души трябва да бъде 4 пъти
по-ефективна В технологично отношение, а от 800 000 души - 400 пъти
по-ефективна, т.е. да бъде снабдена с оръжия за масово поразяване. Ето как
сравнително несложен математически модел може да ни накара при оценките на
бъдещата среда за регионална сигурност да се замислим както за рисковете, така
и за правилния подход за решаването им.... Този математически факт не следва да
се пренебрегва лекомислено, защото такива промени в средата са ставали в
миналото и липсват гаранции, че няма да се случат и в бъдеще..... Съкращаването
на числеността на армията трябва да се съпровожда с ускорената й модернизация,
при това в квадратична пропорция, ако искаме ефективността й да остане на
постоянно равнище. ... С други думи, ако една армия иска да спре настъпление на
4 пъти по-голяма по численост армия, трябва да бъде 4 пъти по-ефективна
(технологично толкова добре оборудвана, че да унищожава 4 противникови войници
за всяка своя жертва). Ще коментираме рискова ситуация, свързана с възможна
заплаха за националната сигурност на България. Каква армия трябва да можем да
концентрираме, ако някоя чужда реши да концентрира например 600 000 войници за
настъпление към Пловдив? Отговорът е 150000, ако сме 4 пъти по-ефективни. А
дали нашата армия ще бъде 4 пъти по-ефективна? Да се надяваме, че горната
ситуация няма да се получи. Но по-добре е да засилваме непрекъснато
технологичното ниво на армията си.....” (край на цитата). Замисляйки се върху
текста се сетих за едно съвещание ръководния състав на Генералния щаб и
щабовете на видовете въоръжени сили на оперативния учебен комплекс на
Българската армия “Чаралица” (така се
наричаше през 90-те години на ХХ век – бел.Н.К.). По-възрастното поколение
вероятно помни, че тогава страната ни беше в условията на фактически
неутралитет, че армиите на част от нашите съседи надхвърляха по численост
българската, която все още не беше преживяла периода на 20-т годишните реформи,
трансформации и съкращения. Та по време на това съвещание (в кулоарите – бел.Н.К.) беше подхвърлена идеята, че страната трябва
да декларира излизането си от Договора за забрана на химическите оръжия в
случай, че бъде нападната. Казано с обикновени думи, подобна декларация
означава заплаха за използване на един от видовете оръжия за масово поразяване
за увеличаване на ефективността на въоръжените сили за реакция на числено
превъзхождащ ни противник. За подобна идея не е необходимо да си чел Ланчестър.
Тя разбира се си остана там, където беше подхвърлена. Цитираният по-горе текст
издава и наивитета или недостатъчните познания на авторите в областта на
военното дело. Иначе, на пръв поглед в сериозното си изследване, не биха дали
примера с настъплението срещу Пловдив. Твърде детинско е. Не е необходимо да си
военен стратег, за да си наясно, че няма как 150 000 войници да унищожат в
буквалния смисъл 600 000. А и дали е необходимо? В последното десетилетие сме
свидетели на факта, че и по-малко жертви но на необходимото място и
необходимото време могат да доведат до обрат във военнополитически решения (спомнете си атентатите в Мадрид,
парламентарните избори в Кралство Испания и действията на новото испанско
правителство – бел. Н.К.). Н.В, З.Д. и С.П. вероятно са млади хора иначе
нямаше как да не се сетят за един принцип за разрешаване на военните дисбаланси
със съседите от времето на Филип Димитров – приматът на политиката. Посочените
подходи към националната и в частност на военната сигурност не са новост в
съвременната военна теория. Питам се как без математическо моделиране древните
китайски мислители са създали своите теореми и как са развили теоретичните си
постановки Фон Клаузевиц или Фон Молтке? Дали “африканската лисицата” Ервин
Ромел (фелдмаршал, командир на
Африканския корпус на Райха – бел.Н.К.) е бил математик, за да бъде обявен за
един от най-умелите командири в пустинните боеве по време на Втората световна
война. Чела ли е баронеса Маргарет Тачър Ланчестър за да формулира
изключителната си мисъл за националната сигурност (цитирам): “....След края на
Студената война Западът повярва, че е дошло време да се мисли и говори само за
миротворчество.....И така все повече се заговори за правата на човека и
по-малко за национална сигурност. Отделяха се средства за благосъстоянието и
по-малко за отбраната. Повярвахме......, че глобалното село има само добри
съседи. Малцина проявиха нахалството да заявят, че добрите съседи са всъщност
добрите стени (Маргарет Тачър,
“Изкуството на държавника. Стратегии за промяна на света” - бел. Н.К.).
