четвъртък, 30 март 2017 г.

ПУТИН СЕ ОПИТВА ДА СЪЗДАДЕ ЧЕТВЪРТАТА РУСКА ИМПЕРИЯ*




Третата руска империя, след Московското царство и империята на Петър І, започната от Ленин и достроена от Сталин се разпадна [1]. Не успя да дочака сто годишнината си на 7 ноември 2017 г. Вероятно причините са много. Като се започне от Хрушчовата „оттепель” (буквално „размразяване”, в преносен смисъл развенчаване на култа към личността на Сталин и извращенията от онова време), мине се през маразматичните (от „маразъм” – крайно духовно изтощение, старческо изтощение) решения на Политбюро на ЦК на КПСС от застоя при Брежнев и се завърши с Михаил Горбачов,  изпуснал „духа от бутилката” с неговата „перестройка” (официално обявена на Пленум на ЦК на КПСС през януари 1987 г.). В крайна сметка  наследникът му Борис Елцин сложи точка на разпада  в Беловежката гора през 1991 г. С това третата руска империя, и по-точно нейният остатък – Руската федерация беше детронирана като Велика сила, способна да диктува световния дневен ред.
Днес е на път да се направи опит за построяване на Четвърта руска империя. От президента Владимир Владимиров Путин!
Кой е той. През 1996 г. все още недостатъчно известният офицер от КГБ Путин, бивш резидент на съветското разузнаване в Германската демократична република,  пръв помощник, а в последствие заместник на кмета на Санкт Петербург – Анатолий Собчак, започва да прави кариера в Москва. Отначало заема незначителни постове, докато през 1998 г. Елцин го вади като „вълшебното зайче” от черния цилиндър, за да го назначи за директор на Федералната служба за сигурност. През следваща, 1999 г. Владимир Владимирович прави шеметна кариера. Последователно е шеф на Съвета за сигурност (март), министър-председател (август) и изпълняващ длъжността президент на Русия (декември). Това, както казват злите езици не е случайно. В замяна на шеметната кариера и преди всичко срещу бъдеще мълчание, Борис Николаевич получава индулгенция за себе си и родата си. Срещу разследване на финансовите далавери на семейния клан Елцини. Това е накратко биографията на днешния руски президент, който се е запътил да възкреси руската империя.
 Путин поема Руската федерация в сложна ситуация. От една страна част от руската интелигенция вярва, че идеологическото противопоставяне от времето на Студената война е изчезнало, и че най-после Русия ще влезе в клуба на развитите демократични държави с либерална политическа система. В това вярват и лидерите на САЩ и Западна Европа. Като се започне от поведението на Клинтън през 1996, което позволява на пияницата Елцин да остане на върха на федерацията, за да укрие награбените богатства и да назначи Путин за президент и се премине през политиката на САЩ за симулиране на бизнеса с Русия, започнала през 1991 г. и продължила почти до 2014 г. [4]. Друга част от руския истаблишмънт, и най вече ангажирания в управлението на страната, смята, че демокрацията е начин  за лично облагодетелстване и крадене, ръка за ръка с организираната престъпност, чиито корени са още от брежневия застой. Това обаче не притеснява нито САЩ, нито Запада. Важното е Русия да не оспорва водещата роля на Северна Америка в света.
И първото, с което се заема Путин е да консолидира властта си – политическа и икономическа [3]. Което прави успешно. Владимир Владимирович се възползва от типологията на руската душа, която от времето на Московското царство съчетава в себе си стихийността, езичеството и ирационализма (Светата Рус) с ортодоксалното православие и вярата,  че Москва е третия Рим и спасител на света. Между другото религиозната ортодоксалност е успешно заменена от Ленин с болшевишка ортодоксалност [5]. За разлика от Ленин, Путин не демонизира религията, а я включва в държавната политика. Руската православна църква днес е единият от стълбовете, крепящи режима на Владимир Владимирович. Тя претендира да е водач на всички православни християни. Както Москва - да е спасител на света. Да си спомним си юбилейния парад на 9 май – напомняне на народа за месианската роля на Русия във Втората световна война и ролята й за унищожаването на кафявата чума”. И за демонстриране на военна мощ разбира се. Но затова ще стане дума по-късно.
