сряда, 14 февруари 2018 г.

По повод едни спорове......



Васил Бойдев, От поручик до генерал, спомени, Военно издателство, 2012 г.


..Народът в гъсти маси акламира царската двойка (по повод парада след завършване на Поповските маневри, бел.моя). Едно множество селяни награби генерал Луков и го занесе в колата му. Фактически на този ден България отхвърли клаузите по мирния договор, с който броя на войниците ни бе сведен до минимум (с.120).
…..
След Поповските маневри положението на генерал Луков стана двойствено Неговата популярност порасна, от друга страна Министерския съвет, дворцовите хора, самият цар зловидеха. Царят, познавайки славолюбието на Луков, се е страхувал (аз така си мисля), че един ден би го поставил в положението на Виктор Емануил, да пъха носа си само в собствената си носна кърпичка. Чрез свои хора Цар Борис ловко създаваше настроения против Луков, мъчейки да омаловажи неговото значение, докато след две години се стигна до конфликта Луков-Красновски (министър на вътрешните работи  .и народното здраве – 1936-1938 г.  във второто правителство на Георги Кьосеиванов. За него Васил Митаков пише в „Дневник на правосъдния министър в правителствата на Георги Кьосеиванов и Богдан Филов”, изд. Труд, 2001, с. 109: „Красновски се яви в ролята на министър съвършено неподготвен, без никакво отношение към военната психика. Станал е жертва не на нещо друго, а на своята съдийска прямота, откровеност и простота“, бел.моя). Министърът на вътрешните работи Красновски по идеи звенар (бивш директор на статистиката) беше непригоден за поста, който заемаше. Гледаше с предубеждение на исканията на Луков за средства за въоръжаване и злословеше. Луков се оскърби поиска от царя да реши:и или него или Красновски да отстрани от поста му. Тоест Луков си подаде оставката при посоченото условия, повече не би могъл да бъде в кабинет с Красновски. За царя това беше добре дошло – освободи и двамата от постовете им. Цар Борис, който винаги се е оплаквал и пред мене, че нямал около себе си хора, на които може да разчита, сам погуби мъдър и непоколебим съветник. А Луков бе превързан към короната (с.121).
…Вече разказах какво беше Луков в българската войска и в България въобще, дори малко избързах, като споменах за драматичния край на неговата кариера. Но да се върна отново към тази личност. Веднъж се възползвах от случая, за да възразя пред царя (да си спомняте подобен случай с български генерал след 1989 г., бел.моя) против организираните от дворцовите среди интриги против Луков. Изразих се така: „Смятам, че генерал Луков не конспирира против Вас, нито против царския институт”.
Царят, ядосан, че го защитавам, ми показа писана от генерал Луков заповед към армията. В един пасаж, подчертан от него, се четеше: „Да бъде верни на отечеството и короната!”, без да е споменал Цар Борис ІІІ. „Това отклонение е многозначителен подтекст!” – каза царя.
Възразих, че генерал Луков е добър българин, предан роялист, неговата душа не може да крие подлостта. Ще стори грешка ако се освободи от най-добрия си помощник.
…. Държах на своето и казах, че така мислят и моите колеги и генералите в армията освен един, който е звенар.
….Сега звенарите не бяха опасни. За да ги ликвидира, най-голямата заслуга бе на Луков.
.. „За Красновски никой няма да съжалява. Той е непопулярен. За Луков ще съжаляват мнозина, един ден и Вие!”
…Веселяхме се, когато извикаха Генчев на телефона. Той донесе тъжната вест – Луков е убит. Мълвата изясняваше, че дворцовите хора се били събрали нарочно на видно място в ресторант „България”, за да имат алиби и да се отхвърли обвинението, че убийството е подготвено в двореца (с.158-162, със съкращения)..
Няма да коментирам.
Препоръчвам ви да прочетете книгата със спомени на генерал Бойдев!


Няма коментари:

Публикуване на коментар