Съмнявам се!
Излизайки от сферата на войната, авторите смело се впускат в
математическото моделиране на разпространението на радикалните идеи и на
развитието на революции. Пропускам подробностите от математическия апарат, за
да цитирам същественото, което ни казват (цитирам): “....Оттук е лесно да се
анализират ситуациите в Съветския съюз и Китай в края на 80-те и началото на
90-те години на миналия век. Горбачов прави, както се изразяват в тениса,
„двойна грешка”, при опита си да запази комунистическата система в държавата.
Политиката на гласност води до голямо увеличаване стойността на “r” (контактите или разпространението на
радикалните идеи – бел.Н.К.), докато спадът на репресиите силно намалява
стойността на “y”. Производната на броя на приемниците на революционни идеи
става положителна, което води до експоненциалното им разпространяване и до смяна
на политическата система. В
Китай ситуацията е коренно различна. Там “y” (репресиите – бел. Н.К.) се поддържа с голяма стойност (драстичен пример за това е смазването на
демонстрацията на площад Тянънмън” през 1989 г. – бел. Н.К.) докато
стойността на “r” (разпространението на
радикални идеи – бел.Н.К.) се намалява контролирано. По този начин се
осигурява време за по-плавен преход и съществуващата комунистическа система се
нагажда към променилите се условия. Няма да се учудим, че ако в Китай се стигне
до нужда от бърза смяна на политическата система, тя с голяма вероятност да
бъде контролирана от управляващите, които ще подготвят постепенно
революционерите в своите редици или в среди, близки до тях, преди да намалят
силно критичната стойност на “r” за разпространяване на новите идеи и да
извършат бърза и безкръвна революция без политическите и икономическите
сътресения, съпровождащи всяка революция...... ” (край на цитата). Тази част на
статията, по-добре от военната, разкрива наивитета на авторите. Ако нещата в
живота бяха толкова опростени, колкото ни се представят, то вероятно нито
Хитлер, нито Ленин, Сталин и някои други диктатори щяха да дойдат на власт.
Относно “двойната грешка” на Горбачов ми идва на ум отговор на Чжоу Енлай (китайски комунистически политик и държавник,
1989-1976 – бел.Н.К.) по повод въпрос за значението на Френската революция
за глобално развитие – “Твърде рано е да се каже”. Що се отнася до китайското
бъдеще, очертано от Н.В, З.Д. и С.П., то не е било необходимо да правят
екскурзия до поднебесната империя. Събитията в България след 1989 г. много
точно илюстрират теоретичната им конструкция (ако разбира се е тяхна – бел. Н.К.) за смяна на политическата
система. Съмнявам се обаче, че българските държавни мъже от това време, или
кукловодите на нежния преход или както искате ги наречете, са познавали
математическото моделиране на социално динамичните процеси. Като изключа
критикуваните от мен раздели от статията, май единственото, което остана и
което по скромното ми мнение има някакво приложение е моделирането на
ефективността на противовъздушната отбрана. По времето когато пишех горните
редове, четях книгата на Нисим Никълъс Талеб “Черният лебед. Въздействието на
слабо вероятното в живота и на пазара” (издателска
къща ИнфоДАР, 2009 – бел. Н.К.). Ако я прочетете, ще научите много полезни
неща и за анализа и за управлението на рисковете. Изкушава се да цитирам
следната му мисъл: “....Неспособността ни за предвиждания в среда, податлива на
черните лебеди, в съчетание с цялостната ни неосъзнатост относно това положение
на нещата, означава, че хората от определени професии, които смятат себе си за
експерти, всъщност не са такива. Ако съдим по емпирично преживяното от тях, те
не са по-запознати с материята от останалото население, но пък са много
по-добри в разказа или още по-зле в замъгляването на съзнанието ви със сложни
математически модели....”.
Май че нямам какво повече да кажа.
Освен, че се надявам Н.В, З.Д. и С.П. да са добре облечени, а
мъжете да носят вратовръзка.
И че бог ще опази математика от безплодното и безцелното й
използване под път и над път.
Няма коментари:
Публикуване на коментар