МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ

По време на службата ми в Медицинско управление и особено след 1989 г. имах възможността и щастието да посетя страни от Европа, Америка и Азия. Основната част от служебните ми командировки бяха свързани с установяване на контакти с военномедицинските служби. Само пет от тях имаха връзка с граждански медицински, фармацевтични или други фирми и събития – посещението на заводите на “Хелиге”, Фрайбург, ФРГ (производител на електрокардиографска апаратура) през 1989 г., заводите за производство на пещи за изгаряне на медицински отпадъци, Виена, Линц и Грац, Австрия, 1990 г., участие в Международния конгрес по медицина на катастрофите, Москва, СССР, 1990 г., посещение на фармацевтичните фирми “Никомед” (производство на контрастни вещества за образна диагностика), Осло, Норвегия, 1994 г., (по време на Олимпиадата в Лилехамер) и “Хофман Ла Рош”, (По неин лиценз България произвеждаше психотропния бензодиазипинов препарат “Лексотан” – бел. моя), Базел, Швейцария, 1996 г. Между другото при посещението на Базел имах възможност да се запозная с интересни хора и да създам полезни професионални връзки. В делегацията бяха Рени Димитрова и Бойка Гонкова от все още държавните „Фармахим” и „Медифарма”, Стефан Кафеджийски от фармацевтичния завод в Дупница, Живко Камарашев и Йордан Миленков от Медицинските университети в София и Пловдив, представителите на НИЛС д-р Ася Попова и д-р Михайлов, лекарката от „Пирогов” д-р Стоянка Попова. Частния фармацевтичен бизнес беше представен от Лили Дочева, Татяна Дракулова и Тихомир Каменов. Няколко години преди това Каменов бе основал фармацевтичната компания „Търговска лига”, която съществува и до днес. Не беше фармацевт, но непрекъснато парадираше с връзките си с Огнян Дойнов. Запомнил съм го с навика му да прави „майчин помен с чужда пита”. Последната вечер от посещението в Швейцария бяхме в Цюрих. Каменов ни покани да посетим бар „Распутин”, за да ни почерпи. Заведението беше уютно, музиката – особено приятна, а обстановката напомняше Русия от преди революцията от 1917 г. Цените бяха високи. Каменов покани почти всички участници в делегацията. И разбира се сметката за изпитите коняци набъбна. Оказа се, че Каменов я „платил” за сметка на Георги Хаджиев – шеф на българското представителство на „Ла Рош” в България. На сутринта като разбрахме за постъпката му се почувствахме неудобно.

От това посещение съм запомнил и думите на вицепрезидента на “Ла Рош” за България, отправени към Стефан Кафеджийски. Цитирам по ги по памет – “Г-н Кафеджийски, вие в Дупница сте магьосници. Ние ви доставяме годишно субстанция за производство на един милион таблетки „Лексотан”, а вие само за Русия изнасяте 1,5 млн”. Коментарите оставям за вас.

Хората, които не са напускали по служебен път границите на България приемат тези командировки като приятни екскурзии на държавни  или фирмени разноски. С това впечатление оставам като чета днешната преса. Не отричам, че във всяка командировка има елемент на запознаване с историческите и културни забележителности на страната домакин. Има и така наречения “шопинг” в рамките на минималните командировъчни, осигурявани от Министерството на отбраната. Но не това е най-важното. Посещенията ми в държавите – членки на НАТО отвори очите ми за редица нови възможности в областта на военната медицина, за които не бях обучаван и не бях чувал. Командировките в бивши членки на Варшавския договор пък позволяваха да си сверя часовника за онова, което правим или се каним да направим у нас. Някои от посещенията имат известна историческа ценност – например участието в последното заседание на секцията по “Организация и тактика на медицинската служба” на Медицинските служби от Варшавския договор (Преди разпускането на съюза – бел. моя), Лодз, Полска народна република, 1989 г. или първото българско участие в заседание на Комитета на началниците на Медицински служби на НАТО по линия на “Партньорство за мир”, Брюксел, щабквартирата на Алианса, Кралство Белгия, 1995 г.

 

 В Лодз, 1989 г.

В Брюксел 1995 г.

Изложението ми за отделните ми международни контакти съм подредил по азбучен ред на страните, в които са се осъществили. Когато започнах да пиша за командировките си зад граница дълбоко съжалявах, че с изключение на Албания, за останалите командировки съм запазил само докладни записки, програми за посещение и откъслечни записки. Пълното възстановяване на събития, от които ме делят десетки и повече години е трудно. В това отношение обаче съм се стремял да не дописвам и украсявам случилото си. Другата трудност произтича от факта, че за международната ми дейност има богата информация в главата посветена на медиите. Това налагаше да внимавам и да не повтарям вече казани неща.

(Следва продължение)

Не съм путинофил, но....

Понеже яростните русофоби в България обявяват Владимир Путин за „агресор и неофашист” си струва човек да проследи част от политическата история на две от бившите съветски републики, а днес суверенни държави – Грузия и Украйна, обект на путинските „имперски” мераци!

