“Преди години и ние смятахме, че военната ни болница трябва да прилича на тези от гражданската система. Днес обаче нашата политика е променена. Кадровият военнослужещ може да потърси помощ там, където тя е най-добра. Следователно не е необходимо да го привързваме към военното здравно заведение. Не нужно и да се мъчим да правим онова, което цивилните правят по-добре от нас. Но те слабо познават спецификата на нараняванията и изгарянията, травматологията и физиотерапията им са насочени към обслужване на възрастни пациенти, а психиатрите рядко се сблъскват с посттравматичния стрес.Ето защо ни е необходима военна болница. По тази причина от общо 48 легла за лечение на изгарянията в Кралството, 32 се намират в “Кралица Астрид”, а Центровете за тъканни култури и за съхраняване на трупна кожа са единствените в страната. Това е и причината за специфичната структура на “Кралица Астрид” при криза и война – 180 травматологични легла, 60 легла за лечение на изгаряния, около 60 – за неврология и психиатрия, стотина за заразно болни и 200 за активна рехабилитация”.
Полковник Санабрия, Кралската военномедицинска служба на Белгия, 1996 г., брифинг за българската военномедицинска делегация.
Ето това не можаха да проумеят българските псевдовоенни лекари след 1998 г.
С лампази, държавни отличия и професури.
И изключителни "меринджеи" според Найденов и Аньо Ньойски.
Следват актуалните ми устоматерните пустословия. От 2014 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар