УБИЕЦ ЛИ Е FACEBOOK?

 

Джордж Фридман, 21.07. 2021 г.

Социалните медии започнаха като странност, израстваща от друга странност – Интернет. Те се превърнаха в мощна глобална сила, която играе важна роля за формирането на общественото мнение, а инструментализирани от националните правителства станаха средство за оформяне на отношенията между тях и обществото. Компаниите, собственици на социални медии са се превърнали в огромни икономически сили, оформящи начина на работа на икономиката. Този процес е в ход от години и сега е достигнал точката, в която президентите се изправят срещу тези компаниите като врагове, потенциално по-силни от тях. Това не е ново, но е далеч по-проблематично от всякога.

Попитан миналата седмица за дезинформацията по отношение на COVID-19 в социалните медии, президентът Джо Байдън каза, че Facebook убива американците. Това е доста сериозно обвинение, доказващо моята теза, че в края на социалния и икономическия цикъл общественият дискурс и президентите се разминават. Обвинението се корени във факта, че във Facebook се публикуват твърдения срещу ваксините и той им позволява да останат там. Това от своя страна убеждава читателите да не се ваксинират и тези хора от своя страна биват убивани от COVID-19.

Ясно е, че много от потребителите на Facebook, които са били готови да се ваксинират, са променили решението си, след като са прочели противоречиви публикации и новини. На този етап от американската история изглежда, че истината за ваксините е под ключ и по тази причина, както и в други случаи, се превръща във въпрос на левицата и десницата. Левицата виртуално се ваксинира, а от дясно гневно не го правят. Сблъскват се добродетел и ярост. Идеята, че има проблеми с ваксините, които могат да излязат наяве по-късно, се третира като ерес, а това, че COVID-19 може да ви убие се опровергава с твърдения, че данните са фалшифицирани. За протокола - аз съм ваксиниран, но все още е възможно да имплантират микрочипове в мозъка ми. Налице е дълбоко разделение по темата за ваксините и двете страни имат конституционно право да излагат своите аргументи.

Въпросът е дали те имат право да публикуват доводите си във Facebook, оставяйки настрана твърденията, че някой, който добросъвестно спори срещу ваксинацията, е убиец, или че публикуването на тезите му прави Facebook убиец. В крайна сметка всичко се свежда до това какво е Facebook, който отдавна твърди, че не е издател, а платформа за публикуване на статии. Ако действително беше такъв, Facebook можеше да каже, че просто публикува статии и на двете страни по даден въпрос. Но в близкото минало той отказваше да публикува определени материали, които според него съдържат явни неистини. Тъй като платформата се утвърди като пазител на истината, натискът върху нея е от страна на президента, който твърди, че тъй като делото срещу ваксината е лъжа, Facebook не трябва да публикува статии по темата. Проблемът е, че лъжата на един човек е истина за друг, дори когато този човек е президент. Facebook попадна в заплетено положение, когато започна да отсъжда истината и лъжата. Аз лично нямам квалификация, за да имам мнение, нито пък Марк Зукърбърг има подобна квалификация. В медицината днешната истина може да се превърне в утрешната очевидна глупост. Случвало се е.

Проблемът с Facebook е, че той иска да бъде редактор. Редакторът избира и преглежда статиите относно  тяхната кохерентност и истинност. Теоретично вестниците се управляват от редактори, които са обучени и имат опит да изискват както истинност на материалите, така и неутралното им представяне. Но Facebook е категоричен, че предоставя услуга, а не е издател, така че няма как да осъществява редакторски   контрол. Само че той упражнява контрол до степен, до която го принуждават външни сили –правителството или приятелите на Зукърбърг. Той забранява определени възгледи не от редакционни принципи, а от бизнес съображения, в стремежа да увеличи максимално аудиторията и приходите си.