Преди това е необходимо да спомена, че „ерата Путин” започва на 07.05 2000 г., когато е избран за първи път за президент на Руската федерация. Президентства два последователни мандата до 07.05.2008 г. След смяна на постовете с Медведев, която приемам за фиктивна е избран за трети път за президент и встъпва в длъжност на 07.05. 2012 г. Ето защо си позволявам да направя „обосновано” допускане, че г-н Путин е фактическия властник на Русия от кажи речи 15-тина години. Да видим какво става в държавите, за които той е бивш или настоящ агресор.

1.Грузия

Първият демократично избран президент на Грузия е Звиад Гамсахурдия. Свален чрез преврат от Едуард Шеварнадзе на 06.01.1992  г. Шеварнадзе, който е бивш външен министър на СССР по времето на Михаил Горбачов се задържа на поста президент до 23.11.2003 г.,  когато подава оставка в резултат на т.нар. „Революцията на розите” (21-23.11.2003 г.). От 25.01. 2004 г., в резултата на избори начело на страната е Михаил Саакашвили. На изборите през 11.2013 Саакашвили е победен от Гиорги Маргвелашвили, който става президент на Грузия. Въоръженият конфликт в Южна Осетия между Грузия от една страна и Южна Осетия, Абхазия и Руската федерация от друга започва след като на 08.08.2008 г. Грузия подлага на обстрел столицата на Южна Осетия – гр.Цхинвали. Същият ден Президентът на Руската федерация Владимир Путин обявява провеждане на операция за  налагане на мир със сила в зоната на конфликта. Бойните действия продължават до 12.08.2008 г. В периода 14-16.08 президентите на Южна Осетия, Абхазия, Грузия (М. Саакашвили) и Руската федерация (Вл. Путин) подписват план за мирно регулиране на конфликта.

2.Украйна

След разпада на СССР президенти на страната в периода 1991-2014 г. са  Леонид Кравчук (1991-1994), Леонид Кучма (1994-2005), Виктор Ющенко (2005-2010) и Виктор Янукович (2010-2014). Мандатите на Виктор Ющенко съвпадат с ерата на Путин.

След края на мандат на Кучма за кандидати за президенти се кандидатират Ющенко и Янукович. На първият тур на изборите на 31.1.2004 г.Ющенко получава 39.87%, а Янукович 39,32% от гласовете. Никой не достига мнозинство на балотажа на 21.01.2004 г. Започва т.нар „Оранжева революция”. Ющенко, Тимошенко и техните  привърженици отказват да приемат резултатите и твърдят, че има изборни измами. Върховният съд отменя резултатите от изборите и нарежда повторно гласуване на 26.12.2004 г. Ющенко спечелва изборите на повторното гласуване, но само с 52%.

На 10.11.2009 г. Виктор Ющенко се кандидатира за втори мандат. Изборите са насрочени за 07.01.2010 г. По време на кампанията си, Ющенко определя своите опоненти – Тимошенко и Янукович като хора , които няма да се грижат за съдбата на Украйна и нейните интереси. На първия кръг от проведените избори спечелва едва 5,45% от гласовете и отпада. Състезанието продължават Виктор Янукович и Юлия Тимошенко. Със своите 48,95% от гласовете Янукович става първият пряко избран президент в новата история на Украйна, спечелил изборите с по-малко от 50% от гласовете.

А сега следват въпросите:

1.Защо дългата путинска ръка не предотврати „Революцията на розите” през 2003 г. и не възпрепятства идването на власт на Саакашвили. Всесилната ФСБ можеше да го отстрани и по време на „разпалената от Путин” война през 2008 г., но го „търпя” още пет години. И г-н Саакашвили си отиде тихо и мирно.... след избори!

2. Путин ли е  виновен, че Абхазия и Южна Осетия обявяват едностранно независимост от Грузия след разпадането на Съветския съюз в началото на 90-те години. Имат ли право тези области на самоопределение или са сепаратистки? Апропо! Как Косово се отдели от Сърбия? И защо САЩ и ЕС и до ден днешен, вече 40-т години си траят за Севернокипърската турска република?

3.Кой предизвика петдневната война от 2008 г.

4.Можеше ли Путин да предотврати „Оранжевата революция” и да се намеси в  Украйна още през 2004 г. Защо тогава не беше фашист и агресор.

И накрая. Кога Путин се фашизира? Когато подкрепяше действията на САЩ и НАТО в Ирак и Афганистан и когато си затрая за „Арабската пролет” от Либия до Египет до момента, в който щеше да загуби единствената руска военна база в Близкия Изток (Сирия)? Или когато присъедини Крим след местен референдум, за да не позволи на САЩ да  отнемат контрола на федерацията върху Черно море и да излязат на границата на Руската федерация?

Чакам някой да ми отговори? Белким и аз влезна в правия път!

НАГЛЕЦЪТ С ГЕНЕРАЛСКИ ПАГОНИ

На 12.02.2010 г. вестник “Българска армия” (бр.74) на цяла страница публикува интервю на Спиридон Спиридонов  с началника на ВМА генерал майор професор Стоян Тонев под заглавието “ВМА и ВВС извършиха първата авиомедицинска евакуация” Заглавието вероятно е на редакцията. Бих отминал с мълчание брътвежите на професора по нищо Тонев, ако интервюто не изобилстваше от неистини.

