събота, 8 юли 2017 г.

АСОЦИАЦИИ.....



На 05.07.1996 г. на заседание на ХХХVІІ народно събрание по време на парламентарен контрол народният представител Михаил Михайлов (СДС) в актуалния си въпрос към министъра на отбраната Димитър Павлов пита:
 „... вярно ли е, че в момента, в който се намира в родното си село Чомаковци по заповед, той същевременно води преговори в Германия с фирмата "Сименс" за закупуване на апаратура”.
Въпросът е в десетката. И днес се чудя, как Павлов е успял да изрече в българския парламент толкова витиевати фрази, за да защити Милан Петров. Дали под влияние на БСП, на която ако и да не е член е верен симпатизант или под влияние на бившите спецслужби? Отговорът не е известен.
Но да разгледам скандалът „Сименс”.
Малко предистория. Офертата за безлихвен кредит от 2 млн. немски марки ми беше отправена от г-н Вернер Фридрих - директор на обединението на фирмата за медицинска продукция и  г-н Райнхолд Херлингер – заместник директор за Източна Европа по време на посещението ми в централата на „Сименс” в Ерланген. То се осъществи в рамките на официалната ми визита при генерал Гюнтер Деш – шеф на Санитарната служба на Бундесвера през 1994 г. и влизаше в официалната програма на посещението. В последствие офертата бе подновена от г-н  Райнхолд Херлингер в София в присъствието на  инж. Стоян Манолов, бивш служител на  ВВМИ. За офертата бях уведомил началника на Генералния щаб Любен Петров с докладна № 454 от 03.05.1994 г. По-късно ми стана ясно, че Медицинско управление няма шанс да получи нито банкови, нито правителствени гаранции, за които „Сименс” настояваше. Простих се с идеята да модернизирам лечебните заведения. Простих се аз, но не и г-н Милан Петров. В интерес на истината не съм следил преговорите му със „Сименс”. Почти всичко по тази афера научих post factum.
По време на полета ни за Тирана на 10.04.1996 г., генерал-полковник Тотомиров ме извика в неговия салон на самолета и ми даде да прочета в-к „Демокрация”. В него имаше публикация за началника на ВМА. Според нея по време на годишен отпуск през 1995, за който професорът е заявил, че ще прекара в родното си село Чомаковци, той се разхожда във ФРГ, за да договаря покупки от „Сименс”. По въпросът не знаех нищо. Накратко разказах на Тотомиров историята на офертата за прословутия стоков кредит от „Сименс” и се върнах на мястото си. Публикацията на вестника обаче се оказа вярна. На мое запитване до НСС (По това време Национална служба за сигурност осъществяваше граничният контрол в страната – бел. моя) ми беше отговорено, че Милан Петров е напуснал Граничния контролно-пропускателен пункт (ГКПП) на Аерогара София на 22.11. 1995 г. със служебен паспорт серия „Г”, №  0154209 и със пътнически самолет LZ е отпътувал за Германия. Четири дни по късно, на 26.11.1995 г. се е завърнал в България, като на ГКПП е представило обикновен (частен) задграничен паспорт серия „К”, № 0154201. Моите приятели от канцеларията на Министъра на отбраната не откриха заповед за командироване на Милан Петров в Германия, която да му дава право да използва служебния си задграничен паспорт. За постъпката си Милан не беше наказан.
Историята със „Сименс” и другите безобразия на Милан доста време се въртяха само в публикациите на Босия. Те лъснаха след проверка на Сметната палата, с констатациите на която трябваше да се занимава Инспектората на министъра на отбраната. Забележете обаче. Това се случи една година и три месеца след питането на депутата Михайлов в Народното събрание. Горещият картоф бе хвърлен в ръцете на министър Георги Ананиев и новия началник на Генерален щаб Михо Михов. Документът на инспектората е твърде обемист, за да го цитирам. По тази причина съм направил кратко резюме на най-важните изводи от него.