Facebook, Twitter и другите социални медийни платформи на практика се превърнаха в мощни сили. Подобно на телефона и електричеството, те станаха почти универсална необходимост, основно средство както за комуникация, така и за разпространение на мисли. Направиха това, както вече казах, подражавайки на телевизията и радиото. Facebook, Twitter и другите социални медийни платформи, предоставяйки безплатно програмиране, създадоха огромна аудитория. След това те дадоха достъп до нея на рекламодателите, стига да могат да плащат значителни такси за тази привилегия. Телевизията и радиото разглеждат забавлението като средство за увеличаване на аудиторията, която могат да продадат на рекламодатели. Рекламата беше и е бизнес. Но телевизията беше ограничена в този бизнес, тъй като федералното правителство наложи определени правила относно приличието и новинарски предавания.

Facebook се справи по-добре. Той се занимаваше с предоставяне на аудитория на рекламодателите, но вместо да купува скъпи развлечения, насърчаваше публиката да ги създава. Социалните медии се превърнаха в място за събиране на хора, за да споделят мислите си, да разговарят със света. Ако искаха да говорят с родителите си, щеше да им бъде нужен само имейл. Но ако искаха да говорят със света, те трябва да  публикуват своите мисли така, че да привлекат най-много читатели. Това беше блестящ скок от необходимостта да се плаща за забавление до разрешаване на потребителя да го предоставя. Социалните медии обраха всички пари, а не ги разделиха с Холивуд.

Проблемът е, че светът, като цяло, съдържа голям брой психопати и четенето на това, което тези психопати пишат, е далеч по-интересно, отколкото четенето на мислите на изтъркани драскачи като мен. Тези хора са най-необуздани и привличат много голямата публика. И тази публика ще купува продукти, които ще им позволят да станат милионери след три месеца. Facebook не се интересува какво се рекламира, стига да не е очевидно незаконно. Няма редактор, който да контролира нещата, така че писането не трябва да е осветляващо, последователно или дори разумно. Важно е писането да привлече достатъчно зрители и да продаде достатъчно реклама, т.е да създава богатство. Вселената започна да се върти в социалните медии.

Но социалните медии предоставиха безплатно право за публикуване на мисли, които създават споменатата аудитория, докато редакторите във вестниците ги блокираха като безотговорни или порочни. Изведнъж тези и други крайни групи имаха достъп до света и колкото по-странни бяха мислите им, толкова по-голяма беше аудиторията им и толкова повече пари падаха. И нещо се случи. Маргиналните елементи на обществото вече имаха достъп до огромна аудитория и техните идеи се преместиха от периферията към центъра. По-точно, нямаше един, а имаше много центрове и в тях много хора започнаха да вярват на странни и неестествени идеи, докато социалната система, която включваше и изключваше идеи, се разпадна.

Истина е, че Facebook и останалите социални медии изкарват прехраната си, като приветстват всички, които идват, но особено приветстват идиотите със способността им да пишат и да привличат огромен брой други идиоти, на които могат да се продават безполезни неща и които им вярват, че лудостта се върти с педали.

Въпросът не е да се премахнат социалните медии, а да се изключат идиотите. С течение на времето ще се появят закони, забраняващи глупавите идеи. Проблемът е, че правителството е това, което ще решава, че движението срещу ваксините е лоша идея, ще взема решения за това, кое само повдига настроението и кое е идиотско, и това е последното нещо, което бащите-основатели (на САЩ – Н.К) искаха. Те искаха обществото, а не правителството, да контролира глупостите. С идеите, които според мен са ужасни и се превръщат в мощни сили, не трябва да се разпорежда държавата. Байдън може да вярва, че хората, които не се ваксинират, грешат, но той не трябва да се опитва да им запушва устата. Освен това, Демонът е изпуснат от бутилката. Рекламирайки или не, надарените и лудите ще се съберат в мрежата. Facebook просто е твърде демократичен, а аз, както бащите-основатели съм фен на истинската демокрация. Това е битката, пред която е изправен Зукърбърг. Може да се върне в Харвард, за да посещава пропуснатите курсове по история.