Първа неистина.  Цитирам: “Транспортирането на наши ранени до Ланд­щул не е въпрос на въз­можности, а на строго спазване на стандарти­те на НАТО за авиомедицинска евакуация на ра­нени военнослужещи от контингентите в Афга­нистан. Според тези то започва от точно по­сочен по-нисък клас военнополева болница и пос­тепенно достига до най-висок. В случая с наши­те ранени военнослужещи стартът на евакуа­цията започна от болни­цата от типа "Роля 3" в базата в Кандахар, пре­мина през по-високия клас "Роля 3+" в базата в Баграм, която е най-го­лямата военнополева болница на НАТО в Аф­ганистан, и се стигна до болницата в Ландщул, която е тип "Роля 4". От този тип най-висо­ко ниво е и ВМА, така че възможностите ни за лечение по никакъв начин не отстъпват на тези в Ландщул, а просто спаз­ваме военномедицински­те стандарти на НАТО, според които преди да бъ­дат транспортирани до родната си страна, ране­ните задължително пре­минават през Ландщул”.

Къде е неистината? Съгласно доктриналните документи на НАТО (Allied Doctrine 85-8, Medical support – Principles, Policies end Planning Parameters, Allied Joint Medical Support Doctrine 4.10., STANAG 2228) силите развръщат в зоната на операцията сили и средства за оказване на медицинска помощ на роли 1(за батальон и приравнени), 2 (за бригада/ дивизия) и 3 (за всички сили участващи в операцията). Медицинската помощ на роля 4 е национално задължение на страната предоставила сили в операцията (в конкретния случай България) и се осигурява от  национални цивилни или военни лечебни и възстановителни заведения. За тях няма специално изискване за някакво особено “най-високо ниво”, каквото представя пред читателите Тонев. Просто на територията на страната се евакуират военнослужещи, при които лечението и възстановяването е продължително и те или стават негодни за военна служба или се връщат късно към служебните си задължения.  Ето защо да приписваш задачи на американската болница в Ландщул (имах възможността да я посетя пред повече от 15 г. и съм запазил много добри спомени за нейните възможностите, оборудването, вътрешния ред и т.н.) от някакво “най-високо ниво”най-малко е некоректно. Процедурата по евакуация в зоната на мисията, която професора по нищо описва, меко казано е неточна. Последователното преминаване на ранения през трите роли не само не е задължително, а е и нежелателно (и този принцип е добре известен много преди възникването на НАТО и Варшавския договор). Основното изискване е раненият да попадне на операционната маса до 1-я час (“златен час”) от раняването (до 50-те години на миналия век 4-6 час поради възможностите на линейките). И дали това ще бъде в медицинско учреждение на роля 2 или 3 (на роля 1 няма хирурзи) се определя само и единствено от мястото на възникване на загубите и възможностите на евакуационните средства. Истината е по проста. За да евакуираш тежко ранени от зоната на операцията трябва да притежаваш летателни апарати с тактически радиус на  полета, при който не е необходимо междинно кацане за презареждане. Такъв тактически радиус по отношение на Афганистан не притежават нито “Ан”-овете, нито “Спартан”-ите. Това е истината.

Втора неистина. Цитирам: “Полетът от Ланд­щул беше първата реал­на авиомедицинска ева­куация, извършена съв­местно от екипажа на военния транспортен самолет "Спартан" на ВВС и авиомедицинския екип на ВМА след офици­алната им сертификация за този тип дейност през есента. От участи­ето си в мисии в Ирак и в Афганистан нашите лекари имат богат опит за извършването на реална авиомедицинска ева­куация - т.нар. медевак. Тримата медици, участ­вали в полета до Ланд­щул, са част от десетчленния авиомедицински екип на Центъра по во­енномедицинска експертиза, авиационна и мор­ска медицина към ВМА. Това е единственият за­сега сертифициран бъл­гарски екип за извършва­нето на спешна помощ по въздуха, за което се изис­ква високоспециализирана подготовка. Медици­те ни от това звено са провели летателна под­готовка както с екипа­жа на "Спартан" от ави­обаза “Враждебна”, така и с екипажите на верто­летите “Кугър” от ави­обаза “Крумово”.

Къде е неистината? Тонев е прав, ако поредността на въздушната евакуация я измерваме спрямо момента на сертификация. Само че българските лекари и пилоти (и цивилни и военни) са извършвали въздушна евакуация от момента на възникване на специализирана санитарна авиация у нас (от времето на Втората световна война). Без да са били сертифицирани. Екип на ВМА, в далечната 1993 г., евакуира трима тежко ранени български военнослужещи от мисията в Камбоджа с редовен полет на авиокомпания “Балкан” по линията София-Банкок (тогава роля 3 се изпълняваше от Кралската военна болница в столицата на Тайланд). И те не бяха сертифицирани и нямаха никаква летателна подготовка. Не ми се иска да отегчавам слушателя с изискванията към медицинските екипи, които придружават ранените по време на полета и как сме побългарили тези изисквания. Ще спомена само че трансатлантическите евакуационни полети за нуждите на американските войски в Европа се придружават от медицинска сестра, а вертолетите  в тактическата зона на ТВД – от парамедик. И двете неща съм ги видял с очите си в база на САЩ във Федералната република през 1994 г.

