ТРИ СЦЕНАРИЯ

 

Хал Брандс (Hal Brands)

Авторът (род.1983 г.) е американски изследовател на външната политика на САЩ, преподавател в School of Advanced International Studies,  Johns Hopkins University и колумнист в Bloomberg Opinion.

Какво може да се случи с Русия след края на войната

– три сценария?

„МОСКОВСКА ПРОЛЕТ“ (най-розов и най-малко вероятен), при който цената на конфликта довежда до смяна на режима и прераждане на демокрацията, което Русия изпита мимолетно през 90-те години. Руските елити отстраняват Путин и сключват мир с Украйна. Преживявайки последствията от агресията и автокрацията, по-градските, либерални части от руското общество изискват по-широко политическо отваряне и реинтеграция на страната в света. Точно както изолацията убеди Южна Африка да се откаже от апартейда в края на 80-те години на миналия век, чуждото отдръпване от Кремъл  може да предизвика драматична промяна във външната и вътрешната политика на Москва.

„РАНЕН ГИГАНТ“ (по-вероятен). При него Путин използва своя контрол над службите за сигурност, за да се задържи на власт и да потисне каквото и да е народно недоволство, породено от изолацията. Той използва възможностите на черния пазар, които санкциите неизбежно създават, за да компенсира лоялните си приятели. Русия става все по-зависима от Китай, тъй като търси икономически и технологични алтернативи на Запада. Това, което се променя, е не толкова руската политика, а руската мощ – непрекъснатото изтощаване на икономиката, забавянето на технологичната модернизация и дългосрочното отслабване на военния потенциал на Москва. Този сценарий не е идеален за западните демокрации, но не е и ужасяващ.

„ТЕХЕРАН НА ВОЛГА“ (най-опасен). При него изолацията и радикализацията вървят ръка за ръка. Образованите, мобилни руснаци напускат страната, освобождавайки режима от най-отявлените му либерални критици. Привържениците на твърдата линия приемат „икономиката на съпротива“, основана на самодостатъчност и избягване на „замърсяващото“ влияние на Запада. Агресивните вътрешни чистки, безмилостната пропаганда и раздухването на войнстващ национализъм създават руски вариант на фашизъм. Когато Путин в крайна сметка падне, той ще бъде заменен от също толкова репресивен, амбициозен и ксенофобски настроен ръководител. Русия се превръща в изключително силен Иран с ядрени оръжия – страна, която е трайно отчуждена от света и компенсира слабостта си със засилена войнственост. Вместо да се оттегли от конфронтацията си със Запада, Русия може да ескалира противопоставянето със Запада в преследването мащабни програми за саботаж в Европа или по-агресивно насочване на своите кибероръжия срещу цели в САЩ и други демократични страни.

ЗА МОСКОВИЯТА

 

Юрий Христензен, 29.03.2022 г.

Властите в Москва винаги са разчитали на лъжите и насилието. Колкото по-агресивни са били царете, толкова по-голям е бил шансът да управляват вечно. Колкото по-меки са били по характер, толкова повече е нараствал шансът да ги ударят по главата.

**

Революцията от 1917 г. не промени нищо.

Ленин отприщи кампания от лъжи и насилие, и официално управлява до смъртта си, въпреки тежката си болест.

Сталин надмина Ленин по броя на убитите и изтезавани сънародници и управлява до смъртта си.

Хрушчов осъди Сталин и стартира процеса на размразяване. Беше отстранен в резултат на заговор на най-близките му партийни сътрудници.

Брежнев управлява до смъртта си използвайки лъжи и насилие, въпреки факта, че малцина вярваха тогава на лъжите му.

Андропов започна да натяга гайките на лъжата и насилието. И той управлява до смъртта си, въпреки че беше тежко болен.

И Черненко управлява до смъртта си, но така и не успя да дойде в съзнание. Управлението му сложи край на състезанието по лъжи и насилие.

Горбачов отмени лъжата и намали нивото на насилие. Империята рухна, а Горбачов бе заменен от партийните си сътрудници.

**

Революцията от 1991 г. показа за пореден път, че империята не може да съществува без лъжи и насилие.

Елцин ограничи лъжите, но върна към насилието. Той напусна сам, но назначи за свой наследник специалист по лъжи и насилие.

Новият собственик на Кремъл превърна лъжите и насилието в държавната политика и се зае с възстановяване на империята.

През 2008 година той проведе експеримент за временното предаване на трона. Експериментът се провали.

Няколко години тества възможността за преход на властта по казахстански вариант. Идеята беше погребана през януари 2022 г.

По брой престъпления собственикът на Кремъл заслужава доживотен затвор. Той е продукт на лъжата и насилието.

**

Това, което ни изглежда като отклонение от нормалното, всъщност е норма за съществуването на империята. За да разберете това, достатъчно е да погледнете какво се случва вътре в Кремъл.

Разпространението на истината и осъждането на насилието е възпрепятствано от факта, че всички замесени в този процес са обявени или за чуждестранни агенти, или убити, или в затвора, или изгонени в чужбина.

Съседните държави са екзистенциална заплаха за империята. В тях в различно време се откриват ту „фашисти“, ту избухват хибридни войни (извършват се държавни преврати). Идеята за външна враждебна среда и разчитането на собствените сили е държавообразуваща идея. Пример са държавите с доживотни управници и трансфер на власт по наследство.

**

От гледна точка на Кремъл всичко върви по план. Съседните демокрации са заплашени от войни. Всеки момент можеш да им кажеш: „Искаш ли като в Украйна?!“ Несъгласните напускат масово Русия. Съгласните с радост одобряват войната и плъзгането на страната към Автархия. А в Автархия можеш да управляваш вечно, нещо, което стопанинът на Кремъл иска.