„Старец и змия“ (басня)

Автор: Цани Гинев (1836-1894), български будител

От публикация на Мирела Костадинова в „Епицентър“, 01.11.2019

„През една белоцветна пролет, когато хората както винаги се пръсват по полето, дядо Добри, преметнал през рамо мотика, също отива да свърши земеделската си работа. Докато прекопавал земята, изровил две големи змии – „на кост укосени“. Едната убил, но съжалил за стореното. Другата сложил в пазвата си, за да я стопли и съживи. Продължил работата си на полето и на ум си казал: „Горката гадина, да я туря в пазва и я стопля бедна…“ Нещо помръднало в пазвата му. Змията се съживила от топлата гръд на дядо Добри. И го клъвнала с отровния си зъб. Старецът я изтърсил от пазвата си, но било късно. Докато се довлече вкъщи, „душа предава“.

Поука: Злото го милвай, колкото щеш, то все пак зло си остава…

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ПОРТРЕТ*

Източник:https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7740214

….. „168 часа“ потърси професионалното мнение на психолози относно онлайн поведението на първата дама и какво всъщност отразява то.

„Очевидно е, че изявите на госпожа Радева гравитират основно около проблем със самочувствието. Безспорно е. че тя има нужда от внимание – коментира експертът Росен Йорданов, бивш зам.-директор на Института по психология на МВР – При всички положения това е един човек, който трудно се побира в кожата си.

Дадената й роля, чрез нейния съпруг, очевидно много я възбужда и изкушава да прави неща. които в предишната й битност на неизвестен човек не са имали чуваемост. Тя раздува традиционната представа на българина за съпругата до президента, като използва възможността да се радва на внимание и да го търси повече, отколкото хората очакват от нея.

Зад всичко прозира една зле прикрита, зле камуфлирана суета. Прави впечатление лекото фамилиарничене с известни личности, дори които тя признава, че не познава. Тонът в стил софийска бохема, който се опитва да демонстрира, отново разкрива помпозност и вътрешен копнеж за изява.“

В постовете на Радева очевиден превес има споделянето на музикални парчета в най- разнообразни стилове – Rammstein. Iron Maiden. Rainbow. AC/DC. „Уикеда“. Моцарт, Чайковски. Миро. „Ку-Ку бенд“. Цеца и много други.

„Музикалният тюрлюгювеч говори само за едно –  повърхностност – анализира Йорданов. – С госпожа Радева сме връстници. И на 50 години аз мога да кажа каква музика харесвам и какви групи, както и че ги познавам много добре. Когато човек представя себе си чрез песен, иска да подсили впечатлението за своя вкус. да покаже колко е културно-просветен – това е едно контролирано представяне на себе си.

Разделям тук два типа хора - такива, които слушат просто, за да се заявят като част от някакъв мейнстрийм. да покажат, че са културно повлияни отдаден стил. и такива, които истински харесват едно или друго.

Госпожа Радева с нейните музикални презентации оставя впечатлението, че е от хората, които са повърхностно прилепени за дадена музикална култура. Ясно е. че тя се идентифицира с нашето поколение, което е по-рокаджийско. Но ако човек наистина е почитател на Iron Maiden или на Rainbow – може да се изрази чрез много други техни парчета. Вместо само с хитове от 90-те. които са въртени навсякъде и всеки е чувал. В случая това е само демонстрация.

Ако някой харесва Iron Maiden и Слави Трифонов, значи има нещо гнило. Повярвайте ми. Аз съм фен на Iron Maiden, колата ми е брандирана дори и не познавам друг фен. който да харесва в същото време Слави Трифонов.“

С времето – от легендарния вече пост за котарака на Радеви (обвързан с гей парада) през 2017 година до днес – първата дама редуцира собствените си думи и действа с повече или по-малко закодирани послания. Не може задълго обаче да се въздържи от публикации.

„Когато става въпрос за публични личности, в социалните мрежи се очаква да се балансират два крайни на пръв поглед принципа – обяснява доц. д-р Маргарита Бакрачева от Департамента по психология към Института за изследване на населението и човека при БАН. – Допустимото от гледна точка на изпълняваната социална роля (премереност. сдържаност), което не кореспондира изцяло със същността на социалните мрежи – залагането на личната позиция, по-емоционалния тон и споделяне на съдържание. Сухото информативно или изразяващо единствено позиция изявление не е в стереотипа на комуникацията в социалните мрежи. Личните страници автоматично биха изгубили смисъла си и биха наподобили личен сайт.“ (със съкращения)

*–Заглавието е мое.

За т.нар. ПУТИНИЗЪМ ….

Не търсете дълбок смисъл в примитивното копиране

От блога на Юрий Рарог, 02.11.2019

 За да се даде оценка на „ИЗМ“-а като явление, е необходимо той да се анализира от идеологическа, политическа, икономическа и социална гледна точка . Ако това не бъде направено,  е препоръчително да приложим добре познатите термини. И така, какви са основните характеристики на системата, възникнала в Русия в началото на ХХI-ви век – авторитарен режим, основан на военно-полицейско-държавна бюрокрация и предимно олигархичен капитал. Отличава се с агресивна външна политика, войнстващ национализъм (под формата на рашизъм [1]) и демагогия на „традиционните“ ценности, включваща и „единствено правилната“ църква. Името на този тип авторитарен режим е измислено отдавна – „бонапартизъм“. Бонапартистките режими в света са многобройни, особено в Латинска Америка.

Интелектуалните особености на Путин не му позволяват да измисли нещо ново, оригинално, въпреки че много му се иска. Не много умен, тясно професионално обучен хитрец, който непрекъснато пълзи, за да докаже, че не е „прекалено бозав“. Оказва се, че той притежава само това, което наистина може – кабинетни интриги, изнудване, подкупи, сплашване, убийства. Накратко казано – „по делата му“ ще го познаете. Какъв трябва да бъдеш, за да те осени налудничавата идея за възстановяване на архаична православна империя през ХХI век? С една дума, не се опитвайте да търсите дълбок смисъл в примитивното копиране.

Между другото, подобен извод може да се направи и при анализ на т.нар. „сталинизъм“, който всъщност ще се окаже ранен (до НЕП-овски) ленинизъм – военно-бюрократична диктатура, чието ядро е партията, „съветите“ (органите на държавна власт, законодателна и изпълнителна в Русия след революцията – бел. моя) като леко демократизираща гирлянда на режима и икономиката – като „голяма фабрика“. Ленин се отказва от тази разрушителна, утопична идея. Може би животът го е научил или си е спомнил предупрежденията на Енгелс, че икономиката не може да бъде контролирана от центъра. Революционната насоченост на „съветската власт“ е тема за отделен анализ, защото това, за което мечтаят и обясняват теоретиците, е много по-различно от това, което се случва на практика (обикновен държавен империализъм).

Бележки

[1] – от първите две букви от англ. Russia (РАша)+изъм