Тонев, видимо щастлив след последните неистини споделени пред медиите

Трета неистина. Цитирам: “През ме­сец май след жестоката катастрофа до Ямбол специалистите на ВМА бяха първият столичен екип, пристигнал в ямболската болница. През август със специален са­молет, изпратен от пра­вителството, екип на ВМА прибра от Иран из­падналия в кома българ­ски моряк Панко Тодо­ров. През септември екип на ВМА отново из­летя с правителствения самолет, този път на по­мощ на пострадалите при трагедията с потъ­налия кораб в Охрид. През ноември наши воен­ни медици отново бяха изпратени от правител­ството - този път в по­мощ на сънародниците ни в Украйна, където вър­луваше грипна епидемия”.

Къде е неистината? Споменатите от Тонев факти са верни. Само че той забравя да разкаже каква помощ са оказвали екипите на ВМА в МБАЛ в гр.Ямбол, по време на полета от Иран (между другото каква е съдбата на българския моряк?), в болницата и на летището в гр. Охрид по време на общо 3-часовия престой до обратния полет или при грипната епидемия в Украйна. Май че нищо, или почти нищо. Освен активно участие в правителствени PR акции. На случая с “екскурзията” до гр. Охрид обаче си струва да се спра по-подробно.

На 06.09.2009 г. от изявлението на  Тонев и неговия заместник - полковник Илия Белоконски (и двамата синове на активни борци срещу фашизма и капитализма) стана ясно, че новопокръстените демократи за първи път наблюдавали държавническо поведение по повод българската трагедия на Охридското езеро. Генералът го определи като една от основните съставки на реакцията при бедствия. На забравилите трябва да се припомни, че държавническо отношение прояви и правителството на Станишев при катастрофата на Бакаджика. Тогава споменатите господа мълчаха. Не беше някак си удобно. Идваха избори. А и за слепия беше видно, че правителството на тройната коалиция си отива. Що да му правим излишна реклама? Прилики между двете събития колкото искаш, разликите – количествени. По брой на изпратени министри и заместник министри. Каква ли я свършиха в Охрид транспортния и здравния министър? И лекарските и психологични екипи от ВМА. Апропо, защо в Ямбол нямаше психолози? Спомня ли си вече някой за оная ербап ямболска шефка на МБАЛ, която не искаше помощ от софийски медицински специалисти, а имаше нужда само от кръв? Едва ли!?

В унисон с маститото ръководство на академията, Димо Станчев (иначе интелигентен мъж и добър психотерапевт) заяви в студиото “На четири очи”, че ВМА може да си позволи да окаже безплатна психологическа подкрепа на оцелелите от Охридското езеро. Че се нуждаят от такава е ясно! А оцелелите на Бакаджика не се ли нуждаеха? И защо можете да си го “позволите безплатно” г-н Станчев? Да не би ВМА да е частна собственост на Тонев, Белоконски или ваша? Доколкото е известно тя е  и ще продължава да се издържа от данъците на българите.

Склонността  на Тонев да говори на “ангро” и да послъгва не е от днес. Тя датира от далечната 1992 г., когато Димитър Луджев взе, че го “назначи” за около четири денонощия за началник на ВМА. Първата работа на тогавашния майор и само доцент Тонев бе да даде интервю по радио “Хоризонт” и да изговори куп нелепости. Само че Луджев  бързо разбра и коригира грешката си. Днешният генерал вероятно е забравил и за времето през 1996 г., когато ме молеше да идем при “бате Жан” (Жан Виденов) за да стане началник на академията. За да не се сметне, че се заяждам лично ще цитирам журналистката Катя Карагяурова и материала й “Разрухата на военната медицина продължава. Три години след Луджев, луджевизмът не е изживян” във вестник „Дума”  от 06.03.1996 г.: “...Проф. Мечков не е бил съгласен и така станал неудобен за провеждането на Луджевата стратегия. Друг трябваше да го смени. Четири дни доц. Стоян Тонев, приближен на военния министър, изпълняваше длъжността началник на академията, докато стане ясно, че докторът със специалност кожни болести няма да може да се справи. Оттогава обаче неговите мераци да оглави академията не са стихнали. За съжаление сега пак неговото име се спряга като човек, удобен да довърши започнатото по времето на Луджев...”. Преди 14 години авторката е сгрешила само в едно – мераците на Тонев нямат нищо общо с Луджев и са плод само на личните му икономически интереси.

По време на царското управление звездата Тонева най-после изгря. Как успя да влезе под кожата на министър Свинаров и на генерал Колев не зная, а и едва ли е толкова важно. Важното е, че за годините начело на ВМА Тонев се превърна в перфектен “наглец” (извинявам се, че заимствам името от наименование на операция на МВР). Освен да послъгва, той стана и специалист по всичко.

