Едип от Банкя (или защо търпяхме Борисов досега)

 

Георги Гочев, „Дневник”, 05.10.2020

Болест, незаконна власт, неистина. Три големи проблема, които раждат едно от най-прочутите произведения на световната литература: "Едип тиран" на Софокъл. Пиша неслучайно "тиран", а не "цар" (каквато е традицията на преводи в България), първо, защото това е думата, употребена на старогръцки – tyrannos, и, второ, защото властта на Едип, до която се стига чрез убийството на баща му, е наистина незаконна. Няма да преразказвам добре известния сюжет, само ще задам въпроса, на който досега не съм могъл да формулирам смислен отговор: как толкова години никой в Тива не познава Едип? Как така никой не иска да види в Едип убиеца, ами всички виждат в него царя – докато боговете не изпращат чумата?

Този текст, разбира се, не е за трагедията на Софокъл. Питам друго: как през всичките тези години огромна част от нас си затваряха очите, че Борисов е мутра и няма нищо общо с държавността – докато боговете не ни изпратиха коронавируса? Слепотата, с която Едип приключва живота си, е просто отражение на слепотата, в която предпочита да живее тиванският народ. Ами нашата, българската слепота?

Защо години наред си затваряме очите пред една лъжа: че Борисов не е мутра, ами е държавник?

Ето какво си отговарям.

Когато дойде пролетта на 1997 г. и комунистите отстъпиха властта, ние се споразумяхме помежду си за две неща, които определиха следващите 20 години от живота ни. Първото от тях беше, че ще се скъса решително с идеята за реставрация на комунизма и ще се върви към влизане в НАТО и ЕС. Второто беше, че няма да се търси отговорност нито за престъпленията на комунизма - за лагерите, икономическите катастрофи, изселването на турците, загубата на суверенитет, нито за травмите от първите седем години на посткомунизма – за масовата емиграция, рекета и мутрите, "Мултигруп" и изнесеното зърно, унищожената природа и хиперинфлацията.

Благодарение на този консенсус се оказахме едновременно пред прага на Запада и в типична Едипова държава. Имахме извършени престъпления, които причиниха травма на огромен брой българи, но тези престъпления трябваше да се забравят, за да продължим напред. Оказахме се в Едипова държава, макар че през 1997 г. все още го нямаше Едип.

Преди да се появи той, на сцената се появиха Иван Костов и Симеон Сакскобурготски – всеки в ролята си.

Костов веднага беше нарочен за виновник – виновник просто трябваше да има, защото има травма, при това прясна. Истината е обаче, че и той самият си помогна немалко, за да бъде припознат в тази роля. Помогна си с упоритото мълчание за корупцията в собствените си среди. Помогна си и още повече със суровата, командирска поза, която бе заел. Костов беше човекът, който накара българите да се сблъскат реално с диагнозата, че комунистическото минало представлява катастрофа.

Костов ни накара да видим травмата – посочи ни я, обаче я остави без лечение

Комунистическите заводи, унищожили природата на цели региони и натрупали огромни дългове, бяха най-сетне ликвидирани, но работещите в тях бяха оставени да се оправят с живота както могат; мутрите вече не се подвизаваха по улиците, но не бяха вкарани в затвора, ами оставени да се избиват помежду си.

Затова и логично след Костов се появи Симеон – онзи, който уж обещаваше лечение на травмите. Този пръв лечител в най-новата ни история обаче не беше дошъл, за да лекува, а за да ни внуши, че болест всъщност няма. Като че ли кацнал не от Мадрид, ами направо от миналото, с архаичния си говор и обноски той продаде на един измъчен от комунизма и посткомунизма народ лъжата, че комунизмът изобщо не се е случвал. Убедителността на тази заблуда се поддържаше не само от приказките му за трудолюбие и помирение, но и от делата му: наместо да търси възмездие от комунистите, които като дете го бяха изгонили от България, той се коалира с техните деца.