Подобно на Московското царство, Петровата и Ленинова империя и империята, която гради Путин е тоталитарна. Вярно е, че репресиите и беззаконията са далеч по-перфидни и невидими. По тази причина на Владимир Владимирович, за разлика от Сталин, не се налага да използва „кампании за изправяне на грешките” от терора (по-възрастните си спомнят разстрелите в СССР на главатарите на НКВД Ягода – 1936 г. и Ежов – 1940 г. и приближените им, като единствените виновници за репресиите). Путин обаче с успех използва помилването – акт на индивидуална милост, зад който прикрива беззаконията и репресиите. И това в Русия се възприема като неоспорим принцип [3]. Друг способ, подобен на описания са срещите му с представители на медиите, включително и чужди и „народа”, чийто подтекста е, „че всичко е поправимо” ако бащицата е знаел. Този маниер е пряко взаимстван от Московското царство и Империята на Петър І.
Кога се появяват първите признаци, че Путин ще следва неотклонно идеята си за възстановяване на Четвъртата империя? В речта си пред Мюнхенската среща по проблемите на сигурността (2007 г.) Путин не само говори за „неизбухналите снаряди” от времето на студената война – идеологически стереотипи, двойни стандарти и други шаблони на блоковото мислене, но и ясно дефинира своите претенции:
– ревизия на еднополюсния свят с един център за вземане на решения, с един стопанин и един суверен, като неприемлив модел за нравствена и морална база на съвременната цивилизация;
– отказ да приеме поучаването на Русия в демокрация от тези, които по незнайни причини не искат да се учат на демокрация и предупреждение към САЩ да не прекрачват своите национални граници в икономиката, политиката и хуманитарната сфера право;
– търсенето на баланс на интересите на всички субекти на международното общуване (разбирай преди всичко Русия);
– предупреждения към САЩ, ЕС и НАТО, че нямат право да действат извън рамките на ООН;
– предупреждение към НАТО да спре с провокациите с разширяването си на Изток;
 преразглеждане на ролята на ОССЕ
 суверенното право на Русия да води собствена външна политика и да се съобразява с никого [2]
От речта на Путин до началото на „Арабската пролет” има още над три години (18.12. 2010 г.), либийската революция ще започне след четири години (17.02.2011 г.) протестите срещу Янукович (Киевския „майдан”) – след  близо шест години (21.11.2014 г.), а Русия ще анексира Крим след седем години (18 март 2014 г.). Ако президентът на САЩ – Джордж Уокър Буш младши (2001-2009) и неговите пудели сред европейските лидери от страните-членки на НАТО – Никола Саркози (2007-2012), Ангела Меркел (2005 и до момента) и Тони Блеър (1997-2007), сменен от Гордън Браун (2007-2010) се бяха вслушали в това предупреждение, днес светът вероятно щеше да бъде друг.
Путин не говори пряко за възстановяване на империята. Използва машите си, които да апробират идеите му. Например 36 годишната Наталия Поклонская, бивш прокурор на Крим и днешен депутат в Държавната дума от партията на Владимир Владимирович. В момента дамата е начело на носталгично настроените по Руската империя и войнствени радикални православни християни по повод филма на Учител  „Матилда”, вдъхновен от романа на престолонаследника Николай Романов с балерината-красавица Матилда Кшешинска  от 1892 до 1894 г.