Когато разсъждава за финансите на ВМА например, Тонев нарича приходите от лечение на цивилни пациенти по линия на договори със здравната каса “печалба”. Цитирам: “...общият размер на печалбата на ВМА е в размер на 384 000 лева, от които около 60% за сметка на касата (230 400 лева), а останалите - от .......“ (интервю във вестник “Труд” в броя от 18.05.2007 г.). Професорът обаче забравя да спомене за бюджетните трансфери от военното ведомство, които академията получава. За тях няма откъде да научите, тъй като законовият текст, че бюджета на ВМА като част от военния бюджет се публикува на отделен ред отдавна е заличен. Ровейки в Интернет случайно открих Протокол № 120 (стенографски запис)  от 2004 г. за заседание на Комисията по здравеопазване на ХХХІХ Народно събрание. В него черно на бяло пише, че размера на планираната бюджетна субсидия за 2005 г. е 35 млн. лева. Дали това са много или малко пари не зная. Чудя се обаче защо министерството плаща здравни осигуровки на военнослужещите, които по мои най-груби изчисления за 2004 г. са 22 млн.лева.

Тонев обича да път се изживява и като ментор на здравната реформа в страната, особено от лятото на миналата година. С лека ръка и бих казал лежерно, хвърля в публичното пространство числа и факти, които и Господ трудно би проверил и опровергал. Ето ви няколко примера.

“Преструктурирането и закриването на 80 болници би спестило 150 млн. лева, но тяхното затваряне не е икономическият лост, който ще промени здравеопазването. ....... заяви на пресконференция в сряда директорът на Военномедицинска академия (ВМА) ген. Стоян Тонев..... Шефът на ВМА прогнозира, че ако здравното министерство не поеме основна част от капиталовите разходи за високотехнологичните изследвания, след осем месеца високотехнологичните болници ще се превърнат в две нива по-ниски” (материал на Мартина Бозукова от  09. 12. 2009 г. в “Медиапул”, електронно издание) или: “.....Това не може да продължава дълго време, защото липсата на апаратура сваля нивото на здравеопазването. Най-важното е, че то води до изчезване на високотехнологичните дейности. Високотехнологичните дейности са това, което всъщност прави медицината медицина. Затова ми се иска юли месец, с корекцията на бюджета, да бъдат предвидени и по-високи капиталови разходи. По принцип се смята, че между 15 и 20 % от бюджета трябва да отиват за капиталови разходи, а в момента процентът е 3%”, добави Тонев” (Интервю на Цветомира Георгиева със заглавие “Ако реформата в здравеопазването не бъде осъществена, Националният рамков договор за 2010 г. ще се провали. Това каза в интервю за Агенция “Фокус” началникът на Военномедицинска академия ген. Стоян Тонев”).

“...Началникът на ВМА генерал Стоян Тонев информира, че преди час е разговарял с финансовия министър Симеон Дянков и със зам.-министър Владислав Горанов и е бил уверен, че в петък ще бъдат преведени дължимите пари за декември, както на личните лекари, така и на всички болнични заведения (Интересно в качеството си на какъв. Между другото парите така и не бяха приведени до споменатия петък. Какво от това, нали Тонев демонстрира близост с правителството, а другото кучета го яли – бел.моя). Според него е необходимо да се усилят финансово и кадрово наличните спешни центрове в страната - 28 самостоятелни и около 200 към отделните болници. Необходимите средства, за да може да се доизгради бързата помощ възлизат на 300 млн. В аналогия със филма „Подкрепете местния шериф”, Стоян Тонев, отправи апел да се подкрепи местният министър. „Местният министър е също толкова затруднен като местния лекар”, коментира той. Според него, реално в страната е необходимо да има 120 болници. Ако на мене ми разрешат моята поликлиника да работи с касата, ще затворят поне три поликлиники. Ако университетските болници прекратят договорите си с областните и общинските болници, 50 % от клиничните пътеки ще отпаднат, счита Тонев. „В момента се създава едно лъжливо усещане, че повечето болници могат да съществуват сами. Не, те не могат и в момента”, категоричен бе той. Генерал Тонев се ангажира в случай, че заради преструктурирането лекарите от общинските болници си загубят работата, той лично „би взел няколко човека във всяка от неговите болници”. „Те няма да останат без работа, напротив”, твърди той. 148 млн. лева са средствата, които трябва да изплати държавата за здравни услуги за декември.” (по “Ген. Стоян Тонев: България има нужда от 120 болници” Frog.news, 17.01.2010 г.)».

Тонев обича да лансира и нестандартни идеи. Като цитираната: „....Когато се открива една частна болница, държавата трябва да решава от какъв тип болница има нужда това населено място. Иначе е много лесно да направиш една бутикова болница в една малка специалност. Да, тя ще бъде печеливша, но тя реално ще създава проблеми на общото финансиране на здравеопазването, защото тя не решава социалния проблем за населеното място. Това е причината в повечето страни в Европа да съществува квотен принцип според здравната карта на страната” (посоченото по-горе интервю на Агенция “Фокус”). Идеята ми дава основание да го нарека “късния Семашко” (Народен комисар на здравеопазването и бащата на здравната реформа в болшевишка Русия – бел.моя). Остава да перифразира видния болшевик и да каже “Няма да се справим със здравните проблеми и да осигурим добро лечение на българите, няма да се води действителна борба с корупцията, тази социална болест и няма да се създадат нормални условия за труд на лекарите ако ние се съобразяваме със свещеността и непрекосновеността на частната собственост... “. Едва ли ще ме учуди.