И тогава вече стана нужда да се появи Борисов. Ако първото, което болният и оставен без лечение човек прави, е да си намери виновник за болестта, а второто -– да си внуши, че изобщо не е болен, то третото е да повярва, че злото може да се превърне без лечение в добро. Тук вече Едип заема сцената. Той е злото, което без лечение се е превърнало в добро. Той е престъпникът, който без наказание се е превърнал в благодетел на народа.

Ето затова толкова го харесвахме в началото!

Защото като Едип, който отговаря на гатанката на Сфинкса, Борисов дойде и даде отговор на една загадка, на която никое управление след 1997 г. не успяваше да отговори: как да се допусне до властта една нова и амбициозна градска класа – в София, но и извън нея, без да се ограничи достъпът до власт на вече оформилата се посткомунистическа върхушка. Това беше новият консенсус около 2009 г., представляван политически от ГЕРБ: консенсус между амбициозната и активна градска среда в България и постокомунистическата олигархия. Консенсус между агнето, което иска да расте, и вълкът, който иска да го изяде.

Борисов беше архитектът на този невъзможен консенсус между агнето и вълка, той беше негово лице

Това беше неговата роля: мутрата, която вече не рекетира бизнеса на гражданите, ами ги пази от бандити (в неговата версия: „от комунистите”). Тази роля обаче не беше скрита за никого; никога Борисов не е криел нито ниската си култура, нито поведението и миналото си на мутра. Ние бяхме тези, които искахме да вярваме, че в един и същ човек е възможно да съжителстват едновременно и държавникът, и мутрата. А искахме да вярваме, защото така се самоубеждавахме, че травмата на миналото не само се е излекувала, ами е започнала и да ни служи.

Сигурно още дълго щяхме да живеем с тази заблуда, ако не се беше случил коронавирусът, от който всъщност пострада най-много репутацията на Борисов. Пострада, първо, защото епидемията ни накара да търсим по-настоятелно истината за света около себе си; и второ, защото тя събуди старите ни страхове и травми, добре приспани зад благополучието от последните години. Затова и проблемите на управлението веднага пометоха от дневния ред на хората проблемите на епидемията: защото епидемията, макар и проблем сама по себе си, беше всъщност повод да се сблъскаме с много по-страшния проблем за здравето в България. Проблемът не само за състоянието на болниците, но и проблемът за жизнения ни имунитет срещу злината.

Чистата злина – това беше снимано на онези снимки. Чистата злина, която е отвъд обясненията и тълкуванията. Чистата злина, която нито може да се отрече, нито да не се погледне. Чистата злина, за която всички знаехме.

Въпросът с кого се е търкалял Борисов в онова легло на снимките е несъществен – търкалял се е с майка си, с България. Търкалял се е с всички нас, които го родихме, за да ни излъже, че злото може да се съюзи с доброто, без да претърпи лечение.

Да, вече не просто сме в Едипова държава, ами сме в последния стадий на нейното съществуване, когато царят сам си е избол очите. Да обикаляш страната, скрит в брониран джип, да се срещаш единствено с клакьори и ласкатели, да не смееш да чуеш никой, който ти говори за проблеми, ами да му казваш, че е купен (точно както Едип казва на Тирезий, че го били подкупили претендентите за трона му) – всичко това е вече терминалната фаза на Едиповата ситуация. Фазата на тъмнината. Фазата на слепотата.

А слепият, той вече не може да води, освен ако не води други слепи. Или светът не стане много тъмен.

 

 

ПРЕКРАТЕТЕ ПРОПАГАНДАТА ЗА ПАНДЕМИЯТА COVID-19

 

Автор – Пол Крейг Робъртс, paulcraigrobertsn.com, превод – Павел Павлов.

Авторът е републиканец, доктор по икономика, бивш зам.-министър на финансите на САЩ по икономическата политика в администрацията на президента Рейгън..

От самото начало беше ясно, че болестта Covid-19 се използва за цели, различни от общественото здравеопазване. Big Pharma и нейните партньори – СЗО, Центровете за контрол и превенция на заболяванията в САЩ (CDC) и Националните институти по здравеопазване (NIH) – използваха социалните медии и преститутките*, за да контролират обясненията, които бяха давани на обществото, както и да подлагат на цензура медицинските работници, които не бяха съгласни с тях по този въпрос.

