Едно джудже се
изгубило в планината.Три дни вървяло жадно и гладно, викало за помощ, но
напразно.Най-подир,съвсем отчаяно, седнало на един пън и заплакало.Не щеш ли,
насреща му изскочила една кака на бял велосипед с раничка на гърба и го
запитала:
- Защо плачеш,
джудженце, да не би да си се изгубило?
- Да, а ти коя си?
- Аз съм Червената
пастирка, която води всички изгубени джуджета по верния път!
-Добре
- казало джуджето, ама как ще ти се отплатя за добрината, като нямам пукната
пара?
-Спокойно!
Едни хора са платили всичко, за да покажем на телевизиите колко много овце съм
събрала….
-Ама
аз не съм овца, аз съм джудже….
-То
овца или джудже все тая, какиното! Важното е да си послушно! Хайде да
тръгваме….
Сложила
джуджето в раничката си, метнала се на велосипеда и потеглила към Чинията. А
там два дни яли кебапчета и пили бира до насита.
И аз бях там, ядох и пих, по брадата ми тече, в устата ми не
влезе ...!
Нали
така завършваха приказките едно време!
*-По идея на И.П.
Няма коментари:
Публикуване на коментар