 Тонев в компанията на прекия си началник

Очевидно Тонев е овладял до съвършенство теорията на Хенри Минцбърг  за ролите, които трябва да изпълнява ръководителя. Особено на такъв от неговия ранг – доктор хонорис кауза на Пловдивския медицински университет, носител на висше държавно отличие - орден "Стара планина" с мечове (интересно за какви заслуги), професор по нищо и т.н. . Не съм достатъчно компетентен коя от десетте роли на Минцбърг владее най-добре. Май че тая, която му осигурява личен управленски уют. Тонев с почтителност и преклонение служи на три правителства (на НДСВ и ДПС, на БСП, НДСВ и ДПС и днес на ГЕРБ), на петима министри на отбраната, на двама началници на ГЩ и днес на един началник на отбраната.  И както говорят злите езици ще продължава да служи, като за да си доизплете личната финансово-икономическа кошничка. Все ми се струва обаче, че “наглецът” с генералски пагони е време да си намери майстора в лицето на правораздавателната система.. Само че не зная дали това ще се случи скоро, тъй като политическият чадър над генерал-майора изглежда непробиваем.  

PS. През 2010 г. се оказах лоша врачка. И ето, че след малко повече от четири години май е на път нещо да се случи. Продължавам обаче да съм подозрителен! 

Бях качил този материал в блога си. След това чух изказване на ГЕЛЕТО МАИН от Парламентарната трибуна по повод на направените разкрития за далаверите Тонев (както виждате тук го обвинявам само в лъжи и нищо друго), ядосах се и го изтрих. Смятам обаче, че написаното допълва един образ и е хубаво да се прочете от любопитните люде!

Министърът на отбраната Ангел Найденов награди началника на Военномедицинската академия генерал-майор Стоян Тонев,

БРАВО БЕ ГЕЛЕ, БРАВО БЕ НАЙДЕНОВ. А СИ ЗНАЕЛ ВСИЧКО МИСКИНИНО!!!

„В историята на всяка една институция човек, независимо каква позиция заема, оставя диря, ако има свой собствен почерк. Това е още по-важно, когато става дума за ръководител, който има свой индивидуален стил на работа и управление“. С тези думи министърът на отбраната Ангел Найденов се обърна към началника на Военномедицинската академия генерал-майор проф. Стоян Тонев, д. м., днес, 3 декември, на церемония по награждаването му в Министерството на отбраната. Почетният знак на министерството „Свети Георги“ – І степен беше връчен на генерал-майор проф.Тонев за неговата цялостна дейност, издигаща престижа на Министерството на отбраната и за постигнати отлични резултати при изпълнение на служебните задължения.

„Вие успяхте да утвърдите Военномедицинската академия като водещо здравно заведение и създадохте една солидна основа за хората, които идват след Вас. Всъщност вдигате летвата високо и това изисква и от Министерството на отбраната да полага не по-малко грижи от тези, които е полагало досега, за да подпомага усилията на ръководството на ВМА в амбицията да запази този статут“, каза още министър Найденов. Той изрази благодарност към генерал-майор Тонев за приноса и усилията му за изграждането на доверие към Българската армия и го поздрави по случай неговата 60-годишнина.

Генерал-майор проф. Стоян Тонев беше награден с най-високото отличие на Министерството на отбраната в последния ден, в който, поради навършване на пределна възраст, заема поста си като началник на Военномедицинската академия и Главен лекар на Въоръжените сили на Република България. Министър Найденов подчерта, че в продължение на 11 години генерал-майор Тонев ръководи ВМА и с всеотдайната си работа е превърнал поверената му структура в болнично заведение с респектиращ научен капацитет, търсени специалисти и завидна материална база.

Началникът на отбраната генерал Симеон Симеонов награди с офицерски кортик генерал-майор Тонев за дългогодишната му безупречна служба в редовете на Българската армия и за доказаните му професионални и личностни качества (от http://www.md.government.bg/bg/, 03.12.2013).

Колевизми за шлифера....

Cherchez la femme, не - Cherchez la Шлифера Ми!

 Je suis Шлиферът Ви!
Френски лаф.

***

Шлиферът Ми е haute couture!
От едно модно ревю през миналата седмица.

***

Шлифер даден, Шлифер приет!

Вариант на пионерски поздрав от времето на социализма.

***
В началото беше Шлиферът Му, и Шлиферът Му беше у Бога, и Бог беше Шлиферът Му. И рече- хванете се за Шлифера Ми!
По българско евангелие от ХХІ век. 
***

Шлиферът сменям, нравът си не!
Шлиферът си давам, властта не давам на друга.....да кажем партия
Шлиферче я ми кажи, Шлиферче не ме лъжи - аз ли съм най-големия разбирач?
Шлиферът Ми, срещу Шлиферът Ти.
За великденски надбавки към пенсиите ме дръжте за....да кажем шлифера!
Шлифер - това звучи гордо!

Бедна съм била, ами ...... Шлифера ми?
Кой ми сра в Шлифера?
Ти му викаш куме Иване, то търчи за Шлифера да те хване!