От отказа от успешното и напълно безопасно лечение с хидроксихлорохин, цинк и азитромицин, а също така и от използването на изкуствена вентилация на белите дробове са починали повече хора, отколкото от самия вирус. Общественото здраве и икономиката бяха жертвани. Целта е да се създаде хаос и страх, което прави възможно да се проведат масовите ваксинации и да се генерират милиарди долари приходи за Big Pharma. Демократите и преститутките използваха COVID срещу Тръмп, осмивайки препоръката му за безопасно и ефективно лечение с хидроксихлорохин, присмивайки се и на опитите му да отвори отново икономика, която никога не би трябвало да бъде затваряна.

Прочетете доклада на белгийските лекари. Ето някои пасажи, които могат да предизвикат интереса ви:

-„За тези, които имат тежки симптоми на заболяването, има достъпна, безопасна и ефективна терапия под формата на HCQ (хидроксихлорохин), цинк и AZT (азитромицин). Използването на тази терапия в ранните етапи на заболяването води до възстановяване и често предотвратява хоспитализацията. Сега едва ли някой трябва да умре“.

-„Проучванията на ваксинацията срещу грип показват, че за 10 години успяхме да разработим ваксина с над 50% ефективност три пъти. Ваксинирането на възрастните хора изглежда неефективно. На възраст над 75 години практически тя няма ефикасност (ваксината)".

-„Поради непрекъснатата естествена мутация на вирусите, която наблюдаваме всяка година, включително и грипния вирус, ваксината е в най-добрия случай временно решение, след което всеки път се изискват нови ваксини. Непроверена и изработена при спешни условия ваксина, чиито производители вече са получили законов имунитет срещу потенциалната вреда, поражда сериозни въпроси. Не искаме да използваме нашите пациенти като морски свинчета или да причини смърт“.

-„В световен мащаб се очаква ваксината да причини 700 000 случаи на усложнения или смъртни случаи“.

-„Ако 95% от хората имат COVID-19 с малко или никакви симптоми, тогава рискът от излагане на въздействието от непроверена ваксина е безотговорно“.

-„През последните няколко месеца вестниците, радиото и телевизията изглеждаха почти безкритични да подкрепят определена група експерти и властите по онова време, когато именно пресата трябваше да бъде критична и да предотвратява едностранната комуникация на властите. Това доведе дотам, че в медиите ни се появи информация, която приличаше повече на пропаганда, отколкото на обективни съобщения“.

-„Официалната версия беше, че е необходима изолация и това е единственото възможно решение. Това, че всички бяха за тази изолация, попречи на хората с различни възгледи и експертите да изразят различно мнение“. Алтернативните мнения бяха игнорирани или осмивани. Ние не видяхме открити дебати в медиите, където да се изразяват различните гледни точки“.

-„Бяхме изненадани и от многото видеоклипове и статии от много научни експерти и авторитети, които бяха отстранявани и продължават да бъдат отстранявани от социалните медии. Ние смятаме, че това няма място в свободната демократична конституционна държава, особено след като води до развитието на „тунелно зрение“.** Тази политика също има парализиращ ефект и подхранва страха и безпокойството в обществото. В този контекст ние отхвърляме намерението да се цензурират COVID-дисиденти в ЕС!"

-„Като лекари и професионалисти в областта на здравеопазването пред лицето на вирус, който по отношение на вредността, смъртността и разпространението, се доближава до сезонния грип, ние можем само да отхвърлим тези крайни непропорционални мерки.  Затова настояваме за незабавно прекратяване на всички тези мерки. Ние поставяме под въпрос легитимността на настоящите експертни консултанти, които провеждат своите срещи при затворени врати“.

- „Следвайки препоръките на ACU 2020 46, ние призоваваме за по-задълбочено проучване на ролята на СЗО и възможното въздействие върху тази организация от конфликт на интереси. Това беше в основата на борбата срещу „инфодемията“, тоест със системната цензура, наложена върху всички несъгласни мнения в медиите. Това е неприемливо за демократична държава, в която царува върховенството на закона“.