Филмът още не е пуснат по екраните, което не пречи на Поклонская да създава обстановка на мракобесие. Тя и нейните последователи твърдят, че се осквернява паметта на Николай ІІ, канонизиран от Руската православна църква през 2000 г. Как ви се вижда това твърдение в годината, в която се навършват 100 години от Октомврийската революция и от разстрела на Императорското семейство от болшевиките???  Дамата смята, че филмът е история на прелюбодеянието, дискредитира образа  на един от най-почитаните руски светци и представлява състав на престъпление – „оскърбяване на чувствата на православните”, за което се полагат три години затвор….” Между другото религиозните странности на Поклонская не се изчерпват само с това.  В Деня на победата – 9 май, тя носи икона с лика на Николай ІІ…..  А преди време обявява, че императорският бюст в Република Крим мироточи. На този „религиозен” фон е и предложението на Сергей Аксьонов – бивш политически офицер и Държавен глава и министър председател на Република Крим (двете длъжности са съвместени от октомври 2014 г.) за връщане на монархията в Русия и за предоставяне на неограничени правомощия на президента Путин под лозунга –  „Когато няма единоначалие, настъпва колективна безотговорност!”[5].
Идеята за възстановяване на империята, която е вътрешно присъща на Владимир Владимирович е съчетание от три конфликтуващи помежду си елементи. Едуард Лукас, колумнист в английският The Times, ги нарича  условно – червен, бял и кафяв. От една страна Путин прославя постиженията на СССР – всеобща грамотност, индустриализация и урбанизация и особено месианската роля на Москва във Втората световна война (червения елемент). Едновременно с това почита Втората руска империя и канонизирането на Николай ІІ от руската православна църква (белият елемент), а на практика в бъдещата, Путиновска  империя мирно (кафявият елемент) съжителстват ръка за ръка политика и престъпен бизнес (но на Путиновия елит) в съчетание с тотален контрол върху медиите, култ към личността на президента и неконтролирана власт на специалните служби  [6].
Тези противоречия най-вероятно се дължат на факта, че Владимир Владимирович не е теоретик, а практик на абсолютната власт е деспотизма. Той се вълнува само от темата за властта и по това си прилича с Ленин. Путин е  деспотичен империалист [5].  Той не разбира, че болшевишката революция проваля единствено възможния  път на Русия през миналия век да се превърне в модерна демократична държава с върховенство на закона [6].
Известни са три метода за постигане на величието на една държава – военната сила, политиката и икономическата мощ. Делението е условно. В световната история са наблюдавани различни комбинации между тях. Във времето на ядреното оръжие и гарантираното взаимно унищожение  е логично в международните отношения да доминират политиката развитието на икономическата и стопанска мощ. За съжаление подобно нещо не се наблюдава в Путинова Русия. Възхвалявайки военната мощ на Третата руска империя, Владимир Владимирович приема, че тя е тази, която ще върне Русия в оркестъра на Великите сили. Цялата му политика е насочена към възраждане на превъзходството на въоръжените сили на страната, без да си дава сметка за състоянието на руската икономика и отражението на милитаризацията върху живота на обикновения руснак. Този път е опасен и може да доведе не само до изолацията страната, но и да я вкара в безизходицата, позната от времето на Брежневия застой.
Май е време на се погледне на света по друг начин, за да не се окаже че историята се случва без нас. Взаимното уважение, вместо взаимните провокации е гаранция за това че взаимно няма да се унищожим. За целта е необходимо участничките в оркестъра на Великите сили да се откажат от взаимното си презрение.
*-нямам претенции за най-верния и най-точен анализ на това, което се случва в днешната Руска федерация. Блогът ми е отворен и за други мнения.
Книгопис
1.Бердяев, Н.А., Истоки и смысл русского коммунизма, 1937
2.Выступление президента России Владимира Путина на Мюнхенской конференции по вопросам политики безопасности 10 февраля 2007 года, Известия, 13.02.2007
3.Зыгарь, М., Вся кремлевская рать. Краткая история современной России, http://www.rulit.me 

4.Икодинович, Ол., Почему Черчилль планировал ядерное нападение на СССР,08.02.2017, http://inosmi.ru

5.Публикации за Путин, Поклонская и Аксьонов, http://newsru.com
6. Edward Lucas, For Putin, 1917 is no cause for celebration,The Times, 20.03.2017, http://www.thetimes.co.uk

Няма коментари:

Публикуване на коментар