Народни умотворения.

***

Шлифери от всички страни, съединявайте се!
На крак о Шлиферо презрени, на крак о Шлифер на труда!(допълнена по идея на Митко Пенев)

Лозунги в стил Интернационала на ЛГТБ

***

Песни за шлифера:
1.По Васко Кеца:
„Шлиферът все ни свързва!
Шлиферът ни дели!
Малко тъжен е този
черен Шлифер нали?
2.По Лили Иванова:
„Шлиферът тук,
Шлиферът там!?
Как да го търся
в мрака не знам!?”

P.S. Събрах ги на едно място за да си запазя авторските права

Как се формира базовата компетентност в българското общество!

В края на статията си „Демокрация и невежество: за "Фейсбук", Путин и други метаморфози” Даниел Смилов (портала „Култура”, http://kultura.bg) развива вярната теза за базовата компетентност, като основа за функционирането на съвременното демократично общество, цитирам: „В този смисъл не е необходимо да имате общество от доктори на науките, за да разчитате на демокрация: необходимо е базова компетентност. А тя се осигурява със съвременните форми на масово образование, от които не бива да изключваме нито медиите, нито партиите (край на цитата).”

 

Няма да споря с автора, макар че статията изобилства от противоречиви примери, а ще използвам собствени такива. За да докажа, че в българското общество трудно се формира компетентност.

1. Каква компетентност може да създаде урок по история от български учебник, цитирам: „Хирошима след атомната бомбардировка. Хирошима през 1945 г. е един от главните политико-административни, военно-транспортни и социално-икономически центрове на Японската империя. По време на атомната бомбардировка загиват и около 2000 американци, учили в града и останали като се интегрирали към местната култура. Вследствие последиците от взрива загиват и хиляди американски военнопленници...(край на цитата).” Разбира се новите братя вероятно ще са доволни. Я колко много жертви са дали, за да сломят лошата империя?!? Защото едва ли ще се намери някой, който след време да  разкаже на бъдещите ученици,  че двете бомби (Хирошима – 22 кТ и Нагасаки – 12 кТ) затриват само в момента на взрива около 106 500 невинни японски граждани. Кажи речи три български областни града!!

2. Ще възпита ли езикова култура вербалното поведение на български политик по време на пресконференция с държавен глава на чужда държава, цитирам: „В деня, в който шефът на ФБР идва в България по покана на ДАНС, да се повдига този въпрос (за оставката на Вучков) след като няма точка в дневния ред на правителството, след като на тридневно посещение у нас е стратегически важен президент с всичките си министри - г-н Алиев… те ме занимават с ченгеджийски номера! Те ме занимават с дребнички проблеми. Да ме карат да се обяснявам (…). И точно в него ден ми се сервира това нещо. Това политически правилно ли е? Подкрепящо правителството ли е това? Изнудване ли е? Нима не съм доказал: колко директора на ФБР, на ЦРУ, на "Сикрет сървис" дойдоха и от тази маса казаха колко добре са работили с мен вече 15 години. Нима в парламента има някой по-голям разбирач за службите или какво да се направи с МВР и кой колко струва там? Нима заслужавам в днешния ден да ми правят тези номерца? Вместо да се стегнат да работят там, в най-важния ми ден, когато цялата ми концентрация е там, те ми задават гатанки...Ако разбират по-добре от мен, ако считат, че могат по-добра стабилност да излъчат в България, ако си мислят, че някой с приказки „Те го държели” ... от една година, ако са ме държели, щяха да ме съсипят. Държели ме, за… шлифера, да речем! ...(край на цитата)” Чудесна словесност, типична за някои от населените пунктове в Люлин планина! За познаване и спазване на дипломатическия протокол не ми се говори.

3. Могат ли  да формират обективно обществено мнение „безпристрастните български” телевизии (визирам ТV+ - предаването  на агент Алберт от 06.02. и новинарските емисии  на ТV On Air  от 07.02.). Та злостната путино-русофобия на водещите от двете телевизии надмина мракобесния тон на в-к „Работническо дело” от 50-те и 60-те години на миналия век в борбата му със световния империализъм.

И се питам какво ли „информирано общество” ще създадат масовото българско образование, т.нар. политически партии и безпристрастните медии, които страдат от платена "некомпетентност" и българофобия!

Известни са прякорите на един български цар (лахана – от гр. зеле, в някои случаи кисело зеле и бърдоква - маруля, зеле). Дали пък не искат да ни направят лахани/бърдокви в преносния смисъл и на двете думи! 

 

ДЕМОКРАЦИЙО-О-О-О?

 

РАЗМИСЛИ ПО ПОВОД НА ЕДНА ОДИСЕЯ

Одисеята „Стоян Тонев” отиде в историята. Както се казва в поговорката – „Всяко чудо за три дни”. Пък и в България, по думите на Иван Кръстев „се раждат по три чудеса на ден”.

Не обичам пенсионирания генерал и бивш депутат и никога не съм го крил. Но днешните ми размисли няма да бъдат посветени на негова милост. Да го съди правосъдната система или Бог.

За мен сакралният въпрос е защо беше възможна тази афера?