Бележки:

*-дума съставена от преса“ и „проститутка“ 

**-мед.зрително състояние, при което човек губи способността си за периферно зрение, тук изразът е употребен метафорично в смисъл създаване на аудитория от граждани, тип „коне с капаци“. 

ВСЕ ПО-МАЛКО МЕДИЦИНСКА ЛОГИКА В БОРБАТА С COVID-19

 Мероприятията с тотален карантинен характер сами по себе си отслабват имунната система.

Ел Мюрид, 29.09.2020 

11 европейски държави обявиха началото на втората вълна на коронавирус. И съответно за затягане на карантинните мерки. Всички тези маски, разстояния и така нататък. В Русия ситуацията е подобна, само че сега ще говорим за „пълзяща“ карантина – всеки регион ще взема свои решения. Което от гледна точка на здравия разум изглежда изключително нелепо, разбира се.

Фактът, че податливи на болестта са предимно хора с отслабен имунитет (между другото, не само на този зловреден вирус) не е особено спорен. Но това не се взема предвид. Всички мерки тип пълна карантина сами по себе си отслабват имунната система, и допринасят за заболеваемостта, вместо да я предотвратяват. Основният проблем (поне за Русия) обаче е заделянето на легла в полза на пациенти с Covid-19. Всъщност това означава невъзможност за оказване на помощ на всички останали категории пациенти, което означава история на свръхсмъртност, когато допълнителната смъртност в сравнение с предишни години и сезони по никакъв начин не съответства на броя на смъртните случаи от коронавирус. В същото време трябва да разберете, че смъртта с коронавирус и смъртта от коронавирус са съвсем различни неща. Въпреки това, с помощта на прости манипулации, комбинирайки ги заедно, можете да постигнете статистическо увеличение на смъртността от тази конкретна болест. Това, което е в основата на нова вълна от ограничения, е един вид положителна обратна връзка.

В същото време основният проблем дори не е вируса, а липсата на мобилизационен резерв, който може и трябва да бъде на разположение в такива случаи в допълнение към наличните болнични легла. Ето защо се отнемат от местата за „обикновените“ пациенти и затова реалната смъртност при другите заболявания започва да расте.

Ако в Москва, с нейния ресурсен потенциал, все още е възможно разполагането на допълнителни мощности, въпреки че въвежданите ограничения само показват, че те не са достатъчни, то регионите са принудени да преориентират значителна част от вече „оптимизираната“ си медицина изключително към една болест, превръщайки. опитите за лечение на всички останали категории пациенти в ад.

Парадоксът е, че „втората вълна“ е разплащане за мерките от „първа вълна“, когато карантинните мерки изкуствено забавиха доста тривиалния процес на развитие на колективен имунитет и сега това се представя като втора вълна. В същото време да не забравяме, че есента е обичайният сезон за вирусните респираторни заболявания.

Медицинската логика в борбата с коварния Covid-19 е все по-малко, но това не притеснява никого. Това ни позволява да приемем политическия подтекст на случващото се и колкото по-нататък се развиват нещата – с толкова по-голяма увереност. На национално ниво е невъзможно да се извършват координирани синхронни мерки, което означава, че става дума за наднационално регулиране на процеса. Отговорът се крие в събитията, които се случват в Америка – подготвя се пряка битка между двете най-мощни наднационални групировки на глобалисти и изолационисти, като и двете страни не изключват граждански конфликти и дори военни действия помежду си.

В същото време, в случай на победа, и двете групи ще се нуждаят от суперсилата САЩ, и по тази причина нито едната, нито другата възнамеряват да променят статута й. Следователно и глобалисти и изолационисти са заинтересовани да „натоварят“ останалия свят с достатъчно много проблеми и да не позволят да бъде ревизиран статуса на САЩ, докато глобалните групи за влияние определят победителя в битката.

В този смисъл всичко си идва на мястото. Това, което се случва около коронавируса, е изключително отдалечено от медицината, но строго политически ситуацията става съвсем разумна и рационална.