Проверяващите констатират, че увеличе­ните бюджетни разходи на академията се дължат на поети ангажименти за бъдещи периоди по договора за доставка на ядрено-магнитен резонанс, компютърен томограф и литротриптер от "Си­менс" АД, Медицинска техника, Германия и договора за строителство на сграда за "Клиника за магнитно-резонансова томография и компю­търна томография - ВМА - ВВМИ", сключен с поделение 62560 – ГУСВ. Това според тях е нарушение на Наредбата за изпълнение на държавния бюджет. Подписаният договор е "рамков", с който опреде­лят общите параметри на доставките. Оказва се, че детайлите не са уто­чнявани в последващи конкретни договори. Рамковият договор не фиксира и сроковете за доставка. Предвижда се те да бъдат предмет на допълнително договаряне. На „Сименс” обаче е преведена авансово цялата стойност на рам­ковия договор. Установява се, че заемът, теглен от ТБ „'Био­хим" АД е завишен излишно. Необходи­мият аванс е бил само 156 356 германски марки. Вместо тази сума е изте­глен кредит от 1 200 000 германски марки, което по счетоводни данни е довело до заплащането на лихви в размер на 73 910 германски марки. Към момента на проверките раз­ликата от 1 043 644 германски марки е блокира­на неоснователно в сме­тката на "Сименс", т.е. почти две години и четири месеца. Само от лихви при депо­зит на средствата ВМА е изгубила над 100 000 гер­мански марки. ВМА е поела дългосрочни финансови задължения по доставката без нормати­вно основание. Договорът за строителство с поделе­ние 62560 - ГУСВ, е без предварително финансо­во осигуряване и е склю­чен в нарушение на изи­скванията на норматив­ните актове.
Ако тези данни бяха рожба на моето перо, е естествено да ме обвините в пристрастие. Но те са на експерти от Сметната палата и Инспектората на министъра. Фактите от двете проверки говорят само за едно – Милан Петров е корумпиран ръководител на ВМА. И вай-вероятно от „Сименс” са си платили за сделката от 2 млн. марки.
Още две думи за аферата. През май 1998 г. случаят беше дискутиран при началника на ГЩ Михо Михов. Тъкмо се смеехме, че в договора с ГУСВ Милан Петров се беше самопроизвел в генерал-майор, когато в кабинета влетя инж. Веселин Павлов, представител на „Сименс медицинтехник” за България. Не зная кой го беше уведомил за темата на съвещанието. Михов ни помоли да напуснем. Какво са говорили не зная.  Но на Милан му се размина с обикновено уволнение. След което продължи да работи като цивилен професор във ВМА. Спаси го Иван Костов, който не искаше да се раздухват далаверите на „Сименс”. Очакваше инвестиции от фирмата за стимулиране на икономическия растеж, след тежката финансова и банкова криза от 1996-1997 г.
Между другото не се учудвам, че през 1996 или бог знае през коя година, от „Сименс” са дали подкуп на Милан Петров. Явно това е била неофициална фирмена политика. Иначе как да си обясня факта, че  GR Reporter, Новините от Гърция съобщава на 03.06.2009 г.: „Набира скорост скандалът около германския концерн „Сименс” и аферата с подкупи в Гърция ........” Склонността на ръководството на „Сименс” да корумпира своите контрагенти се потвърждава и от едно интервю на Ваня Енчева с Лотар Де Мезиер (Първият демократично избран министър-председател на бившата Германска демократична република, заемал поста в периода април-септември 1990 г. – бел. моя) във в-к „Труд”, от 27.09.2008 г. На въпрос на г-жа Енчева за борбата с корупцията Де Мезиер отговаря: „Преди време организи­рахме семинар с български специалисти в Берлин с участието на представители от различни федерални струк­тури и опитни юристи. Тогава споделихме опита си от бор­бата с корупцията в Герма­ния. И у нас я има, нека само да припомня аферата с под­купите около „Сименс” .......”.
Толкова за „Сименс”, но защо така и случаят „СААБ” ми намирисва на същото…

Няма коментари:

Публикуване на коментар