Това ще наложи да се върна 30-на години назад. През 1983 г. ВВМИ, оглавена от епидемиолога  генерал-майор Николай Купенов съществуваше. Но си кротуваше. Властовите мераци на професори и доценти липсваха или бяха минали в дълбока нелегалност. Макар че доста хора от онова поколение имаха пряк достъп до Тодор Живков.  Все си мисля, че ги респектираше началника на тогавашното Медицинско управление на Тила на БНА генерал-лейтенант Марков, грамотен медицински офицер и активен борец, но не от тези, които се нароиха със задна дата, а със задочна смъртна присъда от времето на студентските му години.

През 1985 г. Марков се пенсионира. Май и оттогава започна безвремието. Новият началник - Янчо Янчев, генералското звание му беше присвоено на 60-на годишна възраст, казват с помощта на Велко Палин започна да им изпуска юздите. Освен Купенов и други по-знайни и по-незнайни професори и доценти започнаха да посещават кабинета на тогавашния началник на Тила на БНА. Зад гърба на Янчев. Вероятно с „най-чисти намерения”. Особено по време на аварията в Чернобилската АЕЦ през 1986 г. Този период ще го прескоча. Участниците в него отдавна са покойници.

През 1988 г. начело на Медицинско управление застана доцент Виктор Чаушев – дете на убити партизани от Батак, а на ВВМИ – професор Йовчо Топалов. И властовите амбиции в института май започнаха да нарастват. Връх на напъните им за власт бе създаването на ВМА през 1989 г. За събитието съм разказвал подробно (виж публикацията в блога „ВОЕННОМЕДИЦИНСКА АКАДЕМИЯ – малко история от 9.02.2015 г.).

Ще приведа само едно изречение от Указ 546 от 6 април 1989 г. „Член единствен..... ал. 2 Министерският съвет да определи  (подчертаното мое, а защо - ще разберете по-късно) медицинските заведения, които се включван н състава на Военномедицинска академия”. 

Разбира се, Министерският съвет си свършва работата два дни преди да е обнародван указа (виж Решение № 54 от 4 април 1989 г.). Това разминаване ще го отдадем на порядките на оня режим.

И опитите за самостоятелно и неконтролируемf съществуване на ВМА започват. За да не се повтарям, ще препоръчам да прочетете „Портрети на някои ръководители на ВМА”, публикувани в блога ми също на 09.02.2015 г. Благодарение на Началника на Генералния щаб на Българската армия армейски генерал Любен Петров те остават без последствие. Даже и по време на г-н Танчо Гугалов, парашутист от четата на Луджев (надявам се първия и последен цивилен началник на Медицинската служба на войската), по чието време ВМА беше на двойно подчинение – на Министъра на отбраната и на началника на Медицинско управление.

Най-мощните опити за откъсване  на  ВМА се регистрират по времето на небезизвестния професор Милан Петров. който през 1994 г. не се свени да иска за себе си звание „генерал-лейтенант”, а за първия заместник на академията – „генерал-майор”! Мотивите му са уникалността на военномедицинската структура (виж факсимилето). 

Времето за нахалното искане е благоприятно – министър е Валентин Александров, който под натиск на БСП възстанови взетия в разпореждане за уволнение Милан, ама моя милост – един никакъв изпълняващ длъжността началник на Медицинско управление!

Животът обаче тече! Генерал-полковник Тотомиров стана началник на Генералния щаб. И с негова заповед, началникът на ВМА му стана непосредствено подчинен. И седна около масата на, която сядаха само членовете на Военния съвет на началника на ГЩ. Имам си обяснение защо, ама Тотомиров си е жив и здрав и може да го питате! С това греховете на „Железния генерал” към военната медицина не се изчерпват. Малко преди да бъде освободен от длъжност, ръководеният от него Военен съвет взе решение за преобразуване на Медицинско управление в отдел. За подбудителите също се досещам. Решението на Тотомиров беше изпълнено с ръката Михова, днес виден депутат от АБВ.

Започна унищожаването на ръководството на Медицинската служба на Българската армия. Михо, в съучастие с днешния пенсионер и посланик Никола Колев, продължи разрушаването на Медицинската служба на армията.

За да бъде успешно завършено днес!

ВМА между другото още по време на Никола Колев придоби уникален вид. Скрити зад Закона за лечебните заведения, тогавашните ръководители на ВМА начело с бригаден генерал Румен Златев създадоха с Постановление на Министерския съвет уникалната й съвременна структура, непозната в НАТО и света – многопрофилни болници за активно лечение, заведения за рехабилитация, медицинските служби на частите и т.н. При действащ и неотменен Указ на Държавния съвет на НРБ. За това подчертах  и текста при цитирането на неговата втора алинея. Защото ми се струва, че "да определи” означава еднократен акт. Иначе грамотните юристи от Живково време щяха да запишат „определя”. Но това са си мои разсъждения. 

От Златевото творение се възползваха други , ама това е отделна тема. 

Днес Медицинско управление е ликвидирано! ВМА е самостоятелна и самоконтролираща се институция!

Лисицата е оставена сама да пази кокошарника!

Всички събития от близките дни или в бъдеще ще бъдат само подробности!

За